Приятна седмица! :)))

И слънчево време

Нещо старо, нещо назаем

Създаването на втори, трети и т.н. блог е просто и само по-дългия път за достигне на извода, че и един стига ) *Ок, нега ги направим два * Всяко число нагоре е за хора с много свободно време и/или много идеи, като може да се спори кое е първо и кое второ. (Тук се сещам и за онази стара шега, че социализма е по-дългият път от капитализъм към капитализъм или нещо в този дух )

Преди седмица изтрих опита си за миниблог, в който слагах по някоя друга снимка с изречение-две под и над. (Ех тази мода!) Но пък нали затова си имам фейсбук

Току що изтрих и един друг, който бе нещо като бягство.

Има известно очарование в това статистиките на блога ти да се движат в интервала от 0 до 3, почти както оценките в техническите университети- от „е“ до „пи“

Свободата е по-голяма, притеснението по-малко.
С две (+1) думи, спестяваш си таксата „Данък обществено мнение“.

Колкото и добър TM да (се опитвам да) имам, не успях да ги взема на сериозно. И по-добре

(Оставам си с този и този, на който се опитвам да отделям време и който за себе си приемам като полезно упражнение, но който така и не започна да събира двуцифрени числа в статистиката, а все си мисля, че може да е полезен и на други…)

И понеже някои редове с думички, кога кратки, кога не, с велик замисъл или прозаични до болка, искам да си запазя, ги пускам със задна дата, там, където им е мястото, но нещо ме е спряло да ги споделя.

Днес на лекция по Eco-labeling, Eco design и други подобни, ни казаха как един от принципите на environmentally friendly стоките е да са съставени така, че всяка част да може (лесно) да се замени. Т.е. да не се развали едно нещо и после целия уред да се хвърли.

Мислех си как и ние, хората, сме създадени по този еко принцип.
Като мозайки, от които можем да изваждаме стари и прибавяме нови парчета до безкрай.

Ето няколко парченца, които запазих и вмъкнах (не)забелязано.
Избрани и по ред. Кои по-сполучливи от други, кои по-малко.
Плюс обръщението, което и сега ме кара да се усмихвам.

Държите ли си на думата?

Сключете договор

Ето на какво попаднах днес в FT – How to make a decision and then stick to it, а от там на този сайт- Change Starts Now

Ето и моя (първи) договор

Contract End: Jan 13 2009
I commit to: Exercise 2 times per week
Contract Length: 84 days
Recipient of stakes: No stakes

Спечелиха ме с ето тази мисъл: „Those who do not find time for exercise will have to find time for illness.“ – Earl of Derby

*добре, че разходките от Чайка до втори корпус на Винса се броят за нещо ))*

Hard to believe but true

Ще си позволя да цитирам разговор, който проведох буквално преди минути и който ме остави направо в шок. Не мога да го коментирам, защото каквото и да кажа ще прозвучи прекалено феминистки, а това е последното, което искам

На вас тези факти може и да са ви били известни, но за мен *признавам* бяха съвсем нови.
Хубави социални модели имат навън, но всяко нещо трябва да си има граници.
Да плащаш повече на човек, сключил брак, отколкото на такъв, който не е, в 21 век?!, това е смешно!

Европейският парламент (и комисията)

Парламента или…най-евтиното място за сутрешното капучино и следобедния кроасан в Брюксел (Изключвам петъка )
Нали там са и хората с най-ниски заплати, логично е, ще си кажат едни )
Нали по някакъв начин трябва да ги задържат на работното място, добра инициатива, ще кажат други.

Което и да е, бие нашенските депутатски кебапчета от всички страни и по всички показатели

Сега сериозно.

Усещането да си там, сред тези забързани, но усмихнати мъже и жени в костюми, е прекрасно. Атмосферата е трудно да се опише… Гледаш, попиваш и за n-ти път изричаш полугласно „не мога да повярвам“.

Докато бях във Варшава взех няколко курса по въпросите за ЕС, но не съм си помисляла как май месец ще решавам тест по въпроси за европейската комисия и европейския парламент, а след по-малко от половин година, вече ще съм там. И то не за час на обичайна туристическа визита, а за цели три дни.

Достатъчно, за да не се загубвам ако влизам през централния вход и излизам през този срещу него, близо до прес центъра.
Достатъчно, за да стоя на три различни места в онази голяма зала, която често дават по телевизията.
Достатъчно, за да ми хареса и за да си помечтая един ден да поостана още повече.

Dream Big, нали така?

(само нека дотогава направят слушалките малко по-удобни )

Получихме доста подаръци под формата на тениски, бележници, торби и др. от парламента и всички си ги нося с гордост и много им се радвам.

Беше като сбъдната мечта, но от онези, които дори не осъзнаваш, защото някак си изглеждат прекалено големи, за да се сбъднат.

Е, от българска страна никой не ни потърси, но не съм толкова разочарована като останалите.
Не бях очаквала друго, противно на оптимизма ми.

Докато бях във Варшава, предвид, че имах достатъчно свободно време, а специалността ми е МИО, изпратих писмо до посолството ни със запитване какви са възможностите да направя стаж при тях, но отговора още го чакам. Дори онзи, автоматичния. (Btw някой да е виждал колко смешно изглеждат сайтовете на посолствата ни?)

А през пролетта моята съквартирантка и цялата група испанци от нашия и всички останали университети във Варшава, си търсеха рокли и костюми, защото бяха поканени на коктейл по случай идването на принца и принцесата им.

Отклоних се малко, прощавайте

В европейската комисия бях за кратко, но отново достатъчно, за да си създам още един прекрасен спомен.

П.П. 1: Странно е колко много са улеснени медиите от институциите на ЕС, а колко малко гласност получават повечето от решенията и сесиите им.

П.П. 2: Всички българи, които участвахме в EYMD 2008, сега гордо получаваме бюлетина на българската прес служба, която не знайно защо се казва ето така- Balgarska pressluzhba, но пък иначе има какво да се прочете.

Късмет ?!

Предисторията: Слизам от маршрутката Бургас-Варна. Две сладурани, чужденки, (явно от Израел, защото едната четеше книга на иврит, а после и разбраха няколкото фрази, които все още си спомням от миналото лято), ме заговарят за малко помощ. На драго сърце впивам поглед в картата, която бе наполовина на английски, наполовина с йероглифи Ама разбира се, защо не.

Аз: Не съм от тук и най-много да ви объркам. Искате ли да ви спра такси и да обясня за къде сте?
Те: Ааааа, НЕ! Казаха ни, че тук такситата са много много скъпи.
(Аз, ококорила очи, гледам въпросително и безмълвно. Опитвам се да им кажа, че не е така, но те ме прекъсват. *не за техните стандарти, де * )
Те: Може би само за чужденци?
Аз: Може. Ок, ето какво ще направим- аз така или иначе ще си спра едно и ще попитам как да стигнете до вашия хотел.

Речено-сторено. Оказа се, че са били на има няма 100-200 метра от хотела си. Благодариха ми, аз им пожелах приятен престой.

Случката. Аз, в таксито. Пред волана е жена. (Уж, казват, жените са по-добри и честни и мили и какви ли не същества. Уж )

„Ооо, тези момичета са имали такъв късмет да срещнат вас. Ако бяха срещнали мен, бая щях да ги поразходя. Хахаха.“

Не знаех какво да отговоря.
Не можех (и не мога) да разбера нито как може да си го помисли (1) , нито как може да го изрече пред клиент (2).
А тона бе един такъв съжалителен…като за изтървани 5 лева.

Сещам се за онази история за Москва и някакъв голям площад, на чийто два края имало жп и автобусна гара. И тези, които не знаели, а трябвало да стигнат от едната до другата, се возили дълго, дълго…

Заложено ли е (дребното) мошеничеството в кръвта ни?

Антверпен

Начало на работния ден

Не знам защо и как, но винаги съм си мислила, че Антверпен се намира в Холандия.

Е, не е. В Белгия е, на 7 евро билет отиване-връщане от Брюксел.
Пътуването е по-малко от час, а влакове има на всеки 20 минути.

Антверпен е прекрасен град, който те завладява още от първите ти стъпки измежду улиците му, които всъщност приличат на много други, но имат и един особен, техен си чар, който е онази движеща сила, за да се чуеш как мислено наум си казваш „един ден искам отново да дойда тук.“

Предполагам хората бяха по-малко, с тях и шума, и всичко шепнеше на есен…

Ако живея в Брюксел, бих пила сутрешното си неделно кафе с кроасан, в Антверпен