Созопол, подводна фотография, йероглифи и театър

Исках да се получи в обратен ред. Защото разходката на токчета по улиците на стария град в Созопол, двата китайски йероглифа за „желание, желая“, по един за двете и за има-няма десетина дни напред, капучиното, изпито на завет, но точно до скалите и снимките между тях, на човек, който умее да борави с фотоапарата толкова успешно, колкото и с думите, всички те трябваше да са само пълнеж.

Отидохме да гледаме постановката „В очакване на Годо“. С големи очаквания, признавам. Хвалена, хвалена, та прехвалена. С такова впечатление си тръгнахме. За съжаление, при това не само наше. Актьорите бяха невероятни, но самата пиеса не грабва…

Затова пък започна обещаващо заради публиката. Това, което аз си мислех, Елито го каза на глас :„ето това е среда“. Всеки бързо намери мястото си, седна и притаи дъх. Минути преди да започне всички мълчаха… За цели два часа тишината бе нарушена само на два пъти, от разни моно- или полифонични мелодии. Нищо не е съвършено.

Созопол е може би последното красиво място по южното ни Черноморие. Само в старата си част, естествено. Атмосфера, която те кара да си мечтаеш за любов и за целувки. Може и в обратен ред. А морето, ех морето…

Прекрасен, прекрасен следобед. Последният за август, последният за лятото.

Още час и ще е септември. Ще започне обратното броене, годината ще завърви тихо и бавно към края си, който вече почти можем да докоснем, а аз ще бъда нова.

Есента е моята пролет.

Гданск- неочаквано вълшебство

По принцип заглавието на поста трябва да включва още два града- Сопот и Гдиня, защото най-често трите вървят заедно. Разположени са съвсем близо един до друг и ако не ви се кара колелo, например, то може да хванете влак и в рамките на от 5 до 10 минути да сте в кой да е от трите.

Само, че мен ако питате, единствено Гданск си заслужава да бъде посетен… В някаква степен и Сопот, който се води за най-хубавото им (престижно и скъпо) курортно градче. Приятна атмосфера, много заведения, малко хотели тип нашенските в Сл. Бряг, и къщи-дворци, които ти нашепват приказки за принцове и принцеси. Подходящ е за следобедна разходка по кея, возене с рикша до някое ресторантче с морски деликатеси, коктейл и дискотека. Културни забележителности (май) няма.

Но да се върнем на Гданск Казват, че Гданск е копие на Амстердам… Не мога да го твърдя със сигурнст, защото не съм била в Амстердам, но съм имала щастието да бъда на някое и друго прекрасно местенце по света… Не е хубаво да се сравняват градове, които нямат много (нищо?) общо по между си, но от първите стъпки по улиците на града, го сложих в графата на най-, най-красивите градове, в които съм била. От тези, които ти спират дъха. От тези, в които искаш един ден да се завърнеш. От тези, за които дори не ти стигат думите да опишеш колко са прекрасни…

Привлича почти толкова туристи, колкото Варшава и Краков, но според мен трябва да привлича повече. На Варшава в някаква степен и липсва атмосфера… Можете да я разгледате за 2-3 дни и после…после ще се отегчите… (Освен ако не обичате разходките по паркове, защото май няма друга европейска столица с толкова много зелени пространства.) Краков, от друга страна, е приятно градче, но не успя да ме грабне. Може би, защото ако си свикнал да живееш около “вода” (било то море/река/океан…), не можеш истински да се влюбиш в град, чийто въздух не те пренася в страната на спомените. Сигурно затова и Стокхолм ми хареса толкова. Различно е.

Гданск… Няма да превеждам статията от wiki или тази от книжката на Lonely planet, за сметка на това ще ви покажа някоя и друга снимка от това, което успяхме да посетим в рамките на малко по-малко от ден… За съжаление (за сметка на това прекарахме цял ден в Гдиня (?!), където няма абсолютно Н-И-Щ-О, което да ти привлече вниманието и е просто един грозен индустриален град! Честна дума!)

Прекарах 4 дни в Pomerania (така се нарича областта, в която се намират Гданск, Гдиня и Сопот), последните на месец май и през цялото време беше изключително студено. Дали нашия късмет бе такъв или обикновено си духа така, не знам. Ако имате път на там, подгответе се за всеки случай. Аз бях опакована като слонче и май не се нуждаех от багаж, защото бях сложила всичко възможно по себе си, чак прибегнах до чужди шапки и якета , като това естествено не ми попречи да се разболея след екскурзията.

Ако имам право само на едно изречение под заглавието, то ще е- Посетете Гданск!!! Една задължителна дестинация!

P.S. Излизането в „открито море“ , както барбекюто, огъня на плажа и някой с китара в ръка, допринасят за настроението и хубавите спомени

Да правиш на инат

Никога не съм разбирала хора, които правят напук на други хора и така вредят на себе си. Съвсем осъзнато, при това. Или IQ-то ти трябва да е с отрицателни стойности, или трябва да изпитваш толкова злоба и яд, че сам на себе си да не си си мил.

Сл. бряг

„Все едно е октомври и е вторник.“

(така изглеждаше Сл. бряг в последната петък вечер на отлитащия август.)

Капки за сърце

За всеки проблем има лек, стига сърцето да е здраво. Защото то е, което най-трудно се поправя и което не можеш да поставиш под хирургическия скалпел, независимо колко ти се иска, независимо колко си богат.

Сърцето изисква специални грижи.
Изисква капки за сърце.
Капки любов, надежда, разбиране, подкрепа, свобода…
Често накуп, почти винаги в различно съотношение.

За да протегнеш ръка или устни към тях, първо трябва да ги откриеш, а това не става с визита при личния лекар. После, трябва да пиеш от тях без да чакаш някой да ти напомня- равномерно, на бавни глътки и никога, никога до дъно. Не забравяй, че за тях няма аптека на всеки ъгъл…

***
Онзи ден чух най-прекрасния комплимент:

„Капка-за-сърце човек си, да знаеш.“

Не беше за мен, но тогава разбрах каква наистина искам да стана…

Красиво

Представяте ли си какво е да си спомняш деня, в който си срещнал някого… Не само месецът, годината, обстоятелствата… Всичко.

Да помниш ден, в който все още нищо не е било сигурно и нищо не е подсказвало, че след време точно това момиче/момче ще се превърне в човека, с когото четвърт век по-късно ще празнувате датата на своето запознанство и началото на своята любов. И двамата ще помните. Всичко. И винаги.

Дали и за нашето поколение са отредени подобни приказки?

Боженци

Докато едни бягат към морето, то други бягат от морето…

… за да стигнат до място, където времето е спряло

Място, където няма дори един единствен магазин (за-каквото-и-да-е) или бутка за вестници.

Но пък има шекерджийница (която ние наричахме мохабетджийница ) с турско кафе на пясък и бяло сладко.

Избирайки между захарно петле или захарно сърце, се спрях на първото.
(Има и домашна вита баница + домашно краве/овче/биволско мляко за закуска, но за тази оферта аз лично бях пас )

Много зелено, много тишина, много красота.

Боженци те грабва от първата крачка по каменните улици, измежду къщи носещи спомени за едно друго време.
Едно от най-прекрасните места, на които съм била в България.

***

Прескочихме и до Царевец, но вместо звук И светлина, имаше само светлина, при това закъсняла. И ефекта се загуби, затова бързо-бързо отидохме в Щастливеца Какво хубаво име за заведение, нали?

3 дни спане на чист въздух, невиждан апетит , карти за някои, книжка за други и много смях за всички