В 23h. реших да си направя гофрети…
Не станаха много хубави.
Липсваше им нещичко…
“Щипка настроение”, предполагам
Всичко беше толкова тихо, сиво и скучно.
Нямаше кой да ми асистира, нямаше кой да ги хвали…
Не за първи път съм сама в квартирата, но сега някак си е по-друго…
Никога не съм харесвала изречението, че на масата не трябва да се говори, защото не е възпитано. Глупости. Аз пък искам да има с кого да си говоря и с кого да се смея. Не искам да съм със слушалките на mp3 player- а в ушите. Искам да е шумно, да се чуват гласове, да виждам усмивки.
Какво по-хубаво от това?