Наистина не е…
Списания, tv, блогове (включвам и себе си, защото и аз доскоро така си мислех), филми, книги и т.н. от ВСЯКЪДЕ ни казват как НЕ можем да постигнем Щастие ако нямаме Любов и как това Нямане би обезсмислило всичко постигнато.
А мен от мисълта, че Щастието зависи от нещо, върху което нямаме власт ме побиват тръпки…
Страх ме е, че ще постигна всичките хубави нещица, които съм си набелязала в моя си топ 100 и една сутрин ще отворя очички щастлива и доволна от живота си, ще си направя фреш от портокали, ще се зачета в някоя книжка или списание и прелиствайки страниците ще попадна на заглавия като „Няма нищо по-важно в живота от Любовта“, „Всичките успехи са нищо, ако ти липсва Любов“ и други производни. И дори и да не ти липсва, ще започне да ти липсва. Ще започнеш да я търсиш и чакаш, а така никога няма да я получиш. Тя сама идва. При тези, които са заслужили…
И защо всички стесняват Любовта до мъж-жена? И без нея- о!, ужас, края на света. ЛЮБОВТА е толкова по-голяма!!! Ами ако имаш в пъти повече любов от-и-към приятели и семейство. Ако помагаш на разни (не)познати хора и им подаряваш Любов, без да искаш и очакваш нищо в замяна. Ако си си избрал кауза, много по-голяма от теб? Не е ли това по-важното? А и това зависи от теб, нали? Всеки може да отгледа едно добро сърце.
Не искам да кажа, че Любовта не е важна. Важна е. И е хубаво да я имаш, защото „кариерата няма да те стопли в студените зимни нощи“. Против съм поставянето и над всичко. Това е като спъване още преди началото… „Защо ми е да постигам това и това, ако накрая ще съм сам/а?“. Може и да си, може и да не си. Не можеш да предвидиш бъдещето. Но ще е ужасно да си сам/а, зад гърба ти да има толкова много, а ти да се чувстваш все едно си се провалил/а. НЕ СИ! 
Щастието НЕ Може Да Зависи От Нещо, Извън Нашите Възможности. Със сигурност не. Просто няма да е честно…
