След няколко часа ще пътувам за София и както бях решила да се облека съвсем лекичко, в стил ранна есен или късна пролет 
(заради топлото и слънчевото вчера ) , изведнъж се наложи промяна в плановете…
Затова пък приятна
Е, не е като да се събудя, да погледна през прозореца и да ме чака една снежна (градска) приказка и недокоснат бял бял пухкав сняг, но все пак е радост за окото и сърцето )
… и докато пиша тези редове, телефона звънна с “Честит първи сняг”, а аз учудено и на шега отвърнах “Какъв сняг? Ние нямаме сняг! “ , което ни отведе до “погледни през прозореца.”...
Жалко само, че ако натрупа, утре няма да съм тук…
А неделна сутрин с бели покриви и следи от обувки по познатите пътеки звучи така вълшебно!
П.П. Време е да заредим коледните песнички )
мило само искам да те попитам, че ми стана мнг любопитно: А кой ти звънна???
:):):)
Коментар от ати — 22 ноември 2008 @ 19:51
Мило, голям си сладур
Звънна ми една звездичка, на която скоро споделих, че трябва да станем по-сериозни, а тя вместо да попита защо или да се учуди, отвърна “Как?”
Коментар от apieceofme — 22 ноември 2008 @ 20:29
Леле, трябваше да предупредиш, че ще идваш насам….нищо – следващия път…
Коментар от fjuty — 23 ноември 2008 @ 20:02
Другият път, обещавам
Но колко е красива София в неделното утро…и така тиха… *Завиждам*
Коментар от apieceofme — 23 ноември 2008 @ 23:45