Много се изписа за баловете (все пак малко по-малко от предишни години), но почти нищо за по-интересната част, която идва след тях. По-важната, по-трудната… Онази, от която абитуриентите настръхват. Част, която едни ще успеят да преборят, а други ще си останат с мечтите. Не, че ако сте от вторите е страшно, но пък и не си заслужава на финалната пресечка да се предадете. Не е фатално да се загуби една година, две дори, но пък не е и желателно, нали?
Първото заглавие на поста бе “Как да се подготвим успешно за кандидат-студентските изпити?”. Промених го, защото не знам отговора. Всеки човек е различен. Всеки учи по свои си методи (ако учи 
). Всеки запаметява с различна скорост, възприема материала различно поднесен и т.н. Стига се до баналното “свят голям, хора различни”.
Единственото, за което мога да пиша е моят опит. Защо днес? Защото преди три години на тази дата започна активното ми учене за изпитите. Не, не съм лежала цяла година по гръб, просто се съобразявах с методите на жената, която ме подготвяше. Повече подробности по-надолу. Само не очаквайте чудеса!:)
Защо имам самочувствието да давам съвети? Дано не излезе като самореклама ( и не е!, защото съм твърде убедена, че хубавите оценки са по силите на всеки, но по тази тема друг път). Ето резултатите ми от 5те изпита, на които се явих:
Икономическа география на България:
СА „Д. А. Ценов“, Свищов (първи изпит) : 5,50
ИУ- Варна: 5,50
УНСС: 5,00
Английски език:
СА „Д. А. Ценов“, Свищов: 5,50
ИУ- Варна: 4
Както виждате не съм се явявала на много изпити (Имах познати с по 15!) Този по география във Варна дори исках да пропусна, защото по-важен ми беше изпита в УНСС, който бе насрочен точно за следващата сутрин (българска работа) , обаче съдба – майка без да ме пита ми подаде документите, а после аз взех, че избрах морската столица, напук на голямата ми (тогава) мечта за София. Не съжалявам и за миг. (Майка съжалява 
)
*Сега се сещам, че се явих и на два теста към НБУ за мечта, която един ден се надявам да осъществя- да запиша психология Имах 61точки на първия и 62 на втория и въпреки, че се бях записала за 3 теста, не отидох на последния. За 62-те точки пишеше, че 96,38% от кандидатстващите имат по-малко. Приеха ме, но се отказах поради ред причини.*
Подготовката по английски не ми беше приоритет. (Казваха ми и, че и нямам шанс, съревновавайки се с английски и математически гимназии). Исках да уча стопанско управление, а за това стигаше само един изпит. Все пак тръгнах на уроци от юни 2004 до към април/май 2005. Не мислех толкова за резултати, колкото за знания, които винаги ще ми трябват тъй или иначе.
Географията (да си дойдем на думата)
От както кандидатствах с география, съветвам всичките си приятели да изберат същото. Просто е по-лесно. Никога не съм я обичала, учебниците ми винаги са били като нови след края на учебната година, но пък за избор на предмет за кандидатстване е супер. Най-малко заради това, което вече знаем “от обща култура”.
Ето и подготовката…
Започнах уроци през септември, началото на 12 клас. Учителката ми (пенсионерка, но без да и личи ) имаше доста различен подход.
Повтаряше ни, че съдържанието е по-важно от количеството, напук на много познати, които ходеха по курсове и им казваха, че при по-малко от 15 страници, никой няма да им прочете работата. За протокола- в Свищов писах 13 стр., във Варна- 16, в УНСС- малко повече от 12. Не говоря за листи, а за страници.
Също така не искаше да наизустяваме темите. През учебната година единственото, което се очакваше от нас е дори на сън да ни бутнат, да можем да кажем плана на дадена тема. А плановете ни бяха нарисувани- в различни цветове и много симпатични. Customer friendly, демек
Преди и по време на ваканция темите и всички материали трябваше да се “заключват”. Това е време за почивка Същото и преди бала. След бала всеки имаше по един последен урок, в който ни се даде план за учене.
Не помня за колко дни точно беше, но малко над 40. Първите- всеки ден по една тема. След като се минат всички теми следва преговор от по 2 на ден- една предиобед и една следобед.
В какво се изразяваше “план-програмата”?
Учене от 8 до 10, половин час почивка. После 10:30- 12: 30, отново почивка, този път до 14:00. И пак 2 часа учене, 30 мин. почивка , така до 7 (мисля), после време за разходка/кафе/вечеря и от 9 до 10 още един час, за последно. /Имало е дни, в които съм учила по 3-4 часа и такива по 12, но не са били често. Свикнала съм ако усетя, че не съм съсредоточена да „прекъсна“ процеса и да си почина. Ако пък усетя повече сили от обикновено, ги използвам./
По време на учене телефоните са изключени , като за целта това лесно (и често) се проверяваше
Трудно е за вярване, но тази на пръв поглед лесна и простичка програма действа.
Някои от приятелите ми решиха да отидат на село, аз лично си останах в града, но учих в апартамент, в който бях сама. Без тв, без компютър и интернет, а телефона там го знаеха само няколко човека. При спешност. Бях облепила всички стени с “рисунки” на теми. Страшно много помога, когато се опитваш да си спомниш нещо. Можех да си разказвам темите с помощта само и единствено на един бял лист с точките по темата.
Не успях да науча нито една тема на изуст и не съм се стремяла. Нито уводи, нито заключения или каквото и да е. Като проникнеш в идеята, в материята, после много лесно свързваш всичко.
Накратко- успешната подготовка за изпитите зависи на първо място от осъзнаването на това колко силно искаш да станеш студент и после от приоритизиране на задачките След това превключваш на автопилот. В началото не е лесно, но постепенно се свиква. Като с всяка промяна. Всичко зависи от желанието- мен ме бяха наплашили, че ме чака едва ли не “черна” година, а 12 клас бе времето, когато най-много съм излизала. Важното е да правиш каквото трябва, когато трябва и както трябва, да се “нагаждаш” според ситуацията. Като е време за купони, купони, като е време за учене, учене. Простичко е Но се започва от силна мотивация, задължително. / Моята тогава (а и сега) е, че не исках да разочаровам хората, които вярваха в мен. Себе си да разочароваш е едно, много по-лесно поносимо, махаш с ръка и казваш „хора сме, грешим“ и т.н. Но не исках да погледна родителите си, сестра си, за която трябваше да съм пример, или учителките ми и да им кажа „съжалявам“. Защото моят „провал“ ще е и техен…/
На всички кандидат-студенти пожелавам много много успехи! Надявам се са си харесали баловете, сега остава да си харесат и някоя програма , за да превърнат живота си в бал (или поне да опитат). Може да няма нищо общо с дадената за пример, а да действа дори по-добре. Това е като управление на времето в кризисни ситуации 
В следващия месец и нещо трябва да имате един-единствен приоритет, защото вярвате или не, всичко друго може да почака. И няма да изгубите ако спрете дискотеките за това време. А после, когато дойдат резултатите, няма да излезете от там Ще се радвате на успехите си и че сте оправдали очакванията на семействата ви, на близки, приятели, учители…
Чувството е разкошно! И си заслужава всяко усилие. Може това “откъсване от света” да звучи страшничко, но без труд, без воля, без търпение, няма как да се получат нещата…
Късмет
П.П. Едва ли написаното е нещо ново, по-скоро е припомняне на старите неписани правила, които все така продължават да действат За матурите нищо не мога да кажа )
*Който не вярва какъв живот си жявяхме в 12 клас и какво невероятно лято имахме, да пита Dance С нея не само сме една и съща специалност, ами и една група Преди това 5 години бяхме в един клас и накрая ходихме на уроци при едни и същи учителки по английски и география. ЛюбоФ
Хем не ми се тръгва, хем вече искам вкъщи…
