2007, равносметка: Най-добрата година ! :)

Не мога да повярвам, че е 31ви декември и че трябва да се сбогувам с изминалата година…Така както не мога да повярвам, че съм си вкъщи

Благодарение на една книга (“Път към себе си”, Сара Бан Бреднах ) и на една идея (тетрадка, в която всеки ден преди да заспиш, трябва да запишеш поне 5 неща, за които си благодарен за изминалия ден), която постепенно се измени до нещо, което най-много се доближава до дневник (колкото и да не харесвам тази дума), мога да се отправя на пътешествие през 2007-ма. За втори път поемам по пътя между първи януари и тридесет и първи декември на дадена година. Усмихваш се, смееш се, натъжаваш се, ядосваш се, припомняш си грешки, вадиш си (нови ) поуки и т.н. Приятно е, макар в никакъв случай да не е леко…Понякога ти се струва, че си си пропилявал времето за глупости, друг път, че не си имал достатъчно търпение или не си проявил воля. Може да си “погребал” и някоя мечта, да си изпуснал някой шанс и прочие. Да преминеш през всичко това не е лесно. Затова пък е поучително. А положителната страна….Тя си заслужава, на 100%. Толкова много малки радости, които са пълнели денят ти и са те карали да се усмихнеш. Толкова много споделени радости на най-близките ти роднини и приятели. Някоя и друга сбъдната мечта. Някоя и друга нова такава Записана шега, която и сега те кара да избухнеш в смях. “Подаръчета”, с които съдбата те е дарявала под формата на среща с интересни хора, нови приятели, спиращ дъха пейзаж, сутрин в която се събуждаш и ей така, без повод, осъзнаваш колко си щастлив/а в този, точно този миг и ти се иска да живееш, да живееш, да живееш…

Ех, колко хубаво е когато имаш втори шанс да изпиташ толкова много радост! Някои ще кажат, че не е нужно да си записваме…Може би. Големите радости- почивки, среща с любовта, нова (хубава) работа…тях винаги ще ги помним. Но мъничетата, които са всеки ден около нас…тях ги забравяме. Повечето. А така си имам всичко

Мисля, че и преди съм писала, но и да се повторя не пречи…В последният епизод на Али Макбийл от първи сезон (ако не ме лъже паметта) се казваше така “Ако в нощта на 31ви срещу 1ви, мислейки си за изминалата година не се засмееш или не заплачеш поне веднъж, то това е била празна година.”. Така, чрез ето тези тетрадки, събрали цялата 2007ма, аз имам доказателство, че да, моята бе пълна

До тази година не бях летяла със самолет. От началото досега съм сменила 16.
До тази година не бях ходила нито в Норвегия, нито в Америка, нито в Полша, нито в Швеция, нито в Чехия.
До тази година се страхувах да пътувам сама.
До тази година се страхувах и да живея сама…далече от семейство и приятели.
До тази година не бях убедена в английския си.
До тази година не бях готвила. (сега даже си мисля, че имам талант )
До тази година нямах приятели от кажи-речи цял свят.
До тази година нямах любимо плюшено мече като по филмите
До тази година не бях учила в истински университет. (Това е и за радост и за съжаление, защото на свой гръб разбрах що за мит е, че имаме едно от най-добрите образования…)
И т.н. , и т.н.

По-спокойна съм. По-търпелива. По-склонна да рискувам (ако не сега, то кога?!). По-наясно със себе си и с желанията си. По-щастлива.

Тази година разбрах и , че не “срещата с Любовта” прави една година пълна. Не. Тя е само една частица. Затова не бъдете тъжни, ако не сте я срещнали или ако сте я изгубили…Може и да дойде през новата година. Може и да не дойде. Вашата задача е да раздавате Любов. Простичко е - правете хората около Вас щастливи. Ако пък сте я срещнали, е, знайте, че сте благосвени Затова бъдете двойно по-благодарни и моля Ви…намерете сили да я задържите

Четейки новогодишните си пожелания и цели осъзнах колко много от тях съм сбъднала (сама или с нечия помощ), а попълвайки отново ето този въпросник се изненадах как някои неща си остават напълно непроменени, въпреки времето.

Не си мислете, че негативни емоции липсват. Те са почти колкото половината от положителните, но въпреки това съм благодарна, че са ми се случили…Защото все нещо съм научила, да И защото съм преминала през тях. Трудно/лесно, справила съм се :p Е, как да не се радвам?

Пожелавам и на Вас да изпратите старата година с усмивка и благодарност. Дано “+”- те Ви са повече от “-“-те. За мен 2007ма бе най-добрата година досега. Дано и Вашата е била такава. Ако пък не, нека 2008 надмине и най-смелите Ви очаквания и надежди.

Не спирайте да мечтаете. Не спирайте да се усмихвате. Правете нещата, които Ви карат да се чувствате щастливи. Записвайте си разни нещица, случки и мисли от време на време и като станете на по 70-80г., от верандата на дома, за който винаги сте мечтали, галени от лек ветрец някой ден ще разглеждате написаното със сълзи на радост и благодарност за живота, който сте имали. По-добре това, отколкото да гледате 83054279 епизод на Дързост и Красота, нали ?

Изживейте днескашния ден със сърце пълно с обич и благодарност. Подарявайте усмивки. Днескашния ден е специален. Малко по-специален от другите. Днес повече от всякога трябва да сте щастливи. Да, още една годинка мина и аз, и ти, сме тук, и това, колкото и да не ни се вярва е привилегия, която не всеки има. (Така казват и за старостта- че е дар, който не всеки получава.)

Аз се радвам, радвай се и ти

Бъдете много ама мноооооооогооооооооо щастливи през новата 2008 Весело посрещане!

П.П. И не забравяйте да си пожелаете нещичко в 00:00

П.П. 2. И не правете планове, които да започват “от утре се променям и почвам нов живот; ще правя това и това….” . Поне за себе си осъзнах, че това не е много печеливша формула. Кажете си “всеки ден ще се старая да съм по-добър/по-добра; в едно ще успявам, в друго ще ми е необходимо повече време.” Така промяната идва по-бързо и по-лесно. Най-важното- никога не се отказвайте да правите нещата по-добре и знайте, че не е нужно да е първи януари за тази цел, а използвайте всяка една минута…

Весела Коледа! :)

BookCrossing- първа намерена книга :)

И това ако не е съдба, не знам !

Преди около седмица получих e-mail с покана за регистрация в сайта www.bookcrossing.com . Преди около 3 дена си откраднах малко време да видя за какво става въпрос и да си създам профил. Страхотна идея, помислих си Веднага реших като се върна в България да избера някоя любима книжка и да я “освободя”, защото все пак и Коледа идва По-късно си спомних, че отдавна, но не съм сигурна къде точно, бях чела статия за една маршрутка в София, където под една от седалките винаги има оставена книжка…Както и да е Приятелката, която ми изпрати линка, се запалила от следната статия от капитал. Прочетете ли я, пишете се в клуба

Сега да разкажа за днескашната случка…Докато чакахме да влезем в една от залите за поредната лекция, седяхме пред вратата. Преди да влезем видях как една книжка си стои сама на стола и дори попитах момичето, което бе най-близо, дали не е нейна и не я е забравила. Не. Влязохме, но нещо сякаш ме привличаше да отида и видя отблизо книжката. Излязох. Взех я и….”здравей!, аз съм свободна книжка, която може да прочетеш, а за да научиш повече за освобождаването на книги отиди на bookcrossing.pl.” Под напечатаната бележка ръчно бе добавено - “Не изхвърляйте старите книги”. Държах книжката и не можех да повярвам! Нищо, че беше на полски и нищо не разбирах Нямаше код, затова реших да я регистрирам, прибавих плик с бележка и утре ще я “освободя” някъде из университета…

Ех, че е прекрасно

Feast of love

Вчера имах удоволствието да гледам още един прекрасен филм с Морган Фрийман- Feast of love, (Любовен пир)… На моменти ми напомняше на Breaknig and entering

Тъжен филм, но за сметка на това с красив край… Много раздели, сълзи, мъка, изневери и всичко отново се върти около онова изречение “Кога спираме да се виждаме един друг?” и последствията от него…

Много хубави (и верни) реплики ми се въртят в главата, но има една, която просто…

След няколко неуспешни връзки, един мъж се…нарани…умишлено…Отиде в болницата, за да потърси помощ и за миг не искаше да излъже, че е инцидент, а повтаряше, че го е направил сам, с ясно съзнание. Попитаха го защо си е причинил това, а той отговори : “Исках да си докажа, че в тялото ми има повече болка, отколкото в сърцето ми…”

Няма какво повече да ви убеждавам Всичко в крайна сметка е въпрос на лично възприятие. Някои от хората с които бях (мъжката част :p ) не бяха кой знае колко очаровани, но най-лошият вариант е да изгубите 2 часа…Приятно гледане

Stockholm- a city to fall in love with , I part

*Макар и позакъсняло…ето как прекарах почти 4 дена в Швеция *

Полета ни беше за 6 сутринта, а на летището трябваше да бъдем към 4. До последно си повтарях “Няма да спа. Няма. Не.”, но в крайна сметка си откраднах цял час от 2 до 3, за всеки случай, ако в Стокхолм не ни остане време за сън Към 5 вече бяхме минали през всички check-in и разни гишета и чакахме нетърпеливо бординга. Мислех си, че времето ще мине супер бавно, но вследствие на факта, че някои от другите Еразмус студенти, с които се засякохме на летището, дойдоха направо от парти и все още бяха под влияние на алкохола, доста се позабавлявахме. Предполагам останалите хора във фоайето са се чудели от къде имаме тази енергия толкова рано сутринта.

Докато чакахме на опашката за качване в самолета се заговорихме с един швед. Сякаш ей така, между другото, спомена “Нали знаете, че Стокхолм е най-красивата европейска столица?”, което предизвика невярваща усмивка и “Къде тогава остава Париж примерно?”, а човекът спокойно, все едно бе очаквал такъв коментар, добави “Париж си има своята романтика, разбира се, но Стокхолм…Стокхолм е специален”. Помислих си “Да, да…Сигурно е красиво, но чак пък толкова…А и всеки би казал, че неговата столица е най-красива.”. Поправих се. “Е, добре де, не всеки. Аз не мога да кажа, че София е най-красивата европейска столица. Дали въобще някой може? И да го каже, дали го вярва?!”. Вече сме в самолета. Всичко е розово. Първи полет с WizzAir. Липсва ми кафето по време на полет. Толкова е приятно да гледаш към облаците и да отпиваш от чашата кафе, мечтаейки, очаквайки… За 50 евро отиване-връщане с включени такси, толкова.

Пристигнахме и о! всичко е бяло. За първи път виждам сняг тази година. Бях забравила колко е прелестно. Зззз. Студ. Качваме се на автобус, който за около час ще ни закара до Стокхолм. Нямам търпение вече. В автобуса разглеждаме дневника на Сара, сладурана от Тайван. Изглежда толкова…пътешественишки И така интересен! Като го разлистваш и някаква сила те кара да се усмихваш. Веднага си записвам- “трябва да направя нещо с моя, защото изглежда скучен.” Човек се учи докато е жив *вече има резултат:)*

Пристигнахме в Стокхолм. Няма сняг. Много е студено, но, което е по-важното, много е красиво. Много. Оставихме си багажа и бързо бързо към Стария град. Хостела, в който ще бъдем, е бивш затвор. До 1975г. ако не ме лъже паметта е бил най-големият затвор в Швеция. Чувството да спиш в затворническа килия е…доста забавно, да речем. Постарали са се да не променят затворническата атмосфера. В стаята има малко прозорче. Вратата е като оригинална затворническа, само че вместо ключ, ползваш карта :p Има и огледало във формата на гилотина. Ако искаш може да си купиш раирана в бяло и черно пижама. В двора се вижда манекен, направен като надзирател. Абе, забавен хостел

Стокхолм…Ако има изречение, което бе повтаряно по неизвестен брой пъти от всеки един от нас, то това е “Уаоо, тук всичко е толкова красиво. Хората, улиците, магазините. Всичко!.” Чудиш се кое по-напред да снимаш. Разхождаме се из Стария град и отвсякъде сме заобиколени от малки магазинчета, кафета и ресторантчета,които сякаш ти прошепват “ела, тук ще ти хареса,това място е създадено за теб”. Съвършено подредените витрините с коледни играчки те зареждат с коледно настроение и те карат да забравиш за студа. Минаваме покрай малък “бутик за шоколад” и тук-трябва-да-вляза–>магазинче за хора, които обичат да пишат. Тетрадки, листи за писма, цветна хартия за ръчно направени картички, примерно, и толкова много други красиви неща. Загубваш се сред избора. Влюбваш се във всичко. А в съзнанието ти изникват идея след идея. Не успях да удържа на изкушението и си направих малък подарък- японска хартия. Не ми се тръгваше от магазина, но нямаше как. Витрина с Пипи. Задължителна снимка за pippi Следваща спирка- магазинче за сувенири. Избираме си картички. Досега винаги съм си купувала картички като спомен от мястото, което съм посетила, но не и за да изпращам. Този път си взех и пощ. марки. За всеки случай.

След разходката из уличките на Стария град посетихме Националния музей. Интересно, приятно и…топло. Хареса ми дизайнерската изложба на Anders Jakobsen, както и изложбата “Collections of Painting and Sculpture from the middle ages until the early twentieth century.” След музея се насочихме към центъра, по пътя случайно попаднахме на “френски хот дог” и доста се посмяхме отново :), а малко по-късно видяхме ледена пързалка. Музика, светлини и толкова много усмихнати лица Атмосферата те омайва и не ти остава друг избор освен да си вземеш кънки и да се попързаляш. Няма значение, че се страхуваш на леда, че си премръзнал и прегладнял Прекарахме около час на пързалката и (като да не повярвате) не паднах нито веднъж. Имаше една двойка, като изкарани от американски филм. Хванати за ръце, той- уверен, тя- плаха. След няколко опита просто се спряха в средата на пързалката, сред заобикалящите ги момичета и момчета, прегърнаха се, погледнаха се така както само влюбените могат, целунаха се и си тръгнаха. Сигурно не прекараха и 10 минути на леда, но нямаха нужда от повече. Идва ти запееш “Love is in the air”

Хапнахме и обратно към хостела. Между другото само, метрото е огрооомно. И както аз бях като шокирана от размерите, Кристин и Астрид повтаряха, че в сравнение с парижкото, е нищо особено…?! Освен Сара, която вече споменах, компанията ми се състои от още две французойки. Всъщност едната е студентка в Швеция и ни се води като екскурзовод Трите, с изключение на мен (вярвате или не) искаха да отидат на дискотека. А аз, не знам от къде намерих сили, се чувствах толкова изтощена, че искам/ не искам, реших да си остана в “килията”. В последствие никой никъде не ходи, заради умората… Надявам се, че ще имам втори шанс да опитам от нощния живот в Стокхолм. Събрахме се в една от стаите, хапвахме, говорихме, смяхме се и …пишехме пощенски картички. Моите първи картички

Легнах си с усмивка и единственото, за което съжалявах е, че утре вечер трябва да напуснем Стокхолм. А ми се искаше да остана възможно най-дълго тук. Този град като, че ли те омагьосва…

Любов по време на холера

Преди няколко дни за първи път бях на кино тук и гледах “Любов по време на холера”…Не съм чела книгата и не знам дали в сравнение с нея филма е направен добре и се приддържа към написаното от Габриел Гарсия Маркес, но определено ми хареса. След филма веднага сложих книжката в списъка “to read”

P.S. Имаше една мисъл от началото, която като ми се запечата и няколко дене не ми излиза от главата :”Трябва да се научим да бъдем щастливи без любов.” Асоциации, коментари, за/ против, всеки сам за себе си… Аз нямам отговор…

Girl talk

Вчера сутринта се събудих с ейййй такава усмивка Нищо, че не бях спала много. Нищо, че не ми се ходеше на лекции. Беше ми хубаво Разбрах защо, минути след като изскочих изпод топлите завивки. Навън бе бяло. Не бяло, бяло, бяло, но все пак опит за такова. Да се залепиш за прозореца и да гледаш, да гледаш… Да, ама не. Time-based management. Отидох. Със закъснение. (хем това е курса, за който си бях обещала никога да не закъснявам…не върви някак ). Седнах до Joanna. Попита ме дали имам време за кафе след лекцията, защото в сърцето и било каша…Лоша работа, когато си имаш приятел от около 3 години, но намесете @ конференция в разказа, и всичко става доста по-ясно :p Съгласих се, макар, че с моят невероятен опит, най-много да и дам някой грешен съвет…За да вляза по-бързо в историята, си писахме бележки. Така, както не бях правила от години сигурно. Спомних си как в прогимназията и в гимназията не минаваше ден, рядко и час, без да си разменим някои и друга бележчица, “тайно” уж. Избрахме пицарията на ъгъла. Първата, в която стъпих във Варшава. “Ах, че ухае…Аз май съм гладна. Нека забравим за кафето, а за сметка на него да си хапнем. ” Звучи добре. “Ок, но ти избираш. Нещо традиционно полско”. Супа zurek и специални филийки хляб. Само съжалявах, че не съм си взела фотоапарата. Всичко изглеждаше така прекрасно! + толкова вкусно, както и се оказа. Навън продължаваше да вали сняг. Вътре слушахме Франк Синатра и водихме “girl talk”. Иска ти се да останеш тук с часове…
Припомних си една мисъл-подарък, която сякаш бях позабравила. “Да опиташ нещо ново те кара да летиш. Не се страхувай да полетиш!”. Усмихнах се. Говорихме, говорихме, говорихме и накрая завършихме с нарисувана карта как да стигна до еди-кой си магазин в центъра плюс кратък урок по полски с думи и изрази, които биха ми били полезни (при все, че не всеки и навсякъде говори английски).
На тръгване не можехме да спрем да повтаряме колко прекрасно и коледно е вече всичко. А аз не помня откога не си бях прекарвала така добре, все едно бях с Dance на пица (за мен) и салата (за нея) в Godzila
А днес, днес вече е първи и обратното броене до полета за България започна. Официално е месецът на чудесата и доброто настроение Коледа идва…