Галерия на усмивките

31 март 2007

Бал на МИО :)

Публикувано в: day by day — apieceofme @ 21:57

Снощи се състоя вечерта на нашата специалност- МИО :) , ИУ-Варна. Не съм запозната с традициите в другите университети, а дори и с традициите на другите специалности в нашия университет, но стана невероятен купон! (колкото и невероятно да звучи ;-) ) От първи курс май нямаше никого (не знаят какво шоу изпуснаха), но затова пък ние от 2ри се представихме повече от добре :) А 3ти, 4ти и вече завършилите ни показаха и доказаха, че сме №1! :) Танци, игри, смях… Честно казано вечерта в пъти надмина очакванията ми (а и не само моите). Явно всички бяхме дошли с настроение, защото купонът (и да, няма друга дума, която да определи какво се случи снощи, макар да е трудно за вярване, тъй като бяхме в ресторант, не се познавахме всички, бяхме с преподавателите си… а всъщност може би именно заради тази различна (неформална) обстановка всичко се получи повече от страхотно) започна от мига на официалното откриване на вечерта. Не съм предполагала, че няма да ми се иска да си тръгна по-рано и просто да съм отчела някакво присъствие и да отида на дискотека. Дотолкова беше хубаво, че в последствие дискотеката направо бледнееше (и това го казва човек, който е пристрастен към дискотеките :))
Пикантериите са си за нас, а на вас пожелавам също толкова забава с вашите колеги и ако нямате вечер на специалността, направете си! Ще Ви хареса :)

p1020503.jpg

23 март 2007

Уморена…

Публикувано в: day by day — apieceofme @ 21:57

Уморена съм…

Искам да живея в Япония. Поне за малко. Един от преподавателите ни този семестър е живял там и от време на време ни разказва по нещо интересно за страната на изгряващото слънце. Понякога имам чувството, че говори за един изцяло различен и далечен свят. По-добър, може би. Днес си спомних за думите на един японец, опит за обяснение на разликата между Япония и Америка или Европа, примерно. “Всеки път, когато пътувам от Япония за… (изберете си :) ) осъзнавам, че напускам страната на предварително взетите решения и преминавам в света на спонтанните такива”.

Аз се уморих да избирам. Искам да знам отговорите предварително.
Уморих се да избирам какво да направя първо, какво второ, какво да пропусна…
Уморих се да избирам между полезното и приятното…
Уморих се да правя компромиси. Със себе си и с Другите.
Уморих се да избирам от сутрин до вечер, от това дали да се събудя в 7 или да спа до 10, до това дали преди да си легна да дочета “Престъпление и наказание” или да завърша със задължителния минимум от 10 страници по икономика…плюс още 1001 неща.

Колко по-лесно би било да знам какво да правя и…просто да го правя. Пести време. Пробвала съм с план, но не се получава. Винаги изниква нещо непредвидено и…до тук с “трябва да направя това, после това”. Ама нали едно от качествата, които се ценят при специалистите е “гъвкавостта”, затова предполагам просто трябва да свикна. С избора.
Все пак, дори и да знам, че няма как да имам отговорите на всички въпроси, искам да поживея малко в Япония ;-)

…може би проблемът е в зодията…везни…

А…и още нещо…уморих се да избирам дали да танцувам на дискотека или да се правя на “голяма” и пораснала и да се поклащам елегантно на едно място… ;-)

P.S.Наистина съм изморена…Този семестър колкото и всичко да е в пъти по-интересно и по-приятно, е и в пъти по натоварващо като задължения, курсови работи, домашни, предварително прочетени материали… Скоро няма да имаме време да дишаме… Сигурно така трябва.

13 март 2007

България- Норвегия…Разликите (in brief)

Публикувано в: На път... — apieceofme @ 1:45

1.В икономическо отношение: след САЩ и Япония, Норвегия е третата в света най-богата страна. Не съм сигурна (това може да се провери), но докато бяхме там някой каза, че БВП на страната е 300 млрд евро. Средната заплата е 30 000 норвежки крони, което е около 5000 евро. Според последната класация на най-скъпите градове в света, Осло е на първо място.Страната не е член на ЕС, но и май няма нужда от него. Това е петата по територия страна в Европа, а са едва 4, 5 милиона.

2. На третия ден в Норвегия, спираш да се оглеждаш на пешеходните пътеки. За разлика от България, там шофьорите изчакват пешеходците, а не обратното.

3. Вечерят между… 16:00 и 17:00h. Това вече бе малко като културен шок :)

4. Независимо, че навън е -15/ - 20 градуса и духа студен и пронизващ вятър…норвежците играят футбол на открито, норвежките се разхождат с къси дънкени поли, майки с колички разхождат бебенца…

5. Студентите купонясват събота и евентуално четвъртък. Пият само бира, защото алкохола е скъп (около 80% от цената му била акцизи). Не ползват таксита, защото им идват скъпи, а през същите тези 2 дена има градски транспорт до 4 сутринта. По принцип клубовете им затварят към 3 30. Можеш да влезеш с навършени 18, но ако искаш да пиеш нещо различно от бира, ти трябват 20години. Охрана има навсякъде и в момента в който се усамнят, че си прекалил/а с бирата/алкохола те молят да напуснеш до 5 минути заведението. И няма изключения.

6. Имахме 3 церемонии, за които ни помолиха учтиво да бъдем по-официално облечени. В България това означава- панталон с ръб или пола, елегантна блузка и обувки на ток. Там означаваше- бални рокли. Толкова официални, колкото няма и по нашите абитуриентски балове. С голи гърбове, обръчи… А ние не си сваляхме якетата от студ :-)

7. Всеки говори английски. А особено момичетата и момчетата на наша възраст са си като native speakers.

8. В събота на обяд почти всичко спира да работи. В неделя вече е всичко.

9. Всичко е автоматизирано до n-та степен.

10. Когато споменах на момичето, при което бях настанена, че ми е първи полет със самолет, не ми повярва. Не само, че пътуват супер много, ами докато станат студенти са опознали Европа, затова най-популярната дестинация за лятото е Азия. Всеки втори с когото говорих или беше ходил, или щеше да ходи това лято.

11. Университета им в Трондхайм е…невероятен. Ако видят нашите ще получат културен шок. И е безплатен. И доколкото разбрах държавата ги стимулира под някаква форма да следват. 77% от населението е образовано.

12. Имат кафенета навън. В студа. И на всеки стол има одеало, ако искаш да се завиеш. (Луда работа ;-) )

13. Обожават кафяво сирене. С вкус на карамел.

14. Не се притесняват да оставят вратите си отключени или да вървят сами късно вечер. Почти нямат престъпност.

15. Изключително честни са. И през ум не им минава да излъжат за нещо. Пр. : всички участници имахме карти за автобуса, но не и груповите лидери. Едно момче попита норвежците защо не вземат да си ги принтират (нямаха печати или нещо по-специално) и да ги използват и те сякаш дори не разбираха какво ги питат. И защо.

16. Независимо от дебелината на студа, от температурата, от вятъра…всички карат колела. За да се задържат на тях имат метални приспособения на гумите.

17. Навсякъде плащат с карти. Дори билетче за автобус. Да прибавя и че няма контрольори, а всеки минава през шофьора . Не става много бързо, но никой не се изнервя.

18. Не знам дали аз бях попаднала в такава къща, но…не изключваха тока никъде. Постоянно всичко светеше. За тока не съм сигурна, но водата им е много евтина.

19. Най-сладкото :) Студентите в този град си имаха вестник, тв и …сграда. Сграда, в която имаше кафе, ресторант, клубове, барове, chill out клубче (където можеше да седнеш, да си сложиш слушалки и да си пуснеш някое филмче на ейййй такъв голям екран : p )

20. Предполагам няма нужда да го споменавам, но са родени със ските…Нещо, което ме изненада обаче е че не са привърженици на спусканията, а на ски ходенето.

….. може и да съм забравила нещичко, но в общи линии май това са най-фрапиращите неща :)

9 март 2007

Публикувано в: day by day — apieceofme @ 23:31

Най-накрая имаме нет за постоянно в квартирата. Досега все отлагахме, защото имаме достъп до една мрежа за безжичен нет и си взимахме ваучери, но така е доста по-добре :)
(направо ме е стах да си изключа компютъра да не би нета да изчезне ;-) ) :) :) :) :) :)

4 март 2007

Workshop 14, presentation :)

Публикувано в: На път... — apieceofme @ 15:15

Е, имах малко по-различни планове да разкажа какво се случи на ISFiT, какво правихме, какво ми хареса/ какво не, как беше организацията като цяло и т.н. ама на…пуста настинка ;-) Обаче на по-нетърпеливите (ако има такива :) ) ето линк към You Tube с наша презентация (подчертавам, че бяхме единственият workshop с подобна привилегия :) ) :

Enjoy!

1 март 2007

Обратно в България

Публикувано в: На път... — apieceofme @ 17:54

Дам…тези 12 дена минаха изключително бързо…
Почти без (право на) сън ;-) , почти без топло време, почти без да има ден в който да не научиш нещо ново или да се впечатлиш от друго…
Фестивалът си имаше своите + и -, но като цяло го препоръчвам на всеки. Малко съм болничка, затова спирам до тук, а съвсем скоро ще пусна “пълен отчет” :)

Blog at WordPress.com.