За трагедията във Вирджиния, самоубийствата и разни “-” неща…

Попринцип бях против самоубийствата… Предпочитам да вярвам (по детски наивно) в това колко прекрасен е животът, как всяко предизвикателство те прави по-силен и че просто е необходимо малко повече воля и търпение, за да може човек да се справи с трудностите, които са си част от живота. (нали помните- за да можеш да оцениш сладкото, трябва да познаваш и горчивото). Да, обаче “бях”… После някъде прочетох, че не можеш да знаеш какво преживява някого, не можеш да знаеш колко му е тежко и т.н. и нямаш право да го виниш, че е избрал този път. Съгласна съм. Не че съм “за”, но вече не съм и “против”. Всеки сам избира съдбата си и носи отговорността за избора си. А ние, страничните наблюдатели, сме никои, за да поставям оценка “виновен” (що се отнася до самоубийствата). Що се отнася за убийствата, обаче, оценката “виновен” си идва сама…

Гледах новините по бтв и споменаха, че момчето, което уби 32 души в университета във Вирджиния, се е лекувало заради склонност към самоубийство. От там се сетих за по-горе написаното… И първото, което ми дойде на ум, жестоко или не, беше, че ако такива хора не могат да се справят с проблемите си, по-добре да…ги оставим да сложат край на живота си. Трудно ми е да го напиша, защото осъзнавам, че сигурно трябва да има и друг начин, но както и да го погледна 1 е по-добре, отколкото 32…

Винаги, когато се случи подобна трагедия, а те май вече не са малко, настръхвам цялата….И си мисля какво може да ти даде увереността, че твоята мъка, твоето нещастие, е по-важно и по-голямо от това на околните…Кое ти дава право да се разполагаш с нечий живот? Същото е и с терористичните атентати. Не си съгласен с нечия политика или каквото и да е,ОК, но защо трябва да умират невинни хора за твоята клауза, защо ти трябва да си по-важен от тях?

Не го разбирам това. Не искам и не мога. Прекалено е егоистично. Прекалено несъвместимо с представите ми за живота в 21 век, за ценностите, които трябва да имаме, a дори ако искате- някак си е антиеволюционно…вместо по-добри, ставаме по-лоши и по-затворени в себе си…

Спирам до тук и моля Ви, хора, не използвайте думички като “антиамерикаризъм” или нещо относно какъв е Буш и прочие… Това е трагедия. Човешка. Не можем ли да я погледнем като homo sapiens, а не като homo economicus…?!

Какво представлява рая :)

“- Ще отида ли в ада?
- Ти не вярваш в ада…?!
- Вярвам, че има място, където тебе те няма…”

” - Какво е рая?
- Място където си ти и прекарваш времето си с мен!”

Да живее романтиката! Не съм сигурна от кои 2 филма си бях записала тези реплики, но са…убиец Или поне при мен със сигурност могат да имат ефект…

Икономически аспекти на войната в Ирак

Първата ми реакция, когато научих заглавието на курсовата си работа по международен икономикс – “Икономически аспекти на войната в Ирак”, беше нещо като “Уааооо страхотна тема!”. 5 минути по-късно, обаче, ентусиазмът ми определено не беше толкова голям… Защо ли? Защото, за да мога да анализирам икономическите аспекти на войната в Ирак, първо трябва да съм наясно с американската външна политика, с истинските причини за конфликта, с последиците и с още хиляди неща. А погледнато честно и обективно, аз не бях… Нямам отговор на въпроса защо не съм следила по-задълбочено конфликта… През 2003г., когато започна войната, бях 10 клас, 2004 и 2005 минаха под знака на готвене за изпити, а после… Единственият източник на информация бяха новините, но те определено не могат да покрият всички аспекти на конфликта. Всъщност това едва ли имазначение, а и не искам да се оправдавам, затова пък мога смело да кажа, че поправих пропуска и сега искам да споделя нещата, които научих. Някои може и да не намерят нищо ново, но се надявам, че ще има и такива, (“заблудени” като мен шегичка ) на които ще им се стори интересно.

Ако предпочитате сами да се запознаете по-основно с външната политика на САЩ, а покрай нея и с войната в Ирак, (или просто да разширите познанията си) ето две книжки, които аз лично прочетох докато се готвих и определено намерих за интересни:
1) “Американска външна политика 1990-2005г. От лидерство към хегемонизъм”, Йордан Величков, унив. Издателство “Св. Климент Охридски” 2005г.
2) “Ноам Чомски, Имперски амбиции”, Интервюта с Дейвид Барсамян, изд. къща Бард, 2006г.
Може да потърсете още лекции на Ноам Чомски в интернет или да погледнете в сайта му: www.chomsky.info. Погледнете лекцията на доц. д-р Сево Явашчев “Икономически аспекти на въоръжените конфликти в Персийския залив след Студената война”. А за тези, които все още не са ги гледали, препоръчвам и 2 филма: “9/11 по Фаренхайт” и “Корпорацията”. Вторият е по-скоро за големите американски компании, но също е доста интересен и може да ви накара да се позамислите за много неща около вас.

А сега, ето “избрани” части от курсовата ми работа. Не претендирам за изчерпателност, но се надявам да е достатъчно за провикаране на интерес по темата.

Приятно четене : )

I. Войната в Ирак- причини, последици, цена.
II. Война за демокрация или война за петрол?
III. Ролята на САЩ в разрушаването и възстановяването на Ирак и икономически аспекти на войната върху американската икономика. / накратко за военната индустрия, Халибъртон и поевтиняването на долара/
IV. Икономиката на Ирак- проблеми, тенденции и перспективи./накратко за разликите между до- и следвоенното равнище на икономиката, за стратегия за развитие на Ирак 2005-2007г., за МВФ и Световната банка в Ирак./
V. Заключение.
VI. Използвани материали.

Събота сутрин

Срещата беше в 9 и (естествено) закъсняхне… Въпреки услията и желанието ми да се науча безпроблемно да ставам рано (да, знам, че 9 не е рано, но все пак е начало ) някак си все не успявам. Както и да е. Следващият път може да се получи : ) С полузатворени/ полуотворени очи се придвижихме към мястото на уговорката и след като се оказа, че Ати няма да дойде, сигурно защото все още се намираше под завивките, с Ванката и Дил тръгнахме към Морската. По пътя спряхме за закуски и въпреки, че си развалих диетата, въобще не съжалявам Някъде видях предложение за паметник на баничката, гласувам за :p
Резултатът: почти 2 часа разходка под грейналото пролетно слънце, много смях и няколко снимки.
Пожелавам си повече такива утрини : )
(е, като се прибрах, пак легнах до поспа до към 2, ама…)

P.S. Ванка, Дил пита дали снимката е това, което очакваше или случайно ти надмина очакванията ?

Friends with benefits

“Friends with benefits”. Мода. Или…
… Средство за Оцеляване. От отчуждението.
… Оправдание. За нежеланието да се поеме отговорност.
… Страх. От порастването.
… Надежда. Последна. И Прикрита.

“Хайде да го караме небрежно “
“ ОК.”

Съгласие. Все пак всички правят така, нали? По телевизията, по вестниците, в книгите… навсякъде е пълно с истории на хора, които го карат небрежно. Без (излишни) емоции. Без ангажименти. Днес искам Теб, Утре- Нея, в другиден почивам. Всеки е заменим и е до време. Краят се слага едновременно с новото начало. Връзки без ревност, без неизпълнени обещания, без драми, без сълзи. И без следи… Важното е да се забавляваш. Дали?

Аз, лично, не мога да го карам небрежно. (Дали искам няма значение, защото просто се налага.) На 20 съм, не страдам от липса на внимание, влюбена съм в нощния живот, не съм стеснителна, не съм моралистка, нито пък от хората, които плащат “данък обществено мнение”… Понякога си мисля, че дори би трябвало да съм прегърнала идеята и сега да споделям колко е хубаво да живееш безгрижно, свободно, ден за ден. Като мадамите от Сексът и Градът, нали така? Да, но аз като ги гледам не виждам четири успели жени, които без проблем скачат от връзка във връзка, без да им пука, а четири жени, които независимо от успеха в кариерата си, се чувстват самотни и нещастни. Затова и винаги търсят. Не някой, а Него. Мъжът. Не го карат “небрежно” заради забавлението, сексът и пр., а защото тайничко се надяват този път да се получи. Да бъде сериозно. И да трае дълго.

Искам да започвам и приключвам връзки, както книги. Като свърша едната просто посягам към следващата. Опознавала съм я, харесвала съм я (или пък не съвсем), смяла съм се, плакала понякога, научила съм нещо ново и в един момент искам/ не искам, свършва. Сигурно не съм достатъчно силна за това. Защото за да можеш лесно да допускаш хора до себе си, а после да ги пускаш да си тръгнат пак толкова лесно, все едно животът с и без тях е бил и ще бъде един и същ…не знам за вас, но на мен ми се струва трудно. Много.

Мисля си, че цялата тази мода за това колко е хубаво да бъдеш сама и успяла (доводи “за” има в излишък) е блъф. Тенденция, измислена в пристъп на отчаяние, като лек за притъпяване на болката от самотата. Да сте чували отговор на въпроса :

”Кога сте била най-щастлива”, “Когато бях с …хм… опс, забравих му името” ? Съмнявам се.

А може би просто ми харесва да си мисля така, защото не успявам да се впиша в картинката. Като отричането на някоя нова модна тенденция, с която още не си свикнала, но с времето и нарастването на броя на хората, които я приемат, се включваш и ти. В началото се чувстваш малко странно, но после даже ти харесва…Честно казано, обаче, надявам се връзките тип “friends with benefits” (новото за f*ck buddy ) са просто мода, нещо преходно, което съвсем скоро ще отшуми… Защото ако не е мода, би било жалко. За нас. За Любовта.

За домашните любимци и връзките : )

Докато си пиша една от четирите курсовите работи (не, не се оплаквам ) от време на време слушах “Али Макбийл” по Fox life… Не знам точно кой епизод даваха, но завърши така:

“Имам приятел, който не иска да си купи куче, защото когато умре ще му бъде много тъжно. Може би същото е с връзките”.

По мое мнение доста хора са съгласни с подобно твърдение… Звучи логично, някак си, да не искаш да страдаш… (особено, когато имаш право на избор) Съгласна съм. Въпреки това, обаче, имам куче. Даже две. И преди също съм имала. И само между другото, в бъдеще също искам да си имам… Раздялата не е лесна, но като сложиш на кантара и хубавите спомени, определено последните натежават.

Що се отнася до връзките в днешно време и започването им, ето някои моите наблюдения :
1) започват се с намерението, че ще свършат скоро, или
2) ако замисления период е по-дълъг, то се набляга на презумпцията, че няма да е нещо сериозно и “навлизането в дълбоките води” се отбягва до последно…
*Заб. : не искам да кажа, че при всички е така, но, признайте, често се среща…

Защо ли? Поради същата причина с домашните любимци. На около е пълно с двойки, които се разделят след 1 седмица, 1 месец, 1, 5, 10, 30 години и нагоре дори…Нормално, започваме да вярваме, че всяка връзка си има край и че вечна любов няма. И ако сме свидетели на някои болезнени и сърцераздирателни раздели, то решението е в 1) и 2).
Сега някои ще попита кому са нужни връзките тип от-днес-до-като-смъртта-ни-раздели, но пък ако намесим романтиката, това е съвършенната форма на връзка между един мъж и една жена… Поне в приказките така я представят. (не съм чувала за прин или принцеса на втори брак ) Мисля си, че това с негативните нагласи към връзките (относно продължителността и сериозността на отношенията) действа и като затворен кръг. Т.е. Тя и Той се срещат. Тя си мисли, че всичко ще е за кратко и ще свърши, защото в 21 век е така. Той си мисли същото (тук е малко по-сложно: на него дори му харесва подобен сценарий ). Е, нормално би било в 99% от случаите да се разделят. Опита се натрупва и всяка следваща връзка предварително се обрича на край. И така до безкрайност. Тъй като, обаче, сме създадени да сме с Другите и да имаме нужда от някаква близост (свободна интерпретация), не можем да се откажем напълно от връзките ( а с или без домашен любимец може да оцелеем), то…се връщаме на 1) и 2). Не знам дали стана много ясно, но в момента по-добре не мога…

Сега се завръщам към курсовата, но беше приятна почивка : )

Христос Воскресе! :)

Хей хора

Христос Воскресе! Здраве, любов и всеки нов ден по-добри и по-щастливи от вчерашния

Весела ваканция!