Никога не съм съжалявала, че избрах ИУ-Варна пред УНСС, Академията в Свищов или НБУ. Решението си бе изцяло мое, дори въпреки желанието на родителите ми.
Никога до днес… И сега като се обадих на майка да и кажа, че май е било грешка, получих любимия отговор на всички майки “Друг път да ме слушаш. Майките винаги знаят най-добре.” 
И не, качеството на образованието няма нищо общо за достигането до този извод, защото докато е в България, разлики почти липсват, но истината е, че в София е всичко. Или поне всичко, което искам, търся и мечтая…
Вече нямам търпение да ставам рано, да слагам токчета и риза, да пия кафе в пластмасова чашка на път за офиса и да имам 1001 задачи на главата. 
Хмм, аз пък се махнах от София, защото тоя град не ми харесва с мръсотията, с безумния трафик и с роботизиралите се хора, вечно бързащи нанякъде и все повече губещи своята човечност.
Мир вам! 
Не споря за възможности за реализация, които дава, ама все пак човек не е само работата си. Може да ти дойде в повечко стреса след работа, когато ще търсиш спокойствие от стреса в работата.
Не искам да те плаша, разбира се, но щом и софиянци си признават, а някой напускат София, че там става все по – гадно за живеене…
Моля, хората, които си харесват София, да не се чувстват засегнати и да не влизат в излишно и безсмислено заяждане заради моето лично мнение.
Успех в реализацията на мечтите! *оплез*
п. с. Разпусни малко с това.
http://picbg.net/u/16482/22834/255567.jpg или http://picbg.net/u/16482/22834/255574.jpg
Коментар от aquarius — 7 януари 2009 @ 21:02
“да слагам токчета и риза, да пия кафе в пластмасова чашка на път за офиса и да имам 1001 задачи на главата” – представяйки си тази картинка в съответстващия ми мъжки вариант ме побиват тръпки, започва да ми се повдига от спомените за цикленето на стажовете и усещам как около 100 години са се изцедили от мен и живота ми е отлетял някъде по дяволите. Наистина ли цитатът съдържа неща, които по някакъв начин могат да направят живота ти по-приятен или чувството ми за хумор е било премазано между две ОПР-та?
Коментар от boxedmind — 7 януари 2009 @ 22:06
@ aquarius: В интерес на истината, обожавам големите градове. Дори съм си поставила в wish list-a задачки да живея по малко в Ню Йорк, Лондон, Токио… София не прави изключение
И когато избрах Варна, всичките ми приятели бяха супер учудени, защото дотогава все твърдях, че или в София, или никъде другаде 
)) Сигурно си прав за стреса, но работата е там, че на мен ангажираността ми се отразява продуктивно… Е, говоря само от позицията на скромния си опит, с времето може и аз да започна да се оплаквам 
))
@boxedmind: От както се помня си мечтая за това
)) Сигурно звучи странно, но е истина. Работата ме кара да се чувствам пълноценна. Придава смисъл на всичко… А и обожавам да се чувствам полезна 
))
Коментар от apieceofme — 7 януари 2009 @ 23:29
Виждам, че кипиш от енергия.
)) То само блогът ти е достатъчен, за да се схване, че си едно младо перпетуум мобиле. *оплез* *rofl*
е впечатляващ. Аз си харесах Токио заради интереса ми към тяхната култура и гейшите. 
))
Списъкът на желанията ти за виреене
Нека КПД – то ти не слиза под 99,9% !
Коментар от aquarius — 8 януари 2009 @ 2:05
Девойко, ти си родена да бъдеш манхатънка корпоративна кучка
))
Много ще ти тича впит черен костюм и “Прада” на токчета, ще знаеш
Коментар от biankab — 8 януари 2009 @ 3:20
Аууу, София, не, марш!!! Живея по неволя в нея вече…хмм…14 години и ако не бяха хубавите приятелства, които завързах щях да ги проклинам до последно. Ужасно място за живот, от около 2 години правя всичко възможно да се махна, защото съм на път да се побъркам (и най-накрая има светлина в тунела за мой късмет). Ако се задържиш 1 месец тук ще се отвратиш от всичко – отровният въздух, ненормалното движение (как ти се струва идеята да прекарваш в претъпкания градски транспорт средно по 3 часа на ден само за да отидеш и да се върнеш до офиса си? само от него си като парцал постоянно), изнервените хора (по обясними причини), мръсотията…Абе какво да ти разправям – ела и ще се убедиш сама:) С удоволствие се сменям с теб за Варна, даже за по-малко пари:) Няма ли читави фирми по морето или викаш всичко е концентрирано тук? Един колега имах, който дойде в София от Варна и се оплакваше, че заплатите не отговаряли на цените за съжаление, истина ли е това? Малко ми е трудно да го повярвам честно казано. Нещо друго ми се върти в главата за CV-то ти, ама ще ти драсна 1 писмо по този повод.
Коментар от TheGrave — 8 януари 2009 @ 8:18
@biankab: Чул те Господ
)) Коментарът ти ми дойде като чаша фреш от портокал и направо ми усмихна деня 
@aquarius: Дано, дано
@TheGrave: Мерси за коментара и за писмото
И там ще ти отговоря, и тук в поста ще сложа едно малко доуточнение. ( Аз още вчера исках, но бях малко афектирана и си казах, че днес на свежа глава ще го дооправям 
)
Коментар от apieceofme — 8 януари 2009 @ 14:08
Последно не разбрах
(последното е шега).
Експериментираш с читателите, търсиш си работа в София или ще пишеш продължение на книга за Кари Брадшоу
Каква работа? За колко пари? Коя е РАБОТАТА на мечтите ти?
Коментар от Dobri — 9 януари 2009 @ 1:53
Търся си работа във Варна за 3-4, максимум 7-8 месеца, докато живот и здраве се преместя или в София, или някъде по света
Работата на мечтите ми е всичко свързано с Човешки ресурси и най-вече да бъда тренер… (обучения за развитие на т.нар. меки умения, обучения по Продажби и т.н.)
Парите тук нямат много значение и подлежат на преговори (в предвид, че съм за малко и че ще трябва да мога да посещавам лекции )
А до израза експериментиране стигнах след като има не малко блогъри, които са си качили CV-та (за всеки случай), такива, които дори помагат на други, не-блогъри да си намерят работа така(Майк и Нова работа), трети, които са си намирали работа чрез блоговете си и т.н.
Дано не звучи супер несериозно
Затова казах личен експеримент. Нямам за цел номер 1 да си намеря работа чрез блога, а през другото време да лежа по гръб и да чакам чудо 
Коментар от apieceofme — 9 януари 2009 @ 12:32
Ой, мила, Човешки ресурси??? До преди 1 месец работех в една HR агенция. Не искам да злословя, а и на самата агенция нищо й нямаше де… но в България длъжността HR много се разминава от това, което си чела в големите книги. Едно на ръка, че нямаш свободата, която би трябвало да ти дават, за да работиш ефективно с персонала, а шефът, който рядко е наясно какво всъщност правиш във фирмата му, ти спуска безумните си нареждания отгоре, второ, че с тази криза първото перо, което орязаха навсякъде са точно тренингите и обученията… И, да, зарежи я тая София, Ню Йорк е къде-къде по-добрия и разумен избор
Коментар от Lark — 9 януари 2009 @ 14:58
@Lark: И аз вече преживях някои разочарования (HR или ОТЗ?
), но се запознах и със супер готини HR-и, които наистина си разбират от работата, което ми дава сили да продължавам да мечтая 
*А Ню Йорк… ех, не е истина колко ми е на сърце
*
Коментар от apieceofme — 9 януари 2009 @ 19:06
Може да се опитам да ти помогна и за двете места – и за Варна, и за София, но не и за Голямата ябълка. Аз не съм фен на Щатите.
Въобще София е далеч от представите ми за европейска столица. 
Не гарантирам нищо и не обещавам нищо, обаче ще опитам. Стискай палци! ;P
Днес пак бях в София и… нищо ново и учудващо. Непочистени тротоари (и то около Мол-а!); непочистени кофи за боклук, а последният се стеле на метри около тях и бездомни кучета ровят в него или клошари; колите, паркирани върху троатоарите, те карат да си рискуваш живота върху платното или поне получих порядъчно опръскване с лугава киша… Да продължавам ли да съм гаден?!
Коментар от aquarius — 10 януари 2009 @ 0:36
Стискам
Иначе, че София е далеч от представата за подредена, чиста и красива европейска столица, спор няма
))
Коментар от apieceofme — 10 януари 2009 @ 0:44
Честно казано, не съм много навит да те изпускаме извън Варна.
Ще ни сe срине чувствително интелектуалното ниво на града след твоето преместване. 
Губи ли се толкова лесно такъв позитивен и начетен млад човек. 
))
Коментар от aquarius — 10 януари 2009 @ 0:56