Да “документирате” :) как ще влезете в 2007г…

Нещо забавно, което приятел ми изпрати… “Лист за самопознание”. Направете го, запазете го и догодина, на прага между 2007 и 2008, може да се изненадате колко сте се променили, или пък как има неща, които са неподвластни на времето

Предпочитан цвят…………………………………………………………………………………………
Предпочитан вид музика……………………………………………………………………………..
Предпочитани филми…………………………………………………………………………………….
Предпочитани актьори и изпълнители……………………………………………………
Какво ви привлича…………………………………………………………………………………………
Какво ви отблъсква……………………………………………………………………………………….
Предпочитани книга………………………………………………………………………………………
Предпочитани животни; три прилагателни, които ги охарактери¬зират……………………………………………………………………………………………………………………
Най-сметала ви мечта…………………………………………………………………………………..
Мъже, които уважавате……………………………………………………………………………….
Жени, които уважавате…………………………………………………………………………………
Предпочитан сезон………………………………………………………………………………………….
Тип облекло, което най-много харесвате………………………………………………..
Три неща, които най-много харесвате……………………………………………………….
Три неща, които обичате да правите за забавление……………………………
Ако сте на пустинен остров, кои трима души бихте искали да са с вас………………………………………………………………………………………………………………………..
Ако сте сам на този остров, каква храна бихте си взели……………………..
Любими места за посещение………………………………………………………………………
Любими места за живеене………………………………………………………………………….
Ако се налага да имате само една луксозна вещ, каква ще е тя……….
Ако при бедствие можете да вземете със себе си само едно едничко нещо, какво ще бъде то…………………………………………………………………………………
Предпочитана марка кола……………………………………………………………………………
Моите най-големи страхове са……………………………………………………………………..
Красивите мъже ме карат да чувствам……………………………………………………
Красивите жени ме карат да чувствам…………………………………………………..
Двамата мъже, които обичам най-много са……………………………………………..
Двете жени, които обичам най-много са………………………………………………..
Онова, което ме притеснява най-много е…………………………………………………
Онова, което ме кара да се смея, е………………………………………………………………..
Най-доброто нещо в мен е……………………………………………………………………………..
Най-лошото нещо в мен е…………………………………………………………………………..
Това, което ме разплаква, е…………………………………………………………………………
Призлява ми до повръщане от………………………………………………………………….
Когато се ядосам аз………………………………………………………………………………………
Когато някой ми харесва аз…………………………………………………………………………
Когато съм нервен аз…………………………………………………………………………………….
Виждам себе си като………………………………………………………………………………………
Идущата седмица възнамерявам да……………………………………………………………
Идущият месец искам да………………………………………………………………………………
Следващата година искам да………………………………………………………………………
В следващите пет години искам да……………………………………………………………
Опишете дома, в който бихте желали да живеете. Мебелирайте го мислено.’ Как ще изглежда отвън? Как ще изглежда отвътре? Кой да е там с вас? Какво чувствате, когато сте там?……………………………………..
Аз съм: (напишете поредица от прилагателни, отнасящи се до всич¬ко, което смятате, че сте)………………………………………………………………………………..
Какво считате за „добри новини”……………………………………………………………….
Какво считате за „лоши новини”……………………………………………………………..
Какво можете да направите, за да избегнете неприятностите около вас?…………………………………………………………………………………………………………..

От тук, от там

Понамекнаха ми ;-), че в последно време продуктивността ми е намаляла. За това, естествено, имам две много основателни причини- наближаващата сесия (в по-малка степен) и излизанията с позабравени приятели (в по-голяма). Утре едва ли ще имам време да напиша нещичко, затова ще се отчета с последния пост за 2006 година днес.

Гледах „Мач пойнт” на Уди Алън. Хареса ми. Отдавна не бях попадала на филм, който да ме държи в напрежение. Добре застъпена бе идеята, че „по-добре роден с късмет, отколкото с талант”. Затова и първото ми пожелание за 2007 година- да не се оттървете от късмет!

Докато съм на вълна новогодишни пожелания, към късмета искам да добавя здравето и едно пожелание, което много обичам:” Нека най-хубавите Ви моменти от старата година, се равняват на най-тъжните през новата”. Не трябва да сме алчни, затова спирам дотук.
…а, и да не забравите да си пожелаете нещо в 00:00 и да целунете човека до вас…ако такъв няма, срещнете го през 2007!

Честитих Коледа на госпожата, която ме подготви за кандидат-студентският ми изпит по география. Изумителен човек.Отдавна е пенсионерка, но вместо „Втора младост” и „Трета възраст” чете „Паралели”, ненавижда сериалите и е страшна фенка на футбола (ако си мислите, че разбирате от футбол…пак си помислете). Разказа ми как събрала приятелки на гости (средна възраст над 60 години), но им забранила да се оплакват, защото иначе нямали да я видят повече (а това, повярвайте, си е привилегия). За завършването ми подари албум, на който бе нарисувала човече и до него „+” и „-”, за да не забравям, че живота не е само едното,или другото, а е смесица от хубаво и лошо. Покрай географията научих и, че „Всеки търси бялата лястовица” и, че „Приятел не е човек, с който се виждаш/ чуваш често, а такъв човек, след разговор с когото, чувстваш топлина” …плюс много други неща. Ех, ако можеха всички възрастни да са като нея…Да живеят, а не да чакат…, да се предават. Обещах през ваканцията след сесията пак да я видя. Приятна задача, защото е от хората, които те зареждат с енергия. Положителна, при това

Отново не успях да стигна до учебниците през деня и учих до към 2 30 тази сутрин. Как може сесията ни да започва на 3ти януари?! Как да имаш коледно, респективно новогодишно настроение, като знаеш, че те чакат 5 изпита (най-тежките в цялото следване) през около 2-3 дена? Не само на мен не ми звучи добре, нали? …
Знам, че не трябва да се оплаквам и, че ще оцелея, ама…въпросът е принципен! Просто не е редно да ни развалят така празниците.

Мъничко, сладичко, шареничко и….супер замаяно котенце се опита да влезе вкъщи. Как е успяло да се добере до терасата ни, не знам. Нахраних ме го (или нахранихме я, защото въпреки, че изглеждаше мъничко мило котенце…сякаш беше бременна…явно е от непослушните ) и се опитахме да я накараме тактично да си тръгне. Да, ама не. Нито аз, нито майка, нито кучето ми, успя да я сплаши. Или беше болна, или беше пияна, или ние сме далеч от представата и за нещо страшно. Забравих да спомена, че сцената се разви снощи, малко след полунощ. Наложи се да събудим татко и… да, той също не я изплаши (целта на изплашването беше да скочи на дървото, по което беше дошла, и да си тръгне по живо,по здраво), но „въоръжен” с дебели ръкавици, за да не го одраска и един кашон, мисията „bye bye коте” завърши. Часът беше 1 30. Аз реших да сменя счетоводството с икономическа теория и след 1 час смях до сълзи, продължих да уча. Можете да ми съчувствате.

Какво друго ми се случи през последните няколко дена…Най-накрая решихме къде ще празнуваме Нова година- в Китен. Присъединихме се към една компания от около 70 човека, като „уж” няма да познаваме по-голямата част, но впредвид факта, че говорим за Бургас като нищо да се окаже, че всички се знаем ;-). Сдобих се с рокля за новогодишната вечер. Малко по-късно днес ще излизам с шефа си от лятото- готин шотландец, за който ще ви разкажа някой друг път, и с една голяма група чужденци, избрали да празнуват идването на 2007 в България. Малко разнообразие Бих искала да изгледам всички серии, които ми остават на One Tree Hill…ама няма как да стане. /ако не сте го гледали, препоръчвам ви го/.

Това е от мен, засега.

Enjoy!

Аз в снимки…

Така…ами и това време дойде (само за колко не знам). Бях си обещала, че няма да слагам снимки, но аз си бях обещала, че няма да казвам и на никого за блога, тъй че…излиза, че не си спазвам обещанията (поне към себе си; за другите се старая малко повече). Защо сега ли? Не знам. Муза. Глупости. Просто има неща, които могат да се случат точно в един определен момент…и този момент явно е сега. За добро или лошо. Та…евала на всички, които от създаването на блоговете си имат и страничка за тях.
Аз май съм от притеснително-стеснителните…което ако го кажете на някои приятел, ще ви се изсмее или ще си помисли, че не говорите за един човек. Парадокс. Както и да е.
Просто ми е странно някак…за това колко много и колко бързо се променят нещата. Но за това друг път.

P.S. Снимките са от най-хубавият ми рожден ден досега , когато станах на 20 Дело са на Ванката и благодарение на него се харесвам в някаква степен /защото по принцип не съм фотогенична/. Ванка, 10x!

Като гореща вода за шоколад

“Като гореща вода за шоколад”, Лаура Ескивел- книжка, коледен подарък от сестра ми.
Ето моят коледен подарък за вас, цитат от нея:

“…Както можете да се досетите, в човешкия организъм се съдържат всички елементи, необходими за направата на кибрит. Нека ви кажа нещо, което не съм доверявал никому. Баба ми имаше една много интересна теория. Тя казваше, че всеки от нас е роден с кутийка кибрит в себе си, но ние не можем да запалваме клечките сами;точно както при този опит ние се нуждаем от кислород и от помощта на свещ. Кислородът например ще дойде от дъха на любимия човек, а за свещ може да послужи някакъв вид храна, музика, милувка, дума или звук, които да предизвикат възпламеняването на една от кибритените ни клечки. За миг сме огрени от силно чувство. Приятна топлина се разлива в нас, но тя бавно изчезва с времето, докато не се появи ново възпламеняване и не я съживи. Всеки човек, за да може да живее, трябва да открие кои са неговите възпламенители, тъй като горенето, което се получава при запалването на някоя от кибритените клечки, подхранва с енергия душата. Казано иначе, горенето е храната на душата. И ако някой не открие навреме своите възпламенители, кутийката кибрит овлажнява и никога вече няма да успее да запали нито една от клечките…[...]

Има много начини да се подсуши една влажна кибритена клечка, ала е необходима вяра, че съществува лек. [...]“

Да си уникален…

Има хора, които не просто са различни (ако се замислим, всички сме такива), а са УНИКАЛНИ. Очарователно уникални. Сякаш без да искат и без да се стремят към това (както много други) стават любимци на всички. Някак отвътре им идва. Да раздават усмивки, да разпръскват добро настроение, да те изненадват, така както никой не може, да те окуражават, да те разсмиват… Сякаш имат мисия да правят денят ни по-хубав. Да имаш един такъв човек в живота си е дар. Можеш да го наречеш приятел, дори да го познаваш от съвсем скоро и (сигурна съм) той няма да има нищо напротив. Животът ни би бил доста по-интересен и приятен ако такива хора се срещат по-често. Да си уникален е талант, с който се раждаш. С тренировки може и да се получи нещо, но няма да е същото.
Все пак, дайте да пробваме Дори да успеем да зарадваме и заредим с положителна енергия 1 единствен човек, е нещо…нещо безценно.

Ей това е мисъл! Евала!

Сестра ми е зодия стрелец. По този повод най-добрата и приятелка прибавила към коледния и подарък една от онези мънички и много симпатични книжчици, вместо поздравителни картички, за зодията и. Разтварям аз тази книжчица и прочитам :

“Бъди добър и ще бъдеш самотен”
Марк Твен- писател

Не знам колко време стоях, търках очи и препрочитах написаното. Не можех (не исках) да повярвам. На това му се казва да си откровен до болка…Дори добротата да върви със самотата, аз лично предпочитам да си стоя в неведение. За всеки случай…да не ми хрумнат лоши идеи Всякакъв коментар тук е излишен. Освен може би, че силно се надявам да греши (въпреки, че дълбоко уважавам творчеството му).

И все пак…има логика…

Честита Коледа!

Желая ви много от…………………….. всичко, за което мечтаете (здраве, късмет, успехи, приятни мигове, незабравими спомени…)

Желая ви много от това, което вие наричате щастие.

Желая ви много любов…ако вече сте я срещнали- да я задържите, ако още я търсите- да я намерите.

Желая ви много усмивки. Не само днес, а всеки ден.

И нека бъдем благодарни, за това, което сме и това, което имаме

Весело празнуване!

Goal setting или коледни обещания

Едно от нещата, с които се свърза Новата година, е възможността да започнем начисто, внасяйки онези малки промени в ежедневието си, за които все не намираме време, грешка! – желание. Новата година определено ни въздейства мотивиращо. Особено предстоящата, защото 1ви януари се пада в …понеделник!. И това ако не е знак от съдбата, че е време да поемем по пътя към осъществяване на мечтите и целите си, не знам…Има си термин- новогодишни обещания. (има и друг, за през цялата година- goal setting). Аз, обаче, си мисля, че трябва да са коледни обещания. Първо, защото така печелим 1 седмица време за адаптация към “новият” ни живот (от 24ти до 31ви= точно 7 дена). Второ, защото по Коледа стават чудеса и витае една магия , което увеличава възможността набелязаните ни цели/мечти/желания да се превърнат в реалност. Трето, защото все пак целите са свързани с действия, които трябва да се предприемат (нормално), т.е. с набелязването на това, което искаме, обещаваме и да вървим по пътя към него. Сключваме договор със самите себе си.
Бях обещала, че ще публикувам някои неща, които ми се струват интересни и могат да ви бъдат от полза. Поне бяха такива за мен. Важното е, да намерите формата, която на вас най-много ви допада и да седнете с лист и химикал (а защо не го направите и пред pc-то) и да запишете всичко онова, за което някога сте и продължавате да мечтаете. Някои цели може да са по-абстрактни, други по-прагматични. Някои може да са по детски наивни, а други до болка банални. Аз лично записвам всичко- от “да завърша успешно университета” ;-), “да си намеря работа в областта на човешките ресурси или продажбите”, “да получавам …. заплата”, “да направя магистратура в чужбина” преминавайки през “да не харча повече за глупости”, “да спортувам минимум 2 пъти седмично”, “да чета по… книги на месец”, “да прекарвам повече време със семейството си”, и завършам с “да се науча да казвам “не”, “да съм по-организирана”, “да не си губя времето”, “да съм по-уверена”, “да се науча да готвя” и т.н. Любимото ми е къща на брега на морето…(ех тези сладникави американски филми!) Цел е и да имаш семейство до еди коя възраст, да си посетил…. страни и много други. Всеки сам си знае. Всички сме различни и дори някои неща да се припокриват, има такива, за които освен вас, вероятността някой друг да се сети е твърде малка.

I) За необходимостта от поставяне на цели…Ще разберете какво искате да постигнете в този живот. Като знаете какво точно искате, е по-лесно да се съсредоточите върху усилията, за да го постигнете. Също така, чрез процеса на поставяне и постигане на набелязаните цели, човек си повдига самочувствието. Ще се чувствате по-удовлетворени от себе си, по-щастливи, по-спокойни, че не пропилявате времето и живота си. Като знаете към какво се стремите можете много по-лесно да организирате времето си и да изберете ресурсите, които ще са ви необходими.

II) Две нива на поставяне на цели…Първо избирате какво желаете да сте постигнали в дългосрочен план- примерно 20 години. После разбивате всяка голяма цел на по малки и по малки и така, докато разберете какво можете и трябва! да направите още днес, за да се придвижите стъпка напред.

III) Примерни области, относно които може да имате цели:
–>Свързани с изкуството. /Да пишете ( публикувате), да пеете, да рисувате…/
–> Свързани с характерът ви. / Има ли черти от характера ви, които искате да промените? Навици, които да откажете или такива, които да придобиете?/
–>Свързани с кариерата. / До къде в йерархията искате да стигнете?/
–>Свързани с образованието. / Има ли дадено умение, което искате да притежавате? /
–>Свързани със семейството. / Искате ли да бъдете родител? ; в по краткосрочен план искате ли да отделяте повече време за семейството си?/
–>Свързани с финансите. / Какво възнаграждение желаете да получавате през различните етапи от живота си? /
–>Свързани с физическата ви форма. / Искате ли да спортувате редовно? Да достигнете старини в дълбоко здраве?/
–>Свързани с удоволствието. / Как искате да се забавлявате? /
–>Свързани с обществото. / Желаете ли да помогнете за правенето на света по-добро място за живеене?/
–>…т.н.

IV) Приоритетност…След като вече знаете, какви са целите ви, ги оценете по приоритети (пр. може да използвате шестобалната система- с 6 ще оцените тези цели, на които държите най-много, а с 2 тези, без които може и да минете). Оценете ги не 1, а 2 и 3 пъти, докато се уверите, че съответстват на това, което желаете. Уверете се, че това са цели, които Вие искате да постигнете, а не преследвате цели под натиска на родителите си, примерно. (това ще ви е особено полезно, когато (ако де) започнете да прилагате техники за time management).

V) План…Направете си 25 годишен план, после 5год., 1год., 6 месечен и накрая едномесечен. Редовно го ревизирайте. Променяйте, ако се налага. Този план е за да служи на вас, а не вие на него. Задължително! се награждавайте, когато постигнете дадена цел.

VI) Относно формулирането на целите…Всяка трябва да бъде във вид на положително изречение (“Направи това добре” вместо “Не прави глупави грешки”,примерно). Поставете всяка цел в дадени времеви рамки. Нека целите не са прекалено големи, нито пък твърде малки.

Напомняйте си, че щом някой го може, значи и вие го можете. Късмет : )

P.S. Не знам дали при вас ще има полза от “избистряне” на целите ви и записването им, но при мен…при мен като запиша нещо черно на бяло, ми е много по-лесно да се придържам към него…и успявам да го направя докрая и то както трябва.
При мен този процес действа…Това е моят начин да вървя към това, което искам да постигна. Разбира се, вие можете да намерите свой

00:00, 24ти срещу 25ти…

Ей!!!
Никой да не забравя- в полунощ, 24ти срещу 25ти декември,трябва да си пожелаете нещо (най-добре нещо, което знаете, че не можете да постигнете сами, т.е. да не е материално измеримо). Тогава небето се разтваря и “чува” желанието ви и…да кажем, шансът да го изпълни е мноооого голям. Не го пропускайте
/Чакането си струва или поне нищо няма да загубите, нали?/

В търсене на коледно настроение…

Още я чакам…Онази утрин, в която се събуждам и навън всичко е бяло…Мога да стоя залепена до прозореца с часове, наслаждавайки се на красотата. Не случайно казват, че зимата бил сезонът на съзерцанието. Обожавам и спокойствието, което ме завладява, докато се взирам в побелелите клончета на дърветата. Спокойствие, което не ми дава да мисля за нищо друго, освен за снежната приказка, за да мога да изживея пълноценно подареният ми миг блаженство. Миг, в който няма минало, нито бъдеще. Само аз и снегът. И една едва доловима усмивка….Миг, в който времето спира.

Има няколко неща по които разбирам, че зимата е дошла. Миризмата на портокалови кори, песента Last Christmas на G. Michael, коледните реклами на Coca-Cola и не само, детските игрални филми за дядо Коледа, които всяка година са едни и същи, украсата- първо по улиците на града, после вкъщи, плюс тази сутрин. Това са и нещата, които по принцип ми носят коледно настроение. Но него тази година съвсем го няма. Затова и я чакам; в нея е последната ми надежда…

Помня как като бях малка очаквах с нетърпение 24ти. Под нетърпение разбирайте, че исках да украсяваме още от 1ви декември, когато и започвах обикалянето за подаръци, а с него и претърсването на къщата за такива, предназначени за мен /между другото, винаги успявах/. Купувахме толкова рано елхата, че на Бъдни вечер вече капеха иглички (само за справка, т.год. я купихме…хм…вчера…и още си стои там, в ъгъла, полуукрасена).
От няколко години, обаче, Коледа е празник като всеки друг. Поредният. Nothing special, независимо от усилията ми да я почувствам. А преди беше празникът на празниците.
Изгубих магията. Не тя ме напусна, АЗ я изгубих.
Порастваме, ще каже някой.
Оправдание, ще кажа аз.
Бях си обещала, че независимо от годините, искам да има неща/поводи, когато да се държа/ радвам като децата. Оказа се по-трудно, отколкото си мислех. Нека добавим факта, че съм на 20, не на 40. Тъжна картинка…

Хубавото на цялата история е, че все още нищо не е загубено (или поне не всичко). Имам на разположение малко по-малко от 24 часа, за да “открия” Моята Коледа.
Ще започна от елхата… : )

P.S. Нещо весело за накрая- казват,че в живота на човек има 4 периода:
1) Когато вярва в Дядо Коледа
2) Когато не вярва в Дядо Коледа
3) Когато самият той е Дядо Коледа
4) Когато прилича на Дядо Коледа