Are you Co0L ?

Това е въпросът с който започнах презентацията ни на тема “In search of the “coolnest phenomena”. Some product, services, lifestyles may become “cool”. What it means for business?”. Моята, на една французойка и един словенец. Докато работех върху презентацията си задавах въпроси като:

Как се става “cool”? Какво печелиш от това да бъдеш “cool”? Важно ли е?
Какво може да те направи още по “cool”? Можем ли всички да бъдем “cool”?

Тук се стига и до парадокса, че ако всички искат да бъдат “cool”, ще се стигне до обратното- който не е, ще е.

Дали е състояние или притежание на нещо? (пр. iPhone)
Начин на живот ли е или днес си “cool”, утре не. Ако си “cool”, не трябва ли да бъдеш винаги такъв/а , независимо от време, дрехи, предмети…?

Различава ли се от модата? Има ли равенство между да- си -“cool” и да-си-“модерен” ?

Не всички се съгласиха, но моето мнение е, че “cool” се става, когато не копираш, а си различен, уникален, демонстрираш своя собствена индивидуалност…

Може би за момичетата и момчетата от гимназията “cool” означава подражаване, за да бъдат приети в дадена група или в търсене на себе си, но веднъж прекрачиш ли прага на гимназията единственият начин по който може да (о)станеш “cool” е чрез бъдейки себе си.

Да си “cool” в днешно време е важно, да, но “the coolness” не трябва да зависи от телефон, лаптоп, хубава кола…

Замисляли ли сте се дали когато казвате за някого, че е “cool” имате впредвид него самия или просто отбелязвате, че той е в крак с тенденциите или има това и това и т.н. ?

Как според вас се става “cool” ?

Are you Co0L ?

* Ето и нещо интересно- Global Cool Hunt „All people desire to be empowered; however cool people have found the means to achieve it.“ *

От цялата зала студенти само един отговори „да“. Мисля си, че ако се направи анкета в няколко страни, България ще бие всички рекорди по положителни отговори…

Ентусиазъм

Не е истина колко интересна беше последната лекция!!! За задача имахме да презентираме идеите си за нов бизнес, а имайки впредвид, че предметът ни е „The Network Economy“ (в нея е бъдещето ) трябваше да е и on-line based…

Днес имахме време само за 4 от идеите, въпреки, че самите презентации трябваше да са от по 10минути (представянето на цялостния бизнес план е за следващия път по график).Всички коментираха толкова оживено „за“ и „против“, претегляйки възможностите за развитие и потенциалните рискове в избрания сегмент, допълвайки първоначалната идея…

Чувствах се като в истински бизнес клас И първата ми идея беше да се прибера и да напиша нещо относно тези идеи, които със сигурност е въпрос на време някой друг да развие, но нали трябва да мислим „икономически“ първо ще споделя едната с приятел, който може да се заинтересува, а втората ще запазя…

Като цяло идеите бяха наистина много добри, защото всички имаха впредвид изречението, без което не можеш да изкараш този курс :

The only way a company could achieve a competitive advantage nowadays is through creating something that COULD NOT BE COPY!!!

Още нещо, което също трябваше да ни води в процеса на създаване на идеите бе тенденцията за създаване на продукти и услуги, които надскачат „задоволеността“ на клиента и се стремят към постигане на „perfection“. Най-лесно това естествено се постига чрез силно персониализиране на продуктите, така че клиента да има право сам да състави перфектното за него пътуване, перфектната кола и т.н. / Prosumption…/ Да осигуриш платформата и консултирането, но последна дума да има клиента

Та за такива неща си говорим и за много други, но от този ентусиазъм огладнях, затова ви оставям тук, повече скоро

П.П. Колкото да не е без хич , без детайли – първата и втората идея бяха в сферата на строителството и аранжирането и малко се препокриваха, третата бе тази, която беше изцяло интернет насочена и бе като надграждане на някои съществуващи услуги, но с мнооого подобрения и отново персониализиране на продукта, а четвъртата (която бе главната причина за ентусиазма ) беше е сферата на печатните издания…

Да си студент по програма “Еразъм” (Erasmus) в Полша, II

*В предният пост вече споменах, че кандидатствах на шега; ей така, колкото да се пробвам… И тази шега ми даде много повече, отколкото ми взе. Тази шега ми “коства” всеки ден да се събуждам с усмивка, че съм тук, че цялата тази магия ми се случва, че съм взела правилното решение. Тази шега ме кара всеки ден да благодаря за дадената възможност, за преживяването, което казват, че е само веднъж в живота и никога не се забравя…*

Отдавна искам да напиша нещо по темата, но все си казвах “чакай, не сега, когато свърши”… Защо ли? Защото живота на един Еразмус студент е толкова толкова динамичен, че за 3 месеца от тук до края могат да се случат мнооого хубави неща, всяко от които да заслужава да намери своето си място в разказа. Да, обаче, сега е времето за избор и дори недовършено, написаното днес може да бъде много по-полезно , отколкото ако чакам до юни.

ДА СИ СТУДЕНТ ПО ПРОГРАМАТА ЕРАЗМУС Е ДАР, БЛАГОСЛОВИЯ, ШАНС!!!

Това като начало и за привличане на вниманието

Първо какво ще ти даде програмата на теб самия… Ще ти отвори очите Много много широко, така, че като се върнеш тук може и да ти е тясно. Ще изпаднеш в културен шок и ще видиш как всичко около теб може да изглежда доста по-добре и как нещата може да се правят и по правилния начин. Не, че това бе шега но сега малко по-сериозно …

Ще пораснеш. Много. Ще се научиш да се оправяш съвсем сам, където и да е.Да разчиташ само и единствено на себе си. Споменах, че имаше момче, което също трябваше да дойде с мен, но в последния момент се отказа. Това само ме накара още повече да се мобилизирам.

Ще се запознаеш с различни култури и ще посетиш интересни места.

Ще имаш време да се опознаеш по-добре. Извън “зоната си на комфорт”…

Ако трябва лично за себе си да изброя промените: сега се чувствам по сигурна и уверена в себе си, по наясно с това какво искам и как да го постигна, по-отговорна, по-сериозна… По-богата с приятели и спомени.

Сега нека разгледаме образованието… Не съм чула за институция, участваща в програмата с по-лоша база и образование на по-ниско ниво от българското, затова във всички случаи ще спечелиш много. Ще разбереш, че има и друг начин по който знанията могат да бъдат поднасяни. С професори, които не си придават важности, дори да се познават с хора, за които ние четем в пресата. С power point презентации, вместо “сега пишете…”. С раздавани материали- било то на хартия или на CD, напълно безплатно, вместо “оставям конспекта в книжарницата за копиране”. Ще разберете какво е да се учи и коментира само най-новото от света на бизнеса, вместо да се учи по учебници от 60те. Спирам дотук, защото мога да продължавам до безкрайност, а не искам да поемам риска, тъй като не всичко е еднакво за всичките университети. За моя специално очаквайте пост утре (с картинки )

Ще спомена само едно нещо… Когато попаднах в този университет, сред около 180 чужденци само първият семестър и почти още толкова втория, се питах защо съм позволила на българското висше образование да ми загуби 2 години от живота. Звучи крайно и съжалявам за което, но това е истината. Поне моята. Срам ме беше и си мислех как ли реагират чужденците, които идват в България. Тук, на всичките условия, някои все пак имат още претенции, на цялата база и прочие, а при нас ?!! Приятели са ме питали струва ли си да дойдат в България на обмен… Навеждам глава и казвам не… “ Но за забавление/ почивка е прекрасно място”…

Приятелите: Това е може би най-вълнуващата част. Казвам може би, защото покрай някои конференции навън вече си бях създала приятели от кажи речи целия свят, макар че още никога не са излишни и за мен най-вълнуващата част е университета, но ако ти нямаш- ще разбереш какво е. Ще се научиш да се разбираш с хора, които идват от страни, които дори е толкова малко не се доближават до България, хора със страшно различен мироглед и lifestyle. Ще се научиш да приемаш различността, да си още по-толерантен… Ще се научиш да казваш “наздраве” на мнооого езици. Всеки един от тези хора ще обогатява света ти по неповторим начин. С някои до края може да си на “здравей/ здрасти”, а за други можеш дори да плачеш, когато си тръгват… А ако някое лято решиш да попътуваш по света вратите на не един и двама ще са винаги отворени за теб…

Както казах в моя университет не сме разделени, а сме пръснати кой на каквото си е избрал. Първият семестър бяхме около 180 чужденци, близо 20 от които останаха за по още един семестър, а сега доколкото чух сме някъде около 120. Повечето са германци (близо 50), французи, испанси, италианци (по около 20), има хора от Канада, САЩ, от Азия, от (почти) всички „бели страни“ в Европа и почти никой от някоя съседна на нас.

Езикът: Както споменах всичко е на английски. Останах изненадана от нивото на което са повечето от поляците. Като спреш някого на улицата и го попиташ дали говори английски, със сигурност ще ти отговори “малко”, а после ще те зашемети със скорост от 200 думи в минута за разлика от нас, които винаги ще отговорим твърдо “да”, а после ще използваме къде ръце, къде крака да обясним нещо. Повечето поляци до които имам допир ( а в SGH Еразмус студентите не са обособени в отделна групичка, затова често се налага да работим по даден проект с поляци) говорят перфектен английски с перфектно произношение. Ако се интересуваш полския как е- някои неща са доста близко до българския, при желание лесно се научава, но за ежедневието ти трябва доста малко.

Отношението към чужденци: с отворени обятия, особено когато чужденците не говорят на немски

За университета с подробности утре, а сега си лягам, че ме чакат 2 презентации

П.П. Мислех си в началото да кача някои снимки от пътувания, от „тематични“ партита, които са ни организирали, конкурси и т.н., но това ще са си моите лични спомени. Ти можеш и ще натрупаш свои. А общото между моите и твоите ще е всичко по-горе написано…

П.П. 2. Има още много докато ги стигнем…

Да си студент по програма „Еразъм“ (Erasmus) в Полша, I

*В този пост е описан процесът, а в следващия- преживяванията *

В специалното издание на Капитал „Образование“ от март 2008, беше написано, че програма Eразъм е утвърдена като най-разпространената програма за университетски обмен сред българските студенти. Ще ви разкажа именно за нея, но от първо лице

Решението: Кандидатствах на шега и с някои шпионски подбуди като да се запозная с изпита и догодина да знам какво ме очаква. С първата си крачка в ИУ- Варна знаех, че ще прекарам поне един семестър навън, само, че по план това нямаше да е 3 курс. Вече се бях записала за бригада в САЩ, мислех, че успехът ми няма да стигне, а камо ли английският. Не ме разбирайте погрешно, но съм завършила френска гимназия и въпреки, че ме приеха МИО с английски, не бях убедена дали знанията ми ще бъдат достатъчни за следване изцяло на английски.

Изборът на университет: Както казах кандидатствах на шега и подреждането на университети не ми отне много време. Със сигурност не Франция, Испания и Италия, защото там е хубаво да знаеш езиците им, а английският им не е на кой знае колко добро ниво, а на мен целта ми беше да се науча съвсем свободно да се изразявам на английски, да правя презентации на английски, да мисля на английски и т.н. Норвегия също отпадна, защото бе само за един семестър и защото там е мнооого студено. Останаха Полша, Унгария, Чехия и Словения. Проверих от сайтовете на университетите кога започват годината и избрах Варшавския университет, защото започваше края на септември. Втора причина е, че не исках да съм в град, по-малък от Варна примерно, а да живееш в столица винаги е по-вълнуващо. Това беше.

Изпитът: На мен лично ми се стори супер ама супер лесен. Превод, текст с разбиране и още нещо имаше, но не се сещам. Ако сте минали писмения имате право да се явите на устен. Устния представлява разговор с две преподавателки по английски език (в моя случай) и ти задават разни random въпроси, но нищо страшно.

Резултатите: На писмения имах 5,5 , на устния- 5. (Е, за това исках да отида, защото на писмен никой оттук нататък няма да ме изпитва, а за устния се иска практика, такава каквато частните уроци не могат да ти дадат.)

Реакцията: Радост, естествено Бях доволна от себе си, а и ме бяха класирали на първото си желание, заедно с още едно момче, което пък още в гимназията си беше прекарало 1 г. в САЩ (и той бе посочил Варшава като първо желание и тогава осъзнах, че не съм направила грешка ) Други нямаше, защото местата бяха само 2 за по два семестъра… *Шега, шега, ама като се сбъдне…*

Спомням си как отидох да потвърждавам мястото си и съвсем невинно попитах възможно ли е да не са два, а един. Жената ме погледна и отговори:

“За толкова години практика никога не ми се е налагало да намаля два семестъра на един. Винаги е обратното- молят ме да удължа престоя”

Аз, честно казано, не повярвах… Потвърдих, но си имах едно на ум, че ако не ми хареса ще се върна за втория семестър. *А сега като си помисля, че съм тук за 2 семестъра и преди седмица бях в офиса на университета да ги питам дали няма някакъв вариант да продължа да уча тук- по същата или друга програма, чрез прехвърляне или каквото и да е, още не мога да повярвам….*

Документите: Тук пак няма да съм много полезна. Мисля, че трябваше академична справка на английски, снимка и попълнена форма от страницата на университета. Това на първо време, а по-късно се подписва и същинския договор по програмата. Аз, както споменах, бях на бригада в САЩ (както си мислех кое от двете, накрая избрах И двете ) и майка ми ги подписа чрез пълномощно, затова не се притеснявайте ако и на вас ви се върти такъв вариант …

Ако дотук не съм ви убедила колко лесно е кандидатстването, то следващият пост ще е за това колко прекрасно, уникално, невероятно, страхотно (схванахте идеята, нали? ) е преживяването да си Еразмус студент...

П.П. В края на лятото се разбра точния размер на стипендиите- 307 евро за Полша. Превеждат се на два пъти- 80% в началото и 20% при завръщането и попълването на някои документи. Нашите стипендии бяха преведени първата седмица на ноември.