Така…
Не знам какво съм направила, как и кога 
ама не мога да отварям страницата на мтел вече 
Търсих, гледах, пробвах разни нещица, но нищо не помогна….
Pls, ако някой знае какво да направя, help
Плащам в усмивки
Като се има впредвид, че сме навсякъде :), случайно се запознахме с едни българи и вече близо седмица всеки ден ни водят някъде и последните ни дни тук минават на бързи обороти.
С тях във вторник вечерта за първи път отидохме на дискотека. От тогава сме ходили 3 пъти и вече знам защо трябва да си на 21 години, за да влезеш или по-точно, за да можеш да пиеш, когато влезеш. Макар, че алкохола по-скоро ми се струва като извинение и си мисля, че не е в него проблема, а си е до желанието и …разкрепостеността.
Дам… Мислите си, че когато отидете на чалга виждате поразголени момиченца с по-свободно поведение и танци..? Помислите си пак. Това, което в България бихме и наричаме разкрепостеност, тук е фаза “детска градина”. За радост или съжаление не преувеличавам.
Помолиха ме за повече впечатления от американките. От за през деня няма какво да добавя, но виж, вечер…
По принцип, както съм писала и преди, много обичам да танцувам И все съм смятала, че съм open-minded. Това, което видях като танци, обаче, ме шокира. Честно. На негрите евала- винаги съм предполагала, че танцуват страхотно, но могат дори да ти надминат очакванията. В началото, когато влязохме в клуба и се чувствах като във филмчетата от типа на “Honey”… Кръга на подиума, хората, музиката, танците… След възхищението и като се поосвестиш идва шока…
Все си мисля, че (трябва да) има някаква граница. Не в частност при танците, а навсякъде … Е, тук такава няма. Партнъора се сменя всяка песен, а и сякаш не танцуват, а правят секс. Не се смейте 
На моменти някои така се вживяват, че спираш да танцуваш и само гледаш със зяпнала уста и единственото, което ти идва на ум е “това вече ми идва доста хард”.
Сега да изключим танците. Облеклото. Дали си 50 или 150 килограма няма значение. Късите панталонки или клинчето по тебе и пей сърце… На никой не му пука. Дали е хубаво или лошо вие преценете. На мен, като се има впредид гледката, (която не е от най-приятните) също като танците, ми идва в повече. Предпочитам старата максима, че човек трябва да се облича според фигурата си.
Май с това се изчерпва клубните шокове, които получихме : ) На четвърти вечерта бяхме в един клуб, в който имаше от онези бикове, на които като се качиш и започват да те въртят и друсат… Не издържахме на изкушението и ги пробвахме :p Забавно
btw, който няма 21 години си тръгва белязан като на снимките. Предпочитам първата със сърчицата 
Хвалихме се, радвахме се, благодарихме, че сме на хубаво не, ами на страхотно място, в още по-страхотна квартира, в прекрасен квартал, че живеем с готини хора и работим с такива…и хоп…БУМ! Пак на земята… Само дето не беше от меките приземявания, ами от онези с малко сълзи, доста нерви, търсене на съвети и помощ, примиряване с положението и … “каквото, такова; животът продължава, пари се печелят, важното е да се върнем живи и здрави”. Нали?
Първо трябваше да бъдем в Гранд Рапидс, Мичиган. Няколко дена преди да излетим ни съобщиха, че отиваме в Шарлот, Северна Каролина. Трябваше да сме shop assistant-и , а се оказа, че (ще) сме salesman (като промоторки, ама не точно).
Примирихме се с всичко, пък и на фона на това, което имахме си казвахме “едното за сметка на другото”. Да, ама сега пак ни местят. Заминаваме за Ричмънд, Виржиниа.
Тези постоянни промени измарят… Отделно от това изискват неща от нас, които ги няма в договора и уж нямат право да изискват.
Никъде не беше казано, че ще е лесно, но все пак…
Един приятел обича да казва, че ако човек иска да се развива трябва да намери зоната си на комфорт и да излезе от нея. Предполагам е прав. Затова се държим мъжки и се наслаждаваме на всяка минутка тук.
Сега сме в почивка до неделя. Една седмица релакс, басейнче и клубчета вечер. Не звучи зле, знам, но все пак сме дошли да поработим и затова май не можем да се насладим пълно на “отпуската”.
Както и да е. Ще се справим, но тези, които смятат догодина да ходят на бригада да имат едно на ум, че плановете, които кроят в България може да нямат нищо общо с това, с което ще се сблъскат… И на есен когато срещнете някой приятел, който е бил на бригада, преди да си кажете “е, блазе му…хем Америка е видял, хем с пари се връща” имайте едно на ум, че е доста по-сложно и трудно, отколкото изглежда
Пиша това ако някой е взел, че се е притеснил как съм :p
Спокойно, добре съм или поне се старая да съм : )
Дам… Едно от нещата, които ме изумиха в най-голяма степен… Сутрин и вечер, предимно баби и дядовци, често на групички, със слушалки в ушите, си правят джогинга в мола. Всъщност не е джогинг, а по-скоро бързо вървене. Когато попитах защо именно в мола, получих доста логично обяснение- “навън е прекалено горещо”. ОК, но ако навън ти е горещо, ставаш по-рано, когато все още е поносимо, или отиваш на фитнес, или си правиш упражнения вкъщи на климатик. Странно е. Не че ми пречат, но просто не мисля, че мола е мястото, където трябва да си поддържаш фигурата…
Опитвам се да си предтвя подобна картинка в бг мол…Сигурно ще те помислят за луд и ще те изведат с охрана.
