Има два вида професори:
1) такива, които пускат списъци за присъствие и въпреки това не могат да пълнят зали, и
2) такива, които не пускат списъци, а залите винаги са пълни.
*Има и такива по средата, но за тях друг път.*
Лекцията при първия тип професори минава в прозяване и поглеждане към часовника на всеки 5 минути, а то, Времето, като че ли е спряло и минава така бааавнооооо и отегчително. Понякога дори не издържаш и ако има почивка си тръгваш преди началото на втората част. Изтощен от усилията да държиш очите си отворени и недоволен от пропилените завинаги минути.
Лекцията при втория тип професори минава като миг. Материала се поднася по интересен и запомнящ се начин, а от време на време атмосферата се разведрява с някоя и друга забавна или поучителна история. Преминава се извън сухата теория. Обсъждат най- най- най- новото от сферата в която работят и дори се допитват до нас “а вие какво мислите за…?” Понякога дори ни дават съвети за живота. Не клишета, които всеки е чувал, а подплатени с опит, изпитани през годините. Когато лекцията свърши, искаш още. Тръгваш си зареден с енергия и знания. Удовлетворен и благодарен.
Първият тип професори могат да те откажат от следването.
Вторият тип професори могат дори да те привлекат за каузата да се изкачваш по академичната стълбица и да се надяваш, че един ден поне малко може да приличаш на тях.
След като си вземеш изпита при първия тип професори, забравяш и имената им и как изглеждат. (Освен ако не са се заяли с теб, та сте се срещали достатъчно много пъти…)
След като си вземеш изпита при втория се надяваш, че ще имаш поне още един предмет със същият професор.
Днес започна вторият ми семестър и вече имах първите си две лекции, по стечение на обстоятелствата с един и същ професор. Веднага можеш да си направиш преценка от кой тип е, защото по регламент групата трябва да се състои от не повече от 30 студента, а имаше поне толкова отгоре с молба за разрешение да се запишат и те… Преподава в редица европейски университети като гост професор плюс в университета в Минесота. Първият предмет -Organizational behavior and design, ми се стори страхотно интересен и с радост ще полагам усилия за него, но втория- Network economy and company management, е доста по-далечен от това, което си представях и ще изисква страхотно много време и усилия. *Не че първият е лесен, но когато нещо ти допада всичко върви много по-леко*. Въпреки това ще остана в курса. (През първите две седмици на семестъра имаш право да добавяш или премахваш предмети, които си избрал.) Защото допира до такива хора винаги си заслужава. Винаги.
***
Сега се сещам за първия семестър. Имах два подобни курса, които изглеждаха невероятно трудни, но въпреки това реших да остана.
Единият – European Strategies and International Business бе воден от професор, който от първата лекция ни засипа с толкова много материали, че половината студенти се изплашиха и не дойдоха втори път. Мен ако ме питат- грешка. С радост дори бих повторила курса. Обсъждахме само case studies, като той почти не взимаше участие. Задаваше въпрос след въпрос, а когато решиш да кажеш нещо накрая винаги питаше “защо?”, и после пак още веднъж и още веднъж… Това бе най-употребяваната дума. След третото, четвъртото или което и да е “защо” ако се обърнеш назад виждаш какъв път си извървял докато стигнеш до правилния извод и как точно това “защо” ти е помогнало. Неговата цел бе да ни научи да мислим. Да обръщаме внимание на всеки детайл. Засипваше ни с информация. Веднъж към края на семестъра се случи така, че задаваше въпроси, но явно никой не се беше подготвил, затова всички мълчахме. Обърна се към нас с думите, че не го интересува дали сме чели материалите за занятието, че ако желаем можем да го правим и на място или дори да прескачаме абзаци. Умението да импровизираш е едно сред ключовите умения при мениджърите. Спестява време и усилия. Затова за него е важно да говорим, да мислим…Относно говореното още в началото ни беше казал “Вие всички тука искате да ставате успешни мениджъри на големи компании, нали? Ако сега не започнете да говорите, кога?”
Другият- Cross cultural management in Human Resources… Срещата с тази жена бе невероятна (завършила London School of Economics, специализирала някъде в Германия, а по-късно и в Бъркли), но честно казано доста стресираща. До последно си мислех, че няма да си взема изпита, макар, че накрая имах 5 
(максимума тук е 5,5), което още ми е трудно да повярвам. Освен, че обсъждахме само статии от 2006/ 07г. от водещи специалисти в областта на човешките ресурси, беше организирала невероятно добре работата ни. Ден преди часа ни получавахме на email-ите си какво ще обсъждаме по време на лекцията, като теория, а ако е статия, получавахме я с дата, кога ще се разглежда, а когато датата наближи получавахме и въпросите към нея. Всеки трябваше да си носи лаптопа и всичко, от което се науждаехме, го имахме пред себе си. Не знам доколко успях да ви помогна да си създадете правилна картинка, но с едно изречение- процеса на обучение бе изключително професионално направен. С мисъл за нас и какво ще ни бъде полезно за в бъдеще, а не просто губене на време.
Надявам се и този семесър ще имам късмета и удоволствието да слушам лекции предимно от професори, които умеят да вдъхновяват
П.П. С радост искам да кажа, че и в ИУ-Варна има страхотни професори, но няма да споменавам имена, защото все още не съм завършила…
