Часът е малко след полунощ, напитката- мляко без какао 
, а музиката –смесица от папката с най-доброто ретро + тази с lounge, Buddha bar и Café del mar, подарък от Дил. (Учудващо добра комбинация , дори и да не вярвате 
)
Прекарах целия вчерашен ден кръстосвайки улиците на полската столица и ако досега изчаквах с впечатленията, защото исках да си дам повече време да опозная и почувствам града и атмосферата, то вече мога да споделя поне мъничко, без каквито и да е претенции за екскурзоводски и фотографски умения
По пътя от летището до общежитието, залепила глава до прозореца и опитвайки се да си създам представа за града в рамките на не повече от десетте минутки, прекарани в таксито, си мислех, че ако сега някой ме попита за 10 разлики между България и Полша, няма да мога да отговоря. Пейзажа ми се струваше толкова еднакъв с нашия, че честно казано дори се чувствах леко разочарована… Носих идеята за красив и цветен град, много различен от Бургас, Варна или София, а виждах само блокове… И всичко бе така ужасяващо сиво! Наведох глава, гледах стичащите се капки дъжд по стъклото, благодарих, че на косъм се разминахме с една катастрофа, тъй като шофъорът ни караше като луд, и укорително си казах на ум, че (отново) май съм прекалила с мечтите…Въздишка и напред. Каквото, такова.
Час след “срутването” на представата ми за Варшава, когато за първи път се разходих до центъра, макар и много на бързо, и точно 3 дена след това, когато пък за първи път посетих Стария град, полубудна/ полузаспала, започнах малко по малко все повече да харесвам града. Не да свиквам с него, поради липсата на избор и като следствие от примиряване с обстоятелствата и реалността, а наистина да го харесвам.
Дотук любимите ми места са две- Старият град и Łazienki Royal Gardens. Започвам с парка, защото по-голямата част от вчерашния ден прекарах там и беше толкова толкова красиво!… Перфектно място за неделна есенна разходка Няма да преразказвам написаното в wiki и ще спомена само това, което ми е останало като спомен след речта на екскурзоводката ни
Първото, което забелязваш в парка е паметникът на Шопен. За него е имало конкурс в кой град да бъде, а след като избират Варшава, започват изключително глупави спорове, шумно коментирани в публичното пространство относно проекта на паметника. Не си спомням всичките “против”, но ето някои: ако дървото е плачеща върба, то клоните трябва да бъдат по-дълги, пренебрегната е посоката на вятъра и “какво ще се случва с Шопен през зимата” и т.н. Екскурзоводката ни видимо бе много възмутена от цялата тази история… Езерето пред паметника е във формата на сърце, защото музиката на Шопен докосва именно сърцата. От късна пролет до ранна есен, всяка неделя се провеждат безплатни концерти на открито, където пианисти свирят най-известните творби на Шопен. Имах щастието да присъствам на последния за сезона и беше прекрасно.
Втората туристическа забележителност е тази бяла къщичка Доколкото си спомням е била предназначена за гости, но докато се е строял двореца (или са му правили ремонт, не съм много сигурна) краля е живял там. В неделя имаше и много младоженци, правейки си фотосесия за сватбения албум и въпреки, че всички бяха по свое му прекрасни, тази двойка бяха най-големи сладури Следва Palace on the water, който попринцип е главната туристическа атракция в парка. Спомням си, че имаше нещо много забавно свързано с изграждане на банята в двореца, но какво точно… Пред и зад двореца има езеро и именно гледката, откриваща се пред двореца ми харесва много повече, отколкото самия дворец сам по себе си. Последна от разходката ми беше тази сцена, където са изнасяли представления за краля, като целта при изграждането и е била да наподобява античен театър.
Тъй като това е най-големият парк във Варшава има още много за разглеждане (и разказване), но това май е най-важното
Старият град…Ако искаш да срещнеш туристи и чужденци, то това е мястото. Спомням си как ексурзоводката ни наблегна на факта, че след разрушаването му и при последващото го възобновяване, архитектите решават да му предадат много по-средиземноморски стил, отколкото е бил в действителност, а поради липса на средства за възстановяването на двореца хора от цял свят са били приканени да помогнат чрез дарения. За стария град единственото, което мога да кажа е, че е невероятно красиво, а италианците от групата ни в момента, в който тръгнахме към площада, провирайки се през една малка и много китна уличка, казаха “Добре дошли в Италия” Не случайно това е най-голямата туристическа атракция в полската столица и просто задължително трябва да се посети
Това е засега Уикенда ще прекарам в считания за най-красив полски град- Краков и ще се опитам да си водя записки, както и да не съм много заспала , какъвто бе случаят при първата разходка из Варшава. (Затова и ако нещо от написаното не отговаря на истината, не се сърдете )
Чакам ви на гости
P.S. За затъжилите се за мен - три снимчици от неделната разходка
Забавен спомен, а песничката за моя изненада дори надмина очакванията ми. Е, няма да ми стане любима, но пък дълго ще я помня.
