Ставам на 20…Днес,обаче,всичко тече на такива обороти,че нямам и секунда свободна,затова друг път (скоро) ще споделя какво е да си на 20 и вече да не си в групата на 10-годишните,а на 29 : ( /ще поясня/.Сега ми пожелайте приятно изкарване 
Варна,морето…:)Имах нужда от смяна на обстановката,от това да разполагам свободно с времето си и да се съобразявам с желанията си.Засега всичко е прекрасно.
Заминавам за Варна…Вчера цял ден си оправях багажа.Татко се притеснява как ще се пренесем,а аз къде ще побера всичко това…?! 
Нямам търпение да усетя отново Варна,да се срещна с колегите,да заживея пак сама (почти).Имам усещането,че смяната на обстановката ще ми се отрази добре.Даже по-добре в сравнение с изминалата година.Дано да е така.
Отиде си…
Неусетно,както винаги…
Няма да се върне,но аз и не искам да се връща.Не е любимият ми сезон,а и…
Скоро попаднах на едно заглавие на снимка :”Дали морето пази мечтите ни?”.Хареса ми.А лятото?То пази ли ги?Изпълнява ли ги?Моята и този път си остана за догодина,за следващото лято…Донякъде ми е тъжно,донякъде безразлично.
Ще излъжа ако кажа,че Лято 2006 не е оставило следа след себе си.Напротив.Мина на пълни обороти.Помня как на няколко пъти ми се събираха 48 часа на крак и заспивах в автобуса с Red Bull-a в ръка и след 4-5 кафета.Помня купона около басейна в Свети Влас,както и този от именния ми ден.Помня и как паднах по стълбите без да ми спи,без да бързам,без да съм на токчета…незнайно.Случаха ми се и много неща за първи път-посрещнах първият си изгрев,карах кола (и взех книжка),пих достатъчно,за да почувствам опиянението,което алкохола ти дава,ходихме на мъжки стриптийз (два пъти ;-))…Нека прибавя и първата ми „истинска работа” и докосването до един по-различен стил на общуване.Подобрих английският си език.Запознах се с нови хора.Разбрах какво е да те „завърти живота” и след няколко години,уж случайно,да попаднеш сред компания,в която някога преди вече си бил.Усещането е различно и…приятно.Мисля,че порастнах.И все пак,знаете,устроени сме така,че винаги искаме още и още…или пък само при мен е така,само аз съм недоволна (в някаква степен)?!Едва ли.
Нямам търпение да си отида във Варна,както вече и казвам-„вкъщи”.Тръгвам без високи очаквания,тъй като на няколко пъти се убедих колко по-лесно е да имаш ниски очаквания,а реалността да те изненада приятно…Разочарованието е по-малко,радостта по-голяма.Пожелавам си успешна нова студентска 
година,изпълнена с много приятни моменти,с много спомени от онези, които могат да те стоплят,когато ти е студено и да те развеселят,когато ти се плаче,да ти дадат надежда,когато си обезверен…А другото?Казват,че то ще дойде само.Ще цитирам любима реплика на една от най-добрите ми приятелки-„Ще поживеем,ще видим”.
Good luck to all of you! : )
Боли ме зъб…ама мнооого.Ужасно е.Още по-гадното е,че преди да отида на зъболекар не ме болеше!Мразя да ме боли каквото и да е и когато и да е.Едва ли на някой му харесва,обаче аз определено не мога да държа на болка.Може да съм слаба,лигава…но това не е от значение,фактите са си факти.Дори за “повърхностен” кариес пак си слагам упойка.Зъбобола,заедно с коремобола и колата маска се съревновават за първото място в класацията ми за най-смразяваща болка.Интересното е,че състоянието “умирам-от-болка,моля помогнете!” си има и хубава страна ( една единствена)- когато премине започваш да дишаш някак си по-леко,да се усмихваш и да оценяваш какво е нищо да не те боли,т.е. колко много всъщност трябва да си благодарен през по-голята част от времето.Вярно е,че трае кратко,но…Казват,че злото е необходимо,за да разпознаваме доброто.Може и така да е (и сигурно е),но в този момент не мога да се съглася на 100%.Субективизъм.
“Искам да те помоля,доколкото мога,да имаш търпение към всичко,което е неразгадано в твоето сърце и да се опиташ да обичаш самите въпроси като заключени стаи или като книги,написани на някакъв напълно чужд език.Не търси отговорите,които не могат да ти бъдат дадени,защото няма да можеш да ги изживееш.А целта е да изживяваме всичко.Живей с въпросите сега.И може би така,постепенно,без да забелязваш,ще стигнеш онзи далечен ден,който ще донесе отговора.”
Райнер Мария Рилке
През последните няколко дни и като се има впредвид факта,че вече не работя,т.е. нямам извинение за отказ,искам/не искам всяка вечер съм навън…Не че се оплаквам-в 99,99% от времето,прекарано в тази компания,умираме от смях,а в другия 0,01% просто е студено Причината,заради която не се задържам вкъщи е,че две сладурани,мои много добри и близки приятелки,заминават да учат навън.Тръгват след около седмица,а ще се върнат по Коледа.Досега не съм “изпращала” близък приятел да учи някъде толкова далече и не знам дали разстоянието променя,дали като се върнат всичко ще бъде по старому или пък по-хубаво/лошо…Но не това сега има значение.Пиша,защото снощи излизането беше малко по-сантиментално,по-сълзливо на моменти и по-приятно сякаш (може би защото от доста дълго време не бяхме излизали само момичета,не знам…)Една от най-добрите им приятелки им бе направила албум с техни (забавни) снимки придружени от различни пожелания и същевременно се бе постарала да изглежда добре като “дизайн”.Изключително мил жест.Страшно много ми хареса (на тях също,естествено).Приятна изненада,която с всяка изминала година ще бъде още по-ценна.Пожелавам на всеки по един такъв приятел : )
Е,това вече ми дойде в повече…Имам усещането,че всеки епизод би бил като наказание за съзнанието и психиката на един нормален човек.Или поне би трябвало да е така.Не знам по какъв критерий са ги избирали,но крайният резултат е гавра с/за зрителите.В началото се смях…после парада на простотията ми дойде в повече.”Грехота е да не гледам”?!Ще рискувам!
Още не мога да повярвам,но…дойде времето и аз да взема шофъорска книжка!!! Определено,както казва една приятелка,турбо мнооогооо се радвам…особено след като вчера направо публично ме изгониха от кабинета по теория и ми казаха,че няма смисъл да се явявам,защото 100% ще ме скъсат на листовките.Да,ама не!-жената просто не ми знаеше капацитета Решавах почти цял ден и цяла нощ и резултатът-1 грешка!!!(по невнимание,вие какво си помислихте?: ) )Защо не можех да бъда там да видя реакцията на тази,иначе симпатична жена!/хич не харесвам хора,които вместо да окуражават-обезкуражават…ама при мен тия не вървят/.Е,не мога да карам назад или пък да паркирам,но пък на права отсечка съм много добра : ) Един приятел ми честити с думите :”нали знаеш-книжка кола не кара,пък жените още по-малко”.Въпреки това,според мен,книжката си е истински бонус в очите на момчетата-често преди или след party се задава въпроса “някое от момичетата няма ли книжка?”.Вече ще казвам: “Аз,аз имам!!! :)” ….
Който ме познава,знае:1)не пия и 2) нямам нужда от алкохол. Т.е. винаги съм в настроение (чудят ми се как е възможно…и аз не знам) и даже често ми се налага да отговарям на въпроси като :”Колко обърна вече?”.Обаче,честно казано,отдавна исках да усетя какво е…Е,не да се “омажа”,но леко замайване,смях без причина и т.н.Опитвала съм горе долу от всичко,но по-малко,колкото за наздравица.Вчера беше последният ми работен ден и бармана в хотела ми бе обещал някакъв мноооого як коктейл по случай изпращането и аз,естествено,като едно мъничко нахално девойче си го поисках Попитах какво има вътре,но отговорът беше:”Пий спокойно;почти няма алкохол”.Е,на мен определено ми биеше много на водка,ама си помислих,че си внушавам…Докато не го изпих и разбрах,че невинното ми коктейлче е съдържало общо 4! вида алкохол в не малки количества. Може да се смеете,че пиша за нещо подобно,но за мен определено бе ново усещане-залитането,забавените реакции,приповдигнатото настроение… гаденето, болката в главата…И това посред бял ден!!! Хахаха,като се сетя само и избухвам в смях.Преоткрих и стойността на айрана…
Общо взето…едно различно преживяване
