Privacy
По презумпция HR-те трябва да познават добре не само трудовото законодателство, но и хората 
Да са полу-икономисти, полу-психолози А преди всичко това (и като всички нас) трябва да са логично мислещи хора.
Тогава има нещо, което не разбирам… Все по-често и по различни предмети в даден момент стигаме до въпроса за “privacy” (точен еквивалент на български липсва). Оттам за това как трябва да внимаваме каква информация публикуваме в интернет- било то снимки, било блог, коментари, профил в някоя интернет платформа и т.н.
“Сигурно повечето от вас най-малко веднъж, от любопитство или на шега, са пробвали какво ще покажат резултатите от google, ако въведат името си, нали? Е, същото ще направи и HR. По-голямата част от тях имат и профили в платформи като facebook, затова може да останете изненадани колко много могат да знаят за вас и вашия личен живот…”
ОК. Никой ли не се сеща, че това е нож с две остриета и може да има по-скоро негативен, отколкото положителен ефект? Ако приемем, че както HR-те, така и тези, които са от другата страна- търсещите работа, са логично мислещи хора, то първите ще потърсят допълнителна информация в мрежата, а вторите ще си изчистят профили от снимки, ще пишат под псевдоним (по-добрия вариант) или тотално ще си променят и блога, и профилите, така, че да се харесат на компаниите, където кандидатстват. Най-лесно в днешно време се манипулира информацията.
Нямам нищо против ако работя да ми проверяват пощата и да следят кои сайтове посещавам. Мога да разбера компаниите, защото информацията е сред най-ценните ресурси, които притежават и е нормално да полагат всички възможни мерки да я запазят вътре. Съмнявам се, че в днешно време тази практика работи, но те пък са длъжни да опитват. Но да внимавам с всяка дума, която пиша и всяка снимка, питайки се “какво ли ще си помислят за това”, ” то всъщност е друго, ама те ще го разберат така, затова айде по-добре нищо да не добавям” и т.н. това не ми харесва.
И накрая HR-те ще продължават да проверяват блогове, профили, google, а на среща най-вероятно ще получат фалшива, манипулирана информация ( те няма как да знаят това), която ще превърне тази практика по-скоро в плюс за кандидатстващите, защото най-малко може да им спечели интервю. Но никога не знаеш кога точно профила се е “изчистил”, нали?
П.П. Може би затова има толкова много анонимни блогове и толкова много профили във facebook със само и единствено заглавна снимка…
Защо заключаваш, че те няма да знаят това? За манипулирана информация? Креативността е основна черта на добрият HR, и то защото открива истината за човека. Но това важи за добрият…
Много си права, че хората в стремежа си да се покажат “готени” лъжат яко по мрежата, като си мислят, че не си личи. Затова ако се държиш нормално, и нямаш случайни проявления на блъснат три пъти от малък багер - нямаш проблеми
Коментар от pierrot — 25 април 2008 @ 23:38
Блъснат три пъти от малък багер … е, това ми хареса
Сигурно добрият HR може да разбере кой е прав и кой крив (надявам се), но просто излишно се затормозява системата
Колкото до нормалността- имам една значка “normal people worry me” :), но и аз на нея ще заложа,
нищо, че е леко размито понятие…Коментар от apieceofme — 26 април 2008 @ 0:45
Хахахахаха, тук направо ме съсипа вече
HR-ите са пословични с глупостта си (поне моята статистика показва, че 99% от 150-те, с които съм се срещал са с IQ под 99:), но не ми е хрумвало, че могат да стигат до толкова отчаяни методи да разберат човека срещу себе си чрез ровене в интернет блогове, форуми и прочее дивотии?!? И съм сигурен, че това наистина се случва. Както казваш, ако имаш нерви/време/желание - можеш да се изгавриш много лошо с подобни типове, но въпросът е - заслужава ли си? Практиката показва, че от един момент нататък, когато набереш достатъчно опит и знания в професията си, те просто нямат думата и ходят по интервюта, за да си запълнят още един ред в табличката с хора, които са “минали през ръцете им”. Имах много смешно интервю миналата година в *Да-не-казвам-кой-български-телеком*, където както се досещаш има огромна HR дирекция (то не е отдел, ами цяла пасмина от тия вредители:). На интервюто присъстваше шефката им и още 4-ма души - шефът на дирекцията, в която беше позицията, шефът на отдела и една…да кажем по-старша служителка в отдела 
Единственият въпрос, който чух на това интервю (брат ми беше до мен избухна в неудържим смях) беше “Колко пари искаш?”, а HR-ката се включи с глупост тип “Ъъъъ, какво ви амбицира да работите в нашата компания?”, на която отговорих с две думи и тя каза “Аха” 
Така, че хич не ги мисли, рано или късно се научаваш да играеш тяхната игра, а на 20-тото интервю вече си по-добър от тях и почваш ти да ги интервюираш, което ги подлудява 
Няма да забравя едно друго интервю в подобна фирма, на което върло амбицираната тогава шефка на Recruitment отдела (да завземе дирекцията, което и стана в последствие) реши да ме прекара през всичките дежурни въпроси и в общи линии от 1 час приказки никой от двамата не зададе конкретен въпрос и не получи конкретен отговор. Обичам да ги гледам как се гърчат 
Един съвет, от горчив опит - ако някоя фирма, била много велика и т.н., в която принципно много искаш да работиш и прочее, на интервютата не ти дава конкретни отговори на въпросите ти - не си помисляй и за секудна, че ако биха ти ги дали ще чуеш това, което ти се иска. Ако не се изгради доверието от първия контакт няма никакъв шанс да се оправят нещата от самосебе си в последствие. Весели и празници и успех с работодателите:)!
Коментар от TheGrave — 27 април 2008 @ 20:10
Коментар от astilar — 28 април 2008 @ 18:29
Аз интервюто не го намесвам
За него тактиката ми е същата като преди изпит- независимо дали и доколко се чувствам подготвена, ако се притеснявам само ще влоша нещата, затова каквото, такова 
Коментар от apieceofme — 28 април 2008 @ 21:29