Ако поне от време на време превключвате на btv, то трябва да знаете за новото риалити шоу- Ясновидците. Целта му била да ни убеди. Вие знаете в какво. Аз, обаче, винаги съм си била убедена…
А вие?
Сега ще напиша няколко реда по думичките в заглавието с две уговорки:
1) Ванга е извън темата. Ванга е феномен, в който едва ли някой се нуждае да бъде убеждаван. Ванга е специална, а тук ще споменавам само „хора от народа“. (Ако искате повече информация за баба Ванга, прочетете „Истинската книга за Ванга“)
2) Моето лично убеждение е, че трябва да се вярва, за да има „ефект“. Изключения винаги има.
Започвам отзад напред. Леене на куршум.
Три глътки вода, три весения, три „пу, пу“
в пазвата, не винаги са достатъчни. Отиваш при някоя бабичка, сядаш на едно столче и след като се разтопи оловото с помощта на кърпичка, която последователно се слага над главата, до сърцето и над краката, пускат оловото в купа с вода. После по фигурките се разбира колко и от какво си изплашен/а. Като се „събере“, т.е. когато оловото наподобява сърце, уплахата е излязла. Спиш 9 дена с куршума под възглавницата и на десетия го хвърляш в „течаща вода“, като си обърнат с гръб и казваш три пъти едно изречение, което да си призная май съм забравила. Нещо от типа „Каквото има, във водата да отиде“, но не съм сигурна.
Моята история: Ходила съм десетки пъти, защото като малка много често се стрясках, а старите хора казват, че не е хубаво уплахата да остава в организма. Дали помага, честно да си призная, не знам. Със сигурност не вреди.
Баене.
Общото при двете е, че трябва да „откраднеш“ думичките, които жените тихо и много бързо изричат. Не се учи. Има хора с „лоши“ очи, които нарочно могат да те урочасат, но има и такива, които могат да го направят несъзнателно. Предполагам знаете, че като се радвате на малко детенце, трябва да кажете някое и друго смешно словосъчетание (чували сте ги, знам
) за всеки случай. Последствията- виене на свят, главоболие, общо неразположение.
Моята история: Понеже съм била страшно дебело бебе, с едни огромни бузи, мама казва, че често са ме урочасвали. До 4-5 клас имах вплетено червено конче в повечето си потничета. От време на време при силно главоболие без причина, ме водиха да ми баят. Тук пак признавам, че няма как да се разбере дали има ефект от цялата работа или не, особено ако след баенето глътнеш един аналгин за всеки случай, но отново няма и вреда. По-скоро обаче не вярвах. Мнението изцяло си промених преди няколко години. В края на поста четете как и защо.
Екстрасенство.
В това никой не може да ме убеди. Не знам дали всички, но 99% са шарлатани, изкарващи прехраната си чрез страховете и последните надежди на изстрадали хора. Уж лечение чрез космически сили, само, че си е чиста проба обирджийство.
Моята история: Имам опит с трима, които по онова време бяха много известни в Бургас. Работата е там, че като малка боледувах много често и повечето пъти доста сериозно. Постоянно бях на хапчета, постоянно по болниците и даже покрай мен се шегувахме, че майка е станала половин лекар. Спомням си как по горски училища и лагери носех повече лекарства от медицинската сестра. Понеже главното бе тежка (тогава) форма на астма, която с годините не отшумяваше, майка не знаеше какво вече да прави… Екстрасенството тъкмо излизаше на мода. Първата жена живееше някъде зад Краснодар и спомените ми са свързани с това, че се опитваше да съсредоточава енергията си върху челото. Втората жена имаше кабинет до френската и беше нужен час (!!!). Седях на стол, а тя обикаляше около мен като правеше нещо с ръце. На мен по-скоро ми беше смешно, ама… Третият бе мъж, когото всички много хвалеха и едва ли не трябваха връзки, за да отидеш при него. Кабинетът му беше зад Военна болница. Лягаш на кушетката, затваряш очи и пак се започва с абрака-дабра. Пари на вятъра, но това отчаянието е голяма работа. (Сега се сещам, че бях стигнала и до София, при един лечител, който даваше отвари от билки, но това е друга история. Макар, че и там нямаше ефект.) Постепенно от само себе си и с навлизането в пубертета астмата поотслабна и всичко се сведе до един-два тежки пристъпа на години, което си е ОК. Поуката- НЕ на екстрасенството.
Ясновидство.
Тук „опита“ ми се свежда до две жени, гледащи върху Библията и чрез икони, както и до близка приятелка, която умее да гледа на кафе. Повтарям, че съм на мнение- вярваш ли, става работата. Не вярваш ли, само ще се ядосваш
Винаги ми познават. (Винаги= ходила съм един път при едната и един път при втората бабичка). Интересна ми е по-скоро атмосферата около тези жени. Едната вече не е между живите, но си спомням, че Хр. Фотев май я беше споменал в едно интервю. (Не го твърдя със сигурност) Баба Мария от Равадиново. Невероятна жена. За другата нямам какво да кажа, освен, че ми предрече само хубави неща- дано се сбъднат
Колкото до предаването- ако сте го гледали във вторник, то поне от няколко измежду избраните 10 сте се впечатлили поне мъничко. Само как повечето не познаха народността на мениджъра (англичанин) не ми е ясно. Аз и без способности бях готова
Сега моята история с баенето. Оставих я за накрая, защото е по-дълга… (още…)