P.S. I Love You

Около 14ти цяла Варшава бе пълна с плакати на филма „P.S. I Love You“. В метрото, по спирките, по улицата, по масите в кафенетата… Плюс премиера на книгата, която те гледаше от витрината на почти всяка книжарница… Тъй като, обаче, 14ти не ми се стори кой знае колко удачна дата, за да отида да го гледам с някоя приятелка, а около нас да е пълно с държащи-се-за-ръце-и-влюбени-до-ушите двойки, реших да изчакам Вчера беше неделя и в предвид, че уиекенда мина под знака на „настроение за филми“, така и трябваше да завърши, затова час преди началото на филма реших, че ми се ходи на кино и с една приятелка се затичахме към метрото…

Не ми хареса толкова, колкото ми го хвалеха.
Не плаках толкова, колкото очаквах след всички предупреждения…
Смях се многоооо *Едвам се сдържам да разкажа някои от най-забавните моменти, затова, pls, гледайте го!*

Направен е много добре. Не знам дали е по книгата, но определено може да те накара да я прочетеш след това.
По принцип Hilary Swank не ми е любима актриса и даже хич не ми харесва, но беше добре…

Филма мен лично ме накара да си задам някакви такива въпроси за Голямата ЛюбоВ, които да останат отворени, защото аз и Малка ЛюбоФ не познавам , та да взимам отношение за подобни важни теми

До каква степен можеш да търпиш капризите и кризите на човека, когото обичаш? Трябва ли?

След край на връзка като този (смърт), трябва ли да останеш сам/а до края в името на Голямата Ви Любов, или трябва да продължиш да си живееш по старому, защото човека, когото си обичал/а би дал всичко, за да те види щастлив/а? (Поне така се предполага)

Колко време е необходимо да се съвземеш след подобна трагедия?

След колко време спираш да усещаш присъствието на този, който си е отишъл?

Тук идват и въпросите как трябва да е организирано едно погребение /ще разберете какво имам впредвид като гледате филма, идеята се е появявала и в други продукции) и дали ако чакаш Любовта в търсене на the best one, имайки претенции и изисквания, наистина накрая ще я намериш или е по-вероятно да си останеш сам.

/и т.н./

Мисля, че ще ви хареса. По-различен е от тъпите американски филми и си заслужава гледането Не помня друг филм, на който да съм се смяла супер много в един момент, а в следващия да стискам зъби да не се разплача

Борат :)

Borat: Cultural Learnings of America for Make Benefit Glorious Nation of Kazakhstan (2006)

Както се казваше- „с две думи: нямам думи“

Този филм ще ви накара да си повтаряте едно и също изречение безброй пъти („Не, това не е истина, не.“) и ще ви остави да се чудите „тая работа за смях ли е, за плач ли е“.

Ако ви се чете, в wiki има доста дълга статия, посветена на филма и на последстващото отношение, което предизвиква.

Гледайте го

Disturbia

Имам го от поне 3 месеца и все отлагах момента да го гледам, но ето че вчера със съквартирантката ми , оттегчени от еднообразието решихме да гледаме филм… И тъй като трейлъра на Борат хич, ама хич не и допадна (от кога му се каня и на този филм!), избрахме Disturbia.

В интерес на истината дори малко задмина очакванията ми. От всички изброени жанрове в imdb най-много като че ли се връзва с трилър. Добра игра и доста напрежение към края. Поне за мен. Въпреки, че съквартирантката ми каза, че била по-изплашена от мен /вече съм споменавала как ми действат страшни филми, същото се отнася за страшни сцени и за онази музика, тип саундтрака на Досиетата Х /, ви го препоръчвам. Струва си

Кошчета за боклук в метрото

Както всяка събота сутрин и тази започна с новия брой на Light След променения му вид една от рубриките, която никога не пропускам е тази с историите Виктория Оризарска. Новата е за Сингапур. Към края се споменава, че в метрото няма кошчета за боклук.

Във Варшава също няма. И също е много много чисто. Не знам дали като в Сингапур или като в трета градска болница в София, но наистина е супер чисто. Факт. Доста неудобно също, ако все пак ти се прииска да изхвърлиш нещо. Още в началото на престоя си тук попитахме някои поляци защо това е така. Любопитство, знаете как е Да си призная, когато чух отговорът за първи път, ми звучеше някак странно…. „Смята се, че ако няма кошчета за боклук, метрото ще бъде по-чисто, защото всеки е виждал препълнени кошчета с картинката и миризмата около тях.“ Нещо като „няма кошче, няма проблем“

Малко след като поразсъждавахме на глас „за“ и „против“ , стигнахме до заключението, че всъщност обяснението е доста логично, още повече, че определено действа

Ние в Бургас си нямаме метро, но пък софиянци, ако не сте доволни от чистотата на вашето, предложете да махнат кошчетата за боклук…

AMICA

Имаше време, когато да чета „женски“ списания наистина, ама наистина ми доставяше удоволствие… Особено в неделния следобед, с чаша кафе и на фона на хубава музика По възможност и да съм сама вкъщи. Ако пък е късна есен, люта зима или ранна пролет, още по-добре… Да не се чувствам примамена от хубавото време навън. Не за друго, но ме разсейва и започвам размечтано да гледам през прозореца

Прекарвах така часове, запленена от невероятни истории или (просто) невероятно добре написани статии, подчертавах си разни нещица (мисли/ идеи), откъсвах страници, за да мога по-късно да ги сложа в папката с „the best…“ и неусетно идваше времето за неделната кино вечер. А аз можеше още да съм до половината на първото списание, което съм хванала…

Това беше и времето, когато все заставах в опозиция срещу всички приказки за това как женските списания са по-скоро книжки с картинки и пълни с всякакви глупости… Грим и парцалки. Плюс диети, как да влезеш в тях…

Да, обаче, това остана в „имало едно време…“.
Сега в свободното си време, ако много ми се прииска да прочета нещичко на бързо, но пък да е приятно и да си струва, посягам към Капитал Light и последните страници на Мениджър. Обаче все пак празнотата я има. Липсата на чисто „женско lifestyle списание“ от онези, които четеш поне няколко дена…

Преди любимо ми списание беше „Ева“. Страхотно много го харесвах. Бях му като безплатна ходеща реклама. Като идваше ред новия брой да излиза на пазара всеки ден проверявах дали е пристигнал. А като го вземех в ръцете си нямах търпение да стигна вкъщи. Майка и до ден днешен, когато е неделя и не съм си вкъщи, а само се чуваме по телефона ми казва „ех, колко хубаво щеше да е сега ако си тук и четем Ева, нали ? На топличко и уютно “

Под леглото си имам почти всички броеве от 2002/3/4/5година, а над него съм си направила колаж, за който „по онова време“ събирах материали от поне 10 и повече стари броеве на различни списания. Сега и един сигурно би ми бил достатъчен.

*Току що проверих дали съм си взела някой брой на Ева с мен… Първата страница бе откъсната, затова исках да отида до съдържанието, за да видя от кой месец е. Преди него обаче имаше точно 20 рекламни страници без да броя корицата. Разлистващ, разлистващ и с всяка следваща страница губиш и частица от желанието си да продължиш…*

Защо писах всичко това…

Забравих да ви се похваля , но вече не съм сама и от този семестър има още една българка. Пак от морето, само, че от Варна Беше си накупила разни списания и между другото вметна за „едно ново, много хубаво“. Аз я погледнах доста недоверчиво, но пък от опити никога не съм бягала…

Да, да, същото- AMICA.

Няма да агитирам да си го купите и по същата причина няма да сложа линкчета към статии за списанието, за издателите, за произхода и т.н., нито ще видите корици на въпросното списание. (Който е заинтересован- google)

Работата е там, че останах приятно изненадана. Хареса ми. Имах какво да чета за повече от едно сутрешно кафе Надявам се, че не съм имала просто късмет с броя (2), а по принцип се опитват да излязат от „рамките на визуалното…“

Искам да им пожелая късмет и дано стават все по-добри

П.П. Чудно ми е само колко ще издържи на същото ниво от отредени за реклама страници…

П.П 2. Ако някой от редакцията на Ева попадне на този пост (което ме съмнява, но пък да си кажа), не ме разбирайте погрешно. Ева си остава номер 1 сред женските списания и това го знаят всички мисля. Обаче и вие, и аз, и останалите ви читатели, с просто око могат да видят, че нещо се е променило… Вие кажете накъде сочи посоката на промяната. Към + или към -. Ако е +, повече приходи или по-високо качество?… Ева за мен си остава единственото списание от което мога да назова поне три имена на журналисти, които продължават да излизат с по някоя брилятно написана статия и които са единствената причина да продължавам да си го купувам, но тя не винаги ще е достатъчна. Не, че вие сте останали на мен , но как ще привличета нови „върли фенове“, ако те нямат стимул да се зачетат в него… А и винаги сте търсили диалога с хората от другата страна.

За периодите в живота на човек :)

Вчера чух следното делене на човешкия живот

Период на „вече..“ и период на „все още…“

Пр. „вече работи“, „вече си има семейство“, „вече…“ и т.н. , и
период на „все още работи“, „все още има семейство“ и пр.

*В оригинал деленето е на „already“ и „still“. *

Филми

The Bucket List (2007) с М. Freeman и J. Nicholson… Определено хубав и добре направен филм, но сигурно вече сте гледали поне няколко с подобни сюжети. Отново за търсене на Щастието, за това как парите не могат да ти го купят това Щастие и как в края на живота си хората намират сили да започнат най-накрая да преследват мечтитет си, може би защото няма какво да губят… Anyway Гледайте го, заслужава си. Аз поне не се умарям да гледам подобни филми. После може да си направите и списък с … абе ще разберете

Requiem for a Dream (2000)… Тук вече е сложно. Не знам дали е по-скоро да или по-скоро не. В сайта на imbd е с по-висока оценка от предния филм, но пък се гледа доста по-трудно… Тежък е. Аз го гледах го на две части- вчера и днес… Няма кой знае колко реплики, но и не е необходимо. Сам достигаш до изводите…Музиката придава още по зловеща нотка на цялата трагедия…Филм за младостта (в случаите, когато е = глупостта), за отчаянието, за наркотиците, за последствията от тях, за старостта, за самотата… На моменти настръхваш от ужас…