No man is an island или за нуждата от близост

Иска ми се да напиша нещо за докосването…

Само,че не знам от къде да започна-от спомена за докосването,от нуждата от докосване или пък от липсата на докосване. А може ли въобще да се говори за едното,без да се спомене другото?… Нали не можеш да се нуждаеш от нещо,което не си изпитвал? Поне не истински. Няма да е “нужда”,а по-скоро “любопитство”.

Казват,че ”no man is an island”…В природата ни е заложено да търсим близост. Близост; не любов, не подкрепа. Понякога се нуждаем просто от близост-дали изразена с думи, дали с жест, дали само с поглед…

Лесно ли е да намериш близост? В известен смисъл,да. От семейството, от приятелите. И от един особен тип хора, които като всяко ценно и скъпо нещо се срещат рядко, много рядко, но които сякаш са създадени да разпръскват, не искам да кажа любов, а по-скоро топлина… Сещате се- може да сте ги срещали един единствен път, може дори да не знаят името ви,но вие грижливо пазете спомена за тях. Помните и какво са казали/направили и как сте се почувствали. Усещате ги много по-близки отколкото хора,с които,примерно сте израснали. Топлина; ако има дума,която може да опише най-точно какво сте почувствали след една среща или разговор с тях,или какво чувствате при спомена за тях,то това е топлина…придружена с усмивка.

Та,мисълта ми беше за докосването. Момчетата едва ли ще ме разберат,но виж момичетата… Имам приятелка,която често отиваше при един колега с думите :”Моля те,прегърни ме.Имам нужда от мъжко докосване.” Нормално е, нали? От време на време всеки има нужда от малко внимание и нежност. Обаче, за съжаление, не всичко стои толкова опростено. Правила съм си експерименти и наистина се убедих, че на сила хубост не става. За да има смисъл докосването (до тялото или до душата ) трябва да е от човек, който е специален за теб. Сигурно сте се уверили в този факт многократно. Понякога случайно докосване до Някого е съпроводено от такова количество емоции (дори стряскащо направо, при положение,че става въпрос за неосъзнат жест!), което не сте изпитвали и с човек, с когото “сте имали нещо общо” .Ех, колко повече щяха да са щастливите хора ако нещата бяха толкова лесни! Отиваш при първият срещнат и хоп, готово- нуждата от близост е задоволена. Да,ама не…затова трябва да се научим да се примиряваме със ситуацията и желанието, а ако положението излезе извън контрол да потърсим някой колега или колежка…но все пак и да внимаваме да не нараним чувствата на човека отсреща, защото напразните надежди определено не са нещо приятно. Именно поради тази причина преди време си обещах повече да не се поддавам на каквото и да е моментно състояние,защото последствията може да не го оправдаят. Но пък от друга страна нуждата си съществува обективно, пък “специалните” хора са рядка порода,не ги срещаш по пътя си до магазина или в кварталното кафе…

Тук си задавам въпроса защо всичко трябва да е толкова сложно? Нали съвършенството се криело в простите нещица…Глупости.