Галерия на усмивките

31 март 2008

За Вас :)

Публикувано в: day by day — apieceofme @ 21:41

Преди време Eneya бе написала тези няколко реда…Оттогава все са ми в главата.

Не мога да преценя дали се самоопределям с блога си. Предполагам отговорът лавира някъде между „да“ и „не“, но до кое е по-близо… Сякаш Големият въпрос тук е не Дали, а До Колко.

Днес отново си мислех какво представлява „Галерията на усмивките“ за мен…

Първата ми и единствена асоциация беше, че блогът ме кара да се чувствам по-богата… Защото ми дава право да споделям-С-Вас (които случайно или не сте попаднали тук) и възможността да прочитам споделеното-ОТ-Вас (повечето от които също си имат свое местенце).

Денят ми започва с усмивка, за която допринасят текстовете на толкова много прекрасни хора! Хора, които задават нови въпроси и дават отговори на стари такива. Хора, напълно непознати! Хора, които раздават частици от себе си без да искат нищо в замяна… От където и всъщност идва голяма част от магията.

Знам, че не е задължително да имам свой блог, за да чета други, но така връзката е някак по-завършена… Поне за мен. А и ми помага да се чувствам като част от цялото, като една мъничка мъничка частица от магията… Вярно е, че може и без мен, но аз не мога без Вас :)

Няма да изброявам поименно, но благодаря на всички, които по някакъв необичаен начин започнах да чувствам с една идея по-близки и които въпреки, че сигурно не го осъзнават променят и мен и света ми малко по малко към все по-хубаво и по-хубаво.

Успешна и усмихната седмица на всички :)

28 март 2008

Живот на село. Събрани спомени.

Публикувано в: Read me, day by day — apieceofme @ 0:31

Днес се върнах от едно място, където зеленoто е повече от сивото, а чистия въздух повече от мръсния.

За мое щастие сега (когато сама го търся) и мое нещастие тогава (когато всячески исках да избягам от него) съм от онези хора, които си имат не едно, а две села… От едните баба и дядо и от другите.

Двете коренно се различават едно от друго. (още…)

27 март 2008

Ясновидство, екстрасенство, баене, леене на куршум. Шарлатанство или не?

Публикувано в: day by day — apieceofme @ 17:56

Ако поне от време на време превключвате на btv, то трябва да знаете за новото риалити шоу- Ясновидците. Целта му била да ни убеди. Вие знаете в какво. Аз, обаче, винаги съм си била убедена… :) А вие?

Сега ще напиша няколко реда по думичките в заглавието с две уговорки:
1) Ванга е извън темата. Ванга е феномен, в който едва ли някой се нуждае да бъде убеждаван. Ванга е специална, а тук ще споменавам само „хора от народа“. (Ако искате повече информация за баба Ванга, прочетете „Истинската книга за Ванга“)
2) Моето лично убеждение е, че трябва да се вярва, за да има „ефект“. Изключения винаги има.

Започвам отзад напред. Леене на куршум.

Три глътки вода, три весения, три „пу, пу“ :) в пазвата, не винаги са достатъчни. Отиваш при някоя бабичка, сядаш на едно столче и след като се разтопи оловото с помощта на кърпичка, която последователно се слага над главата, до сърцето и над краката, пускат оловото в купа с вода. После по фигурките се разбира колко и от какво си изплашен/а. Като се „събере“, т.е. когато оловото наподобява сърце, уплахата е излязла. Спиш 9 дена с куршума под възглавницата и на десетия го хвърляш в „течаща вода“, като си обърнат с гръб и казваш три пъти едно изречение, което да си призная май съм забравила. Нещо от типа „Каквото има, във водата да отиде“, но не съм сигурна.

Моята история: Ходила съм десетки пъти, защото като малка много често се стрясках, а старите хора казват, че не е хубаво уплахата да остава в организма. Дали помага, честно да си призная, не знам. Със сигурност не вреди.

Баене.

Общото при двете е, че трябва да „откраднеш“ думичките, които жените тихо и много бързо изричат. Не се учи. Има хора с „лоши“ очи, които нарочно могат да те урочасат, но има и такива, които могат да го направят несъзнателно. Предполагам знаете, че като се радвате на малко детенце, трябва да кажете някое и друго смешно словосъчетание (чували сте ги, знам :) ) за всеки случай. Последствията- виене на свят, главоболие, общо неразположение.

Моята история: Понеже съм била страшно дебело бебе, с едни огромни бузи, мама казва, че често са ме урочасвали. До 4-5 клас имах вплетено червено конче в повечето си потничета. От време на време при силно главоболие без причина, ме водиха да ми баят. Тук пак признавам, че няма как да се разбере дали има ефект от цялата работа или не, особено ако след баенето глътнеш един аналгин за всеки случай, но отново няма и вреда. По-скоро обаче не вярвах. Мнението изцяло си промених преди няколко години. В края на поста четете как и защо.

Екстрасенство.

В това никой не може да ме убеди. Не знам дали всички, но 99% са шарлатани, изкарващи прехраната си чрез страховете и последните надежди на изстрадали хора. Уж лечение чрез космически сили, само, че си е чиста проба обирджийство.

Моята история: Имам опит с трима, които по онова време бяха много известни в Бургас. Работата е там, че като малка боледувах много често и повечето пъти доста сериозно. Постоянно бях на хапчета, постоянно по болниците и даже покрай мен се шегувахме, че майка е станала половин лекар. Спомням си как по горски училища и лагери носех повече лекарства от медицинската сестра. Понеже главното бе тежка (тогава) форма на астма, която с годините не отшумяваше, майка не знаеше какво вече да прави… Екстрасенството тъкмо излизаше на мода. Първата жена живееше някъде зад Краснодар и спомените ми са свързани с това, че се опитваше да съсредоточава енергията си върху челото. Втората жена имаше кабинет до френската и беше нужен час (!!!). Седях на стол, а тя обикаляше около мен като правеше нещо с ръце. На мен по-скоро ми беше смешно, ама… Третият бе мъж, когото всички много хвалеха и едва ли не трябваха връзки, за да отидеш при него. Кабинетът му беше зад Военна болница. Лягаш на кушетката, затваряш очи и пак се започва с абрака-дабра. Пари на вятъра, но това отчаянието е голяма работа. (Сега се сещам, че бях стигнала и до София, при един лечител, който даваше отвари от билки, но това е друга история. Макар, че и там нямаше ефект.) Постепенно от само себе си и с навлизането в пубертета астмата поотслабна и всичко се сведе до един-два тежки пристъпа на години, което си е ОК. Поуката- НЕ на екстрасенството.

Ясновидство.

Тук „опита“ ми се свежда до две жени, гледащи върху Библията и чрез икони, както и до близка приятелка, която умее да гледа на кафе. Повтарям, че съм на мнение- вярваш ли, става работата. Не вярваш ли, само ще се ядосваш :) Винаги ми познават. (Винаги= ходила съм един път при едната и един път при втората бабичка). Интересна ми е по-скоро атмосферата около тези жени. Едната вече не е между живите, но си спомням, че Хр. Фотев май я беше споменал в едно интервю. (Не го твърдя със сигурност) Баба Мария от Равадиново. Невероятна жена. За другата нямам какво да кажа, освен, че ми предрече само хубави неща- дано се сбъднат :)

Колкото до предаването- ако сте го гледали във вторник, то поне от няколко измежду избраните 10 сте се впечатлили поне мъничко. Само как повечето не познаха народността на мениджъра (англичанин) не ми е ясно. Аз и без способности бях готова :)

Сега моята история с баенето. Оставих я за накрая, защото е по-дълга… (още…)

Ангелче

Публикувано в: day by day — apieceofme @ 15:37

Наскоро научих, че всички дечица до 2 годинки били ангелчета :)

После ми разказаха за едно по-специално… Оставено било самичко, затова пък родено с късмет и сега отсипвано с много много любов.

Все още, обаче, когато чуело песничката „Мила моя мамо“, ангелчето се натъжавало и започвало да плаче…

Останах без думи.

25 март 2008

Кариери 2008, Варна

Публикувано в: day by day — apieceofme @ 10:56

От петък до понеделник бях във Варна. Една от причините- инициативата Кариери 2008.

В петък имаше подготвителна среща, която не бе кой знае колко съдържателна, но и без това имах време за губене, оставих се да ме заведат. Една приятелка, която сега е 3 курс, но е ходила на срещата в първи (аз пак пропуснах, защото не намирах смисъл от съвети като да внимавам какъв ми е e-mail- а или каква снимка пращам), каза, че е абсолютно същата. Със същите шеги и същите примери. Както и да е- ако догодина сте първи курс и наистина ама наистина нямате идея как се пише CV, отидете.

Вчера (понеделник) се проведе същинската част. Получи се много добре. Организаторите заслужават едно голямо БРАВО :)

Започна точно в 10 и след малко , съвсем премерени приказки, без излишно разтягане на локуми, форумът официално бе открит и обиколката започна. Мин. Николай Василев направи много приятно впечатление като след официалното откриване премина през всички участващи фирми и им пожела успех и благодари за участието.

С няколко думи- останах приятно изненадана колко добре бе направено всичко и как имаше значително много студенти, за разлика от миналата година ( по впечатления на мои приятели) .

Единственото, което ми направи ужасно впечатление бяха голяма част от HR-те, които си седяха на столчета, докато ти ги питаш за стажантските им програми. И въобще не се сещаха да станат… Неуважение или просто липса на елементарна етикеция? Е, имаше и студенти, които не знаят защо бяха там, но на тях им е простено.

Има още много да се учим.

20 март 2008

Мобилна връзка

Публикувано в: movies — apieceofme @ 14:41

Мобилна връзка. Въпреки малкото в повече фантастика :) , (уж разрушен телефон започна да работи, момчето никой не се намери цял ден да го спре и т.н. ) ми хареса. От 2004 е, но не го бях чувала досега…

Мама на 40 :)

Публикувано в: day by day — apieceofme @ 14:21

img_4755.jpg

Вчера майка стана на 40 :)

Без носталгия и тъга. Уж. Радваше се и грееше от щастие цял ден, дори въпреки шегичките, които от време на време аз, сестра ми или татко си позволявахме да направим. (Особено татко с неговото „часовника вече прави тик-так, тик-так…“ :D )

От скоро се питам защо хората обръщат толкова много внимание на преминаването от 29 в 30, а не от 39 в 40. 30 на мен още ми мирише на младост :) Мисля си даже, че най-щастливите години на човек трябва да са между 30 и 40- изграден си като личност, знаеш кои са истинските ти приятели, имаш семейство, кариера и т.н. Все още си пълен с енергия и хъс за живот, все още продължаваш да мечтаеш…

40 май е малко по-различно и вече си почти с двата крака при онези, Другите, големите, възрастните, улегналите хора, с мноооого житейски опит. И все пак 40 също ми излежда прекрасна възраст. 50, обаче, си е плашещо… Поне засега ;-) (То като бях на 10 и 40 ми се виждаше ехееее…, ама с приближаването гледните точки се променят).

Пожелавам на майка много радости от тук нататък, щастие, любов, работа и т.н. Поехме личен ангажимент като част от подаръка (аз и сестра ми) да я „ядосваме“ колкото се може по-малко или даже въобще :D

А понеже 40ят рожден ден по правило не се празнува шумно, решихме да се разходим из улиците на стария град в Несебър, хапнахме в едно уютно ресторантче с изглед към морето, поиграхме малко боулинг (изглежда това е моята игра- много съм добра, а ми беше за 2 или 3 път :) ), сестра ми победи татко на билярд и завършихме с импровизирана семейна кино вечер. Какво повече му трябва на човек :)

П.П. Тортата между другото е домашна- прави я една бабичка с дъщеря си, но мисля, че не много хора я знаят в Бургас, и въпреки, че на мен не ми е много по вкуса, поне е по-здравословно и изглежда мнннооого добре ;-)

img_4775.jpg img_4800.jpg img_4807.jpg

Следваща страница »

Блог в WordPress.com.