След 73 години.
Проблемът не е в числото и че звучи (леко) песимистично. Проблемът е, че прогнозите за Естония и Словения, обратно, бяха достатъчно реалистични- съответно 7 и 10 години. Полша ще го направи след 27г., Румъния- 65г. (Ако растежа се запази със същите темпове, разбира се.)
Все се надявам, че ще е малко по-кратко (40-50 ), но who knows?
За тези, на които им е интересно къде срещнах числото- в таблица с 4 графи:
1) Country
2) Average annual growth rate of real GDP per capita (1996-2007)
3) Existing development gap (% of EU-15 average by 2007)
3) Expected time to catch up by EU-10 with EU-15 average development level
За България числата бяха съответно: 3,4 / 34/ 73
Данните все още не са публикувани, защото са към книга, която скоро трябва да излезе от печат.
Нямам достатъчно знания или, което е по-важно, самочувствие да ги оборвам. Който иска, да се чувства поканен.
П.П. Данните ни бяха представени от проф. д-р. Ryszard Rapacki, един от най-добрите професори, които съм срещала тук. Аз посещавам лекциите му по Business-Government Relations in the European Context (CEMS course) и това е единственият курс, за който наистина се надцених (по принцип е за студенти, които правят магистърската си степен, но това нищо не означава, защото вече съм взела няколко такива). Въпреки възможността да не се явявам на изпит, защото имам достатъчно кредити, го посещавах от първата до последната лекция. Невероятно труден и страхотно полезен.
Бих питал дали професорът е споменал какво трябва да променим, но се сещам какъв ще е отговорът.
А това не е чак толкова лошо
„Колко прекрасно е, че не трябва да чакаме и минута преди да започнем да усъвършенстваме света.“
–Ан Франк
Пак ме гони оптимизма
73? По-скоро 173.
Comment от boxedmind — 4 юни 2008 @ 17:02
Цитата е много хубав
Колкото до оптимизма… Не знам след колко години ще е, ама как ме гледаха съжалително след като лекцията свърши, думи нямам
Едно момиче от Австрия реши да ме успокои с „не се притеснявай, след Втората световна война и Австрия е била срината, пък виж сега колко сме добре“. Почти успя да ми върни надеждата 
Почти.
Comment от apieceofme — 4 юни 2008 @ 19:42
Хубаво е, че на колегите ти им пука откъде си и че са направили връзката.
Човек не трябва да губи надежда.
BTW, една забележка от човек, увреден по математическа линия: „Числото“, а не „цифрата“. Че всеки път щом видя да се употребява така от иначе образовани хора, все едно някой дращи с нокти по черна дъска, и то точно до ухото ми.
Comment от Daggerstab — 5 юни 2008 @ 22:10
Мерси за забележката. Веднага редактирам
Comment от apieceofme — 6 юни 2008 @ 11:02
[...] и 73 години на [...]
Pingback от Опити и/или мечти (за бягство) « Галерия на усмивките — 31 юли 2008 @ 13:13