Не мога да преценя кога гледката от прозореца бе по-хубава: в ранната сутрин или в късния следобед? (А като си задаваме въпроси: изпращането или получаването на пощ. картички носи повече усмивки? 
)
В петък следобед ми откраднаха телефона. По-скоро някой си го е прибрал, така както се прибират намерени 5 лева на улицата. Драмата, естествено, идва не от загубата на телефона, а от тази на номера, sms-и, 2-3 снимки, на които държах…
Тази сладурана заминава за Унгария. (Поправка- вече е там.) И от много пожелания, съвети, заръки…+ не малко количество hugs&kisses, всичкото равно на прекалено-много-емоция , съм го оставила на масата в кафето. Попитах майка защо едни могат да връщат, други не? “Не знам, но това нас няма да ни откаже. “. Сигурно това е най-важното- да не се оставяш лошото да те промени и привлече на неговата страна. Докато аз си тръгнах без телефон, Дил си тръгна с шарено, слънчево и усмихнато писмо, което трябваше да отвори по време на полета. Нищо, че пиша не-красиво и не мога да рисувам. (Така и завиждам благородно- искам и аз да тръгна нанякъде с Големи Очаквания и Надежди, пълна с мечти и въпроси без отговори. Да отида на място, където всичко ще ми е Ново.)
Същата петък вечер заминах за кратка почивка и на гости в Царево. Не за първи път ходя там, но за първи път се разхождах покрай морето, до вълнолома, близо до лодките… Невероятна красота, която не мога да опиша с думи. После ходихме и до църквата в стария град, без да знам, че в Царево всъщност има стар град, и там вече беше загубващо… Гледката, усещането, страха от тъмното море… Иска ти се да прекараш там часове, гледайки…
***
Съботата: стигнах до извода, че събирането на тен, без да правиш нищо друго, освен да лежиш (по гръб и по корем), си е чисто разхищение на време 
Вечерта гледах Тетрадката. За пореден път, макар, че за първи улових магията.
***
Неделя: прочитане на Amica от корица до корица, десерт от диви смокини, в добавка към крадени зелени ябълки и… sweet home, здравей.
Не мога да повярвам, че влизаме във втората седмица на септември… Живот и здраве още малко и р.д., още малко и Нова година, още малко и диплома… 
P.S. А систъра си тръгна с (не)професионална фотосесия, от която разрешава да постна само тези снимчици А има къде, къде по-хубави!
пликът с писмото е мног хубав
аз съм фен на такива жестове 
преди няколко дена отново се убедих, че напразно съм се търкаляла по пясъка с часове, след като кожата ми отново започна да се бели и тенът да отива в небитието
хах! и аз чакам Нова година
па после и всичко останало …
Коментар от sironojka — 10 септември 2008 @ 13:32