Колко радост се събира на терминал “Пристигащи”…
… и колко тъга на “Заминаващи”.
Чаках повече от час, поради закъснение на полета, но нямах нужда да чета книжката, която бях взела със себе си или да слушам музика… Само наблюдавах мълчаливо. Усмихнато.
Толкова много прегръдки, целувки, сълзи на радост.
Не познаваш никого, но и ти се радваш за тях.
*Сладура пристигна 
)*
