Моята първа половин година

Моята 2008 година бе разделена на две, почти през средата, като плод на предварителен замисъл, вместо обикновена случайност.

Докато бях във Варшава и след като се върнах от Варшава.
Щастливата и не-толкова-щастливата половина.
Първо полугодие и второ полугодие.

Казват, че една картина се равнява на 1000 думи, какво, обаче, е една картина или снимка, когато не знаеш нищо за каквото е било преди нея, по време на нея, след нея?
Дали и тогава е толкова словоохотлива и разказва истории за отминали времена?
И как разбираш, че са истина, а не плод на твоето въобръжение, на твоите асоциации?

Това са снимки от първи януари до двадесет и първи юни.
Една хилядна от тези на компютъра ми. И за всяка мога да напиша по цял отделен пост…
Но този път реших да замълча. Да оставя цветовете да говорят сами.

Снимки от Полша, България и Германия. От зима, пролет и лято. От излизания и стоене вкъщи.

Снимки на подаръци и цветя. Снимки на настроения. Снимки, запечатали дни.

Януари помня със сесията, с разтворими супички, които да заместят тези на майка, докато бях болна, с много китайско, с първите серии на “Gossip girl”, с “искам те/ не те искам”, с една необходима грешка, с първото посещение на Sheesha, със седмица споделено Щастие. Месецът на рекорда ми досега- 14 дни, плътно, всяка нощ навън… Няма не искам, няма недей, време за сбогувания и изпращания.

Февруари беше месецът на твърде много идеи за твърде различни начинания, които в крайна сметка останаха само върху листите хартия, месец на липсване, месец почивка, с много време за размисъл и писане. Месецът на втората ориентационна седмица, всеки ден , не, всяка нощ навън, нови хора и усещането, че няма да е същото. Месецът, когато реших, че мога да си дойда в България и преди юни

Март бе разделен на две- две седмици във Варшава, две седмици в Бургас. Месецът на едно пристигане, дълго чакано и мечтано, за да осъзная, че ми липсва повече, когато го няма и всичко е една идея, която сама съм си сътворила… Мартенички и 8-ми март зад ъгъла. Първо ден-и-половина-направо-два пътуване с автобус, или пренасяне на половината багаж- не е истина колко много неща човек може да натрупа за една година. В Бургас почивка и споделени радости.

Април бе времето на кратката екскурзия до Берлин, боядисването на яйца, запознаването с още българи, палачинките на четвъртия етаж, един рожден ден- изненада и първи топли, слънчеви дни, подходящи за баскетбол на двора, за едни, кафе на чист въздух, за други. Време на първите барбекюта ))

Май… Презентации, курсови, изпити. Второ, последно гостуване и сбогуване. Начало на goodbye партита. Влюбването ми в Гданск (искам пак! ) и пейн(т)бол.

Юни… Стана ли вече? Неее Исках да спра времето… Месец, когато сестра ми ми дойде на гости, когато трябваше да обиколя всичко, което не съм успяла за една година. Месецът на Вроцлав и обикалянето на Варшава. Месецът с последната седмица там, където ми се иска пак да се върна и времето на един перфектен последен ден с почти перфектна последна вечер, нощ и сутрин.

И към България…