През последните няколко дни и като се има впредвид факта,че вече не работя,т.е. нямам извинение за отказ,искам/не искам всяка вечер съм навън…Не че се оплаквам-в 99,99% от времето,прекарано в тази компания,умираме от смях,а в другия 0,01% просто е студено Причината,заради която не се задържам вкъщи е,че две сладурани,мои много добри и близки приятелки,заминават да учат навън.Тръгват след около седмица,а ще се върнат по Коледа.Досега не съм “изпращала” близък приятел да учи някъде толкова далече и не знам дали разстоянието променя,дали като се върнат всичко ще бъде по старому или пък по-хубаво/лошо…Но не това сега има значение.Пиша,защото снощи излизането беше малко по-сантиментално,по-сълзливо на моменти и по-приятно сякаш (може би защото от доста дълго време не бяхме излизали само момичета,не знам…)Една от най-добрите им приятелки им бе направила албум с техни (забавни) снимки придружени от различни пожелания и същевременно се бе постарала да изглежда добре като “дизайн”.Изключително мил жест.Страшно много ми хареса (на тях също,естествено).Приятна изненада,която с всяка изминала година ще бъде още по-ценна.Пожелавам на всеки по един такъв приятел : )