Freedom Writers
Не си спомням дали първо гледах него или The Pursuit of Happyness. И двата на направени по действителен случай. Действието във втория, обаче, бе едно такова бавно, скучно на моменти. Хубав е за хора с голямо търпение. На мен ми хареса, защото 1) обожавам филми за сбъднати мечти 
и 2) превърна се в моя си машина на времето 
и ме пренесе в един летен следобед, когато заедно с Шери имахме почивен ден и решихме да си правим домашно кино :p Само дето аз заспах на половината. Ох, отплеснах се
Freedom Writers...
Графа: “На всяка цена!!!”
Не знам доколко е истина. По-скоро не знам дали все още има момичета и момчета, които живеят като във филма, ден за ден във всекидневна борба едни срещу други. Без мечти и вяра в себе си. Без любов.
Надявам се, обаче, винаги да има такива хора ( като учителката на тези деца) , които дори с цената на личното си щастие (дори, ако съпригут ти е ей този невероятен мъж ;-)) са готови да преобърнат света само и само да поеме в правилната посока.
Не искам да ви го хваля. За мен ще остане един от най-силните филми, на които съм попадала в последно време. Имат си и фондация.
П.П. Дали и в живота става така? Ако искаш да се отдадеш на кауза, по-голяма от Теб и Някой друг, оставаш сам/а ?
Не можеш да имаш всичко, казват, или поне не всичко наведнъж…
Все пак, мен ако питате, 100% си струва. Проблемът е, че пътя до достигането на състояние, в което изместваш фокуса от себе си към Другите, сигурно е един от най-трудните… И че само с искане не става. Трябва да я имаш… Дарбата.
Да се посветиш, да се раздаваш, да правиш хората щастливи. Да виждаш доброто там, където никой не го е търсил. Да показваш светлината в тунела. Да я създаваш. Да…
