Да простиш на Другите и на себе си.
Само мисълта “о, да!, днес отново е неделя” ми вдига настроението така, че цял ден да се усмихвам безпричинно на познати и непознати, вървя си с танцова стъпка и си тананикам фалшиво на ум 
Днес повода за радост е двоен. Ден за прошка. Да дадеш и да получиш.
Ден, в който може (и трябва!) да поискаш прошка от най-близките ти на сърцето хора за неща, които си направил съзнателно или несъзнателно… Дори и да не се сещаш за нещо конкретно, пак е хубаво да помолиш за прошка. Защото те сигурно помнят.
Ден, в който да дадеш прошка… Да отвориш сърцето си за някого отново. Или поне да го освободиш, за да продължи напред.
Ден, след който можеш да дишаш по-свободно. Да се почувстваш по-чист и по-добър. Да си вземеш поука и да се заредиш с желание от тук нататък да правиш всичко с една идея по-добре…
***
Мисля, че е най-трудно да сведем глави за прошка пред самите нас.
Защото себе си не можем да лъжем с фалшиви оправдания.“Ама аз, без да искам, не го мислех наистина, не исках…” тука не върви.
Още по-трудно е да си простим.
Затова, че не винаги спазваме обещанията си- към Другите и към Нас самите.
Затова, че не винаги сме толкова търпеливи и волеве, колкото ни се иска.
Затова, че не винаги преследваме мечтите си със страстта, с която знаем, че трябва. За да се сбъднат…
Затова, че не винаги сме достатъчно усмихнати и добри.
Затова, че…
Всеки си има свой списък. Може нито едно от по-горните да се отнася до вас. Може на мен просто да ми харесва да мисля, че всички си приличаме поне по някои “точки от списъците”, които създаваме. Обърни се назад към изминалата година, виждаш ли нещо, което продължаваш да носиш и което те кара да се чувстваш зле и те дърпа назад…? Прости си грешката и стъпката в страни.
Вземи си поуката и продължи напред. Без сянката на грешките миналото. Само с уроците.
***
Аз днес си поисках прошка затова….
… че не винаги изпълнявам всички задачи, които си поставям;
… че не винаги давам 100% от себе;
… че понякога повече мечтая, отколкото действам;
… че така и не започнах да живея по-здравословно (ранно лягане/ранно ставане; спорт; режим на хранене…), а не виждам как някой може да ОБИЧА живота, без да се грижи за него; 
… че понякога се оставям на ежедневието да ме погълне и се изгубвам сред куп задачи, които ме откъсват от нещата, които са наистина важни за мен;
… че спрях да пиша и чета толкова, колкото преди;
… че все още понякога се улавям как наистина ама наистина си губя времето,
… или нервите за глупости;
… че още не мога да си вляза в дънките от миналата година;
… че…..
Списъка, всъщност е доста дълъг. И завършва “отворен”- последното многоточие побира всичко онова, за което ще се сетя утре, в други ден, след месец…
А сега се чувствам толкова по лека…като перце…
Простих и на тези, които не са или никога няма да поискат прошка.
Дано и на мен ми бъде простено.
П.П. Дори да е по-трудно… Можеш ли наистина да простиш на някой друг, ако не си способен първо да простиш на себе си?
