“За” 14-ти февруари

Винаги на 14-ти не съм в настроение и повтарям как не го обичам този ден…
Никога, обаче, не съм си го мислила наистина…

Също така никога не съм го празнувала.
Винаги, обаче, съм искала и продължавам да искам.

Не мога да се обява против ден на Любовта…

Не и с причини, свързани с “преекспонирането” и “комерсиализирането” на Св. Валентин. Католическата част също не минава.Най, ама най-малко минава “не ни трябва ден за празнуване на Любовта”, казано от същите тези хора, които обявяват Любовта за най-прекрасното чувство на света, нали? Магията, която ни променя към по-добро..

Вярно е, че всеки ден трябва да подаряваме Любов и да правим хората около нас по-щастливи, но ако е толкова важна за нас (а тя е!) какво пречи да и отредим един ден, в който всичко да е малко по-розово, по-влюбено и по-добро. Ден, в който да празнуваме това, което ни поддържа останалите 364 дни от годината…

Не мога да се примиря с идеята как има празници за щяло и не щяло, пълни глупости, обаче виж, като стане дума за Любовта, не, на нея не и трябва…

Кое в днешно време не е е прекалено комерсиализирано?

Кое те задължава да купиш грозновато розово мече, произведено в Китай, вместо да направиш нещо, използвайки само въображението си и двете си ръце?

Дори комерсиализирането всъщност може да се погледне като нещо хубаво, помощ за хора, които не са като теб, мислят в съвсем различна посока и въобръжението и идеите не са силната им страна. Но пък искат да положат услия… Не ти харесва въпросното грозно мече? Е, нали жеста, не подаръка, е важен?

Мисля за 14ти като за още един повод, в който да положиш малко повече усилия от тези, които полагаш в сивите делнични дни, да зарадваш човека до теб. Разбира се, че не трябва всичко хубаво да се случва само на 14ти… Но пък ако не си човек на идеите и спонтанните неща, 14ти може да бъде прекрасно начало... А после като видиш искрите на радост в очите на човека, когото обичаш, ще ти се иска да правиш още и още изненади…

Приятелки се оплакват, че цветя, шоколади и вечери на свещи не трябва да се случват само на 14ти… Същевременно нито една не би отказала… “Все е по-добре от нищо никога, нали?” Тогава кому са необходими преструвки?!

Разбирам хората, които са сами и се изказват “против” празника… Не знам, обаче, колко от тях дълбоко в себе си наистина го мислят и не таят надежда, че догодина пък може и да не са сами и да се окажат в ролята на “купувачи” на някоя от идеите, които сега са зачеркнали…

Не разбирам тези, които са намерили половинката и отказват още един повод да и засвидетелстват Любовта си…

Вчера си говорих с едно момче, за което най-ужасното на празника е като отидеш в някой хубав ресторант и всички маси са заети от такива, “като вас”…

Каква по-хубава гледка от тази ми кажете? На толкова много влюбени сърца?

Мисля, че би ми било много по-лесно да мразя и бойкотирам празника, но уви, не мога…

А вие ако искате не празнувайте вашата Любов, празнувайте За Любовта… Че я има, че сте я срещнали или пък че я очаквате…

Изместете фокуса от вас към Нея…

П.П. На снимката са трите валентинки, които изпратих тази година… За един приятел, за родителите и сестра ми (денят не е само на влюбените, а на Любовта- към всички, които обичаш), а тази най-вдясно си е от мен за мен Вътре съм си написала и с удоволствие бих празнувала за Любовта:

Love is all we have, the only way that each can help the other.
Euripides

П.П.2. Тези, които се обявяват против с довода, че Любовта се празнува всеки ден… Моля, обърнете се назад във времето, пребройте пътите в които без повод сте поднасяли изненада на човека, когото обичате, и кажете, че са били достатъчно много…