Не е лесно винаги да се отнасяш с хората така, както искаш те да се отнасят към теб.
Но е правилно.
Не може да искаш без да си готов да дадеш.
Гаранция няма, вярно е, но се водя от онази стара мъдрост – “Избрал съм да вярвам в Бог и да живея праведно не защото съм сигурен, че го има, а защото ако го има печеля, ако не- нищо не губя.”
Опитвайки се да постъпва по правилния начин човек се презастрахова. Безплатно.
Кое е правилно ли? Това го определяш Ти.
Вярвам, че всеки човек, дълбоко в себе си, знае…
***
Понякога (не)виждаш целта, но знаеш посоката и това ти е достатъчно, за да тръгнеш.
Пътя може да е неясен, да не е най-прекия, нито най-лесния.
Но знаеш, че накрая ще стигнеш там, където искаш.
Това ти стига. Усещане за спокойствие и сигурност.
***
Не се моля да живея безгрешно, нито обещавам “повече няма да…”.
Моля се единствено всеки път грешките зад гърба ми да стават по-малко и по-малко.
Да изричам повече “благодаря!” и по-малко “прости!”.
Промяната винаги е стъпка по стъпка, а не от веднъж…
…защото пътуването, казват, било по-важно от целта 
***
Странно е, когато осъзнаеш, че от има няма шест месеца в ушите ти звучат все същите песни, само пейзажа е различен.
И ти самия.
Поздрав с две позабравени любими песни- тук и тук. Tracy Chapman 
Хубави размисли…с някои от тях съм много съгласен, с други – не. Важното е обаче, че ни караш да се замислим.
Коментар от Fjuty — 6 октомври 2008 @ 22:27
Нещо ново се случва в живота ти?
Коментар от ImPRESSed — 6 октомври 2008 @ 22:49
@ Fjuty : Замислянето е което осмисля поста
) (ех, ако знаех всички правилни отговори… какъв живот щеше да е само 
)
@ ImPRESSed: Скоро изпратих една приятелка с думите “и не забравяй, че всеки миг е Ново Начало”
В този ред на мисли и ми се случва нещо ново, и не 
) Няма фойерверки, просто заживяне в (по)забравена среда и с/ сред нови хора. Достатъчен повод за размисъл 
Коментар от apieceofme — 7 октомври 2008 @ 17:01