Girl talk

Вчера сутринта се събудих с ейййй такава усмивка Нищо, че не бях спала много. Нищо, че не ми се ходеше на лекции. Беше ми хубаво Разбрах защо, минути след като изскочих изпод топлите завивки. Навън бе бяло. Не бяло, бяло, бяло, но все пак опит за такова. Да се залепиш за прозореца и да гледаш, да гледаш… Да, ама не. Time-based management. Отидох. Със закъснение. (хем това е курса, за който си бях обещала никога да не закъснявам…не върви някак ). Седнах до Joanna. Попита ме дали имам време за кафе след лекцията, защото в сърцето и било каша…Лоша работа, когато си имаш приятел от около 3 години, но намесете @ конференция в разказа, и всичко става доста по-ясно :p Съгласих се, макар, че с моят невероятен опит, най-много да и дам някой грешен съвет…За да вляза по-бързо в историята, си писахме бележки. Така, както не бях правила от години сигурно. Спомних си как в прогимназията и в гимназията не минаваше ден, рядко и час, без да си разменим някои и друга бележчица, “тайно” уж. Избрахме пицарията на ъгъла. Първата, в която стъпих във Варшава. “Ах, че ухае…Аз май съм гладна. Нека забравим за кафето, а за сметка на него да си хапнем. ” Звучи добре. “Ок, но ти избираш. Нещо традиционно полско”. Супа zurek и специални филийки хляб. Само съжалявах, че не съм си взела фотоапарата. Всичко изглеждаше така прекрасно! + толкова вкусно, както и се оказа. Навън продължаваше да вали сняг. Вътре слушахме Франк Синатра и водихме “girl talk”. Иска ти се да останеш тук с часове…
Припомних си една мисъл-подарък, която сякаш бях позабравила. “Да опиташ нещо ново те кара да летиш. Не се страхувай да полетиш!”. Усмихнах се. Говорихме, говорихме, говорихме и накрая завършихме с нарисувана карта как да стигна до еди-кой си магазин в центъра плюс кратък урок по полски с думи и изрази, които биха ми били полезни (при все, че не всеки и навсякъде говори английски).
На тръгване не можехме да спрем да повтаряме колко прекрасно и коледно е вече всичко. А аз не помня откога не си бях прекарвала така добре, все едно бях с Dance на пица (за мен) и салата (за нея) в Godzila
А днес, днес вече е първи и обратното броене до полета за България започна. Официално е месецът на чудесата и доброто настроение Коледа идва…