Pain(t)ball

Само забележете колко лошо гледам, а? *Ако успеете да ме разпознаете, разбира се*

Не помня в кой точно американски филм за първи път чух и видях що е това paintball, но пък си спомням как бе представен….

Така весело, че се размечтаваш за деня, в който и ти ще облечеш камуфлажните дрешки, ще сложиш предпазните очила, ще нарамиш пушка и после ще се започне “бам-бам-бам”.

“Пази се!”, “От ляво, не! от дясно!”, “Залягайййй!” и т.н. бойни викове.

Ще се стреляте един друг и после ще се гледате кой е по- шарен )

Да, ама не, мили хора

Пейнтбола всъщност трябва да е пейн(т)бол! (btw не съм първата стигнала до този извод:))

И направо се чудя как е толкова популярен за провеждане на тийм билдинги…

Боли толкова много!!! Горката аз, бях оцелена в главата (не се смейте, моля) и дори не можах да разбера кой бе виновникът ) Момчето веднага ми се извини, но с тези дрехи всички бяхме еднакви :p

Това си е игра за мъже! От където и да я погледнете.

Не отричам, че се забавлявах, защото отдавна искам да опитам какво е, но определено бих се замислила дали да участвам втори път…

Два пъти влязох на “бойното поле” и ми беше достатъчно.
Бях от щастливците без много рани, но някои момчета бяха целите в синини. И като кажа синина съвсем нямам впредвид някоя малка незабележима точица… От самолет можеше да се видят! Заедно с нюансите им в червено и лилаво ) /за който не вярва- тук… не, не е нарисувано; да, едва минути след “куршумът” е/

Не знам дали защото игрището не бе много подходящо (според думите на “по-опитните”), но определено си беше стресова ситуация

Аз стрелях без да виждам какво, кой и къде /май всички от “нежния” пол бяхме така, докато момчетата молеха за още веднъж, и още веднъж, и още веднъж. Боли, не боли, искаха да се доказват… Иди ги разбери ) /

Но пък и различността в характерите от раз излиза на яве…
Имаше едно момче, по принцип невероятно умен и един от хората, на които наистина се възхищавам по знания и поведение, но там го видях в съвсем друга светлина…

На толкова толкова разгневен човек!, защото еди какво си не било честно, защото той е бил по-добрият, той е трябвало да победи. По принцип беше прав- другото момче, с което останаха накрая, отдавна трябваше да излезе, но пък направи толкова голямо шоу! Всички се забавлявахме страхотно! Никой не прие играта на сериозно. Важното беше да е весело. Единият път, когато ме “застреляха”, момчето дойде и ми подаде ръка да стана…

Не всичко е състезание в този живот.
Конкуренцията и желанието да си победител са двигател за развитие, но всичко си има граници. Нали?!

Правенето на сцени при загуба…на пейнтбол!…от приятели!… Е, това ми дойде в повече…

Как ли е между колеги?

П.П. Пробвайте се, но да имате едно на ум, че не е само весело Но като за един път, определено си заслужава. Повтаряйте си : Мечка страх, мен не страх