Надежда
“Няма нищо безплатно в този живот, с изключение на любовта.”
По време на лекция, в опит от страна на професора да ни привличе вниманието и да се усмихнем, може би.
Питам се дали наистина мисли така и ако да, дали е прав? Иска ми се да поспорим не е ли по-добре да се придържаме само към първата част на изречението- “Няма нищо безплатно в този живот. Точка.” Искам той да спечели. Може би дори няма нужда от спор- все пак е професор! Дано е прав…
… а какво ако е било просто шега?
Имайки предвид какви неща съм чувал на лекции бих се обзаложил, че го е казал на шега
Дали е така или не няма особено значение, защото не е истина твърдението. За личен опит не искам да говоря, но наблюденията ми над приятели, познати, колеги и прочее народ показват, че не само не е безплатно това удоволствие, ами е доста скъпо платено. Като оставим чисто финансовия аспект на нещата настрана, високата цена се обуслява горе-долу от следните основни компоненти: загуба на уважението на околните, загуба на себеуважение и може би най-лошото от всичко - загуба на разсъдък в следствие на попадането под наркоза. С един приятел коментирахме, че любовта е най-силния и най-опасния наркотик познат на човечеството. Взимането на дори умерени дози понякога води до пристрастряване и трайни странични ефекти от типа на гореспоменатите (а пък въздържанието от него, което очевидно е неимоверно по-трудната задача в уравнението, може да доведе до неподозирани положителни ефекти, но да не подхващам темата сега). Човек трябва много да внимава като изказва твърдения като това на професора (който съм сигурен, че е уважавам човек и мнението му се цени), защото много хора са склонни да използват подобни цитати като пътеводна светлина в живота си (едва ли не) и съответно да си докарат сериозни неприятности. Очаквам лавината от попръжни, днес съм в настроение за спорове 
Коментар от TheGrave — 10 октомври 2007 @ 20:46
Не мога да те оспоря, защото колкото и да не ми се иска, и аз си мисля, че любовта все се заплаща по някакъв начин… Мога да се надявам, че не се, но реално погледнато, дори да пренебрегнем “финансовата” част, най-малкото “плащаш” с време… Най-малкото, а могат да се изброят хиляда неща още. Само не разбрах защо губиш уважението на околните и своето самоуважение?
Усмивки, а аз отивам да си стягам багажа, че ме чака екскурзия утре
Коментар от apieceofme — 12 октомври 2007 @ 1:26
Мда, това пък с времето съвсем го бях забравил, много точна забележка
Времето е по-скъпо от всичко останало, защото всякакви душевни терзания се лекуват, но с цената на някакво количество време. Така че реално два пъти плащаш с време - един път по време на и втори път след (ако ти трябва такова за възстановяване).
За самоуважението и уважението на околните ще поясня. Самоуважението си губиш в момента, в който почваш да правиш компромиси със себе си. Всеки уважаващ себе си човек трябва да има основни принципи, които да спазва според мен. В момента, в който почнеш да ги нарушаваш по каквато и да е причина (особено пък такава) според мен вече си изгубил самоуважението си. Два или три пъти ми се е случвало да правя подобни грешки и няма да си ги простя никога. Уважението на околните губиш в момента, в който почнат да усещат нещата, за които досега говорех. Толкова жалко да гледаш отстрани хора, които са потъпкали почти всичко, в което са се кълняли до преди броени дни, че ми призлява само като си го помисля. За съжаление това се случи с немалка част от приятелите ми (били те от мъжки или женски пол). В момента бих казал, че ми е крайно неприятно да комуникирам с тази част от тях и го правя малко или много насила. За мен това вече са хора, които са предали себе си и са продали душата си на дявола неуспяли да устоят на изкушението. Всъщност ето този ключов момент в живота определя дали човек ще бъде от лидерите или от овцете. Тези, които съумеят да устоят на изкушенията на рогатия минават в първата редица, всичко останало - във втората. Разбира се тези в първата са шепа хора докато другите са с няколко стотин порядъка повече от тях. На улицата никой не прощава нищо и акулите изяждат винаги малките риби. Там важи единственият закон, който е оцелял от самото съществуване на вселената досега - силните оцеляват. И така рано или късно за всеки от нас идва моментът, в който трябва да си зададем най-важния въпрос - “Аз от кои искам да бъда?”
Коментар от TheGrave — 14 октомври 2007 @ 1:12