Опити и/или мечти (за бягство)

В събота започвам уроците за iBT, а по-нататък живот и здраве и за GMAT.
След снощните новини, които не бяха кой знае колко по-различни от когато и да е, още по-силно ме обзе желание да уча/работя/живея навън.

Карах курс за TOEFL още лятото 10 срещу 11 клас, но после реших, че все още не съм готова да живея сама извън България и че никъде не бих си прекарала по-хубави студентски години от тук. Сега е друго.

Вече не осъждам никого, който е избрал САЩ/ Испания/ Италия/ Германия/ Полша/ Англия/ Канада…. Където и да е.
Не наричам никого предател или анти-патриот.

Нямам и 73 години на разполoжение. Прогноза, която доскоро ме плашеше с песимизма си, а сега си мисля, че и липсва поне една единица отпред.

Може и да не успея, но поне ще опитам. От уважение към себе си. Колкото и абсурдно да звучи.

***
„А майка ти как реагира?“
„Радва се.“

How Much?

lyd днес е написала пост за проституцията. Чуя ли проституция и си спомням за един филм, който преди години ни прожектираха в БМЧК- Бургас и който едвам-едвам изгледахме. С нескрити сълзи и свити кореми. Спомням си и как за първи път чух да се споменава страната ни в новините на tv5. Темата е ясна.

Знам, че на теория едното няма общо с другото, но реалността е различна.
Не съм моралистка. Кой каквото иска да прави, но нека да е по желание.
Нека не е насила, нека не е експлоатация, нека не е от безизходица.

Ето и няколко снимки от музея на плакатите във Варшава, за който ще пиша неизвестно кога

Намери-върни

Колко е лесно само…

Намираш портмоне, в случая-пред магазин, някъде около обяд.
Не го отваряш, защото чакаш някой да си го потърси.
Никой не идва и малко преди края на работното време се решаваш да видиш какво има вътре- документи и сгънати пари.
Обаждаш се на районното, изпращат кола на посочения адрес, последната идва след 15-20мин., описват вещите- лична карта, шоф. книжка, любовна бележка (е, това може и да го пропуснали) плюс около 50 лева.

Бонус получавате похвала:
„Малко са съвестните граждани като Вас. Да върнат не само документи, но и пари“.
„Да пази Господ да останем на тези пари“.

Това не е пост целящ да покаже колко добра и съвестна гражданка съм, защото главното лице не съм аз. Аз по-скоро още по обяд щях да звънна в райнонното, но е магазин, винаги е възможно човек да се върне… Anyway.

Това е пост целящ да покаже как нещата не само могат да се случват, а и действително се случват.

За протокола: връщат се ключове, очила, златни пръстени/обеци, документи, телефони и т.н. ВСИЧКО, КОЕТО НЕ Е ВАШЕ, А ЧУЖДО! Ако наистина ама наистина няма как това да стане, е вземете поне почерпите някого, който би имал нужда повече от Вас…

Addict(ed)

Като човек, отсъствал известно време от родния Бургас, много места са ми нови

Така в петък вечер за първи път стъпих в новия за мен и не-толкова-новия за всички останали Бар Адикт.

Време беше и в Бургас да има заведение, което се отличава със стил и приятна атмосфера
През летните месеци не се пълни много, защото повечето хора са в Морската, но за мен това си е още един плюс

(аз, DiA и сестра ми по средата )

Най-големият комплимент

Най-големият комплимент в моите очи е да наречеш някого “природен човек”.
Определение, което изключва разграничения- само умен, само добър и пр., така както изключва необходимостта от допълнения и пояснения.

Олицетворение на баланс.

Стои наравно или само стъпало по-ниско от “свят човек”.

Спокойствието, което чувстваш около такива хора е трудно да се изрази с думи.
Носят в себе си огън и магия, които те докосват още с първия поглед и първата изречена дума.
И ти се иска да ги слушаш с часове…

Любовта трае три години, Фредерик Бегбеде

Подарих я на една от най-добрите си приятелки някъде около Коледата на 12 клас (т.е. през далечната 2004 ). Спомням си, че много и беше харесала (1) и че края се развивал близо до море (2). Още тогава я сложих във въображаемия си списък за четене, който се активира автоматично докато си избирам подаръци или вляза в някоя книжарница, но все не и идваше реда…

Тъй като е от книгите, за които вече се е изписало достатъчно много (а може би всичко?), ще спомена само, че е прекрасно четиво за някой неделен следобед, въпреки че аз лично я четох в съботен

Книга пълна с истини, които всички знаем, но мълчаливо отричаме и/или игнорираме.
С край, който ти позволява да се насладиш на оставащите часове от вечерта.

Хората отричат happy end-а, защото така дадена история изглеждала незавършена, измислена.

Аз пък точно затова го харесвам- защото happy end-а в моето съзнание е естественият завършек на всичко…

***

„Моята любов си е с малка буква, но с широко разтворени криле. Тя не трае дълго, но поне човек чувства, когато я има.“

Ако има рай…

…сигурно си там.