Хайде на морето

Никога не съм разбирала ентусиазмът, настъпващ май/юни и изразяващ се най-кратко в “искам на морето!”. (”на” морето пък най-малко го разбирам)

Живея на 10 минути пеша от бургаския плаж.
И на 7 км от Созопол.

Като малка прекарвах 3 месеца по плажовете, но не за по час-два, а от 9 сутринта до 6 следобед.
К-г Златна рибка, Каваците, Градина, Веселие, Дюни, Юг, Арапя, Делфин. Плюс плажа до резиденция Перла в Приморско.

Сега пари да ми дават, не ходя на плаж
От кажи-речи 7-8 години съм с максимум 2 бани на лято и с право мога да бъда обявена за най-белия човек в Бургас До мен сестра ми изглежда като негърче.

Този петък с приятели отидохме до Ахтопол на бунгала. (за тези, които са се запътили натам- отсечката Царево-Ахтопол е ужасна, но едва ли очаквате друго)
Тихо, приятно, спокойно, без наличието на много комари , информация, заслужаваща да се отбележи, защото това лято са направо ад.

На сутринта някои се пекоха на слънце , а други четяха книжка от капанче на капанче. Разхождах се по брега с дълга бяла пола и бял потник с (полу)гол гръб, а един познат каза, че съм му приличала на съпруга на английски лорд ) Само голяматa капела ми липсва, добавих.

Обичам морето, но за разходки.
Рано сутрин, когато слънцето изгрява или късно вечер, когато луната е образувала пътека…
Когато е достатъчно тихо, за да чуеш вълните.
Когато въздухът е друг.
Когато искаш само да вървиш – бавно, безмълвно- за ръка с някой друг, от време на време да вдигаш глава към звездното небе и тихичко да произнасяш “Благодаря” , а сърцето ти да прелива от Любов.

*Спомних си за “Дали морето пази мечтите ни?”*