Спомен от снежинки в косата ми, усмивки в огледалото, много бяло навън и червено по бузките.
Данет ванилия и бяло вино, учебникът по маркетинг, ношница в чантата и на гости в другото вкъщи, от където сутринта пред изумения поглед на шофъора си тръгнах с прахосмокачка, защото моята се развали
Така обичам тези часове, прекарани в компанията на приятели
Когато заедно правим закуската, после гледаме FoxLife и си спомняме за когато бяхме в гимназията и всеки ден станеше ли 6, сядахме да гледаме “Приятели”, докато не осъзнахме, че вече знаем репликите наизуст
)) Часове на излежавания в леглото и (уж) учене, телефонни разговори, смс-и, смях, много много смях, и ДиА в скайпa
Ние правим снимки на нея, тя на нас и все не се получават, защото все се смеем и така мърдаме и те стават още по-смешни и ние още повече се смеем и така докато нейната любов и звънна, а ние започнахме да правим проучване между майки и баби с или без мляко се правят препечени филийки, докато накрая съвсем се отказахме от тази идея
Почти като в онзи, така известния сериал, чието име кара нечии майки да се изчервяват, а други го знаят по-добре от нас, дъщерите. Почти, защото сме три, вместо четири. И заради още едно почти, което не, не, не мога да кажа
))


Коментар от DiA — 9 януари 2009 @ 23:52
Ти я получи за 4 години, когато пренасях(ме) килима от Бургас до Варна, помниш ли?
))
Коментар от apieceofme — 10 януари 2009 @ 0:05
Хахах, по начало бих ти казала, че е глупаво да ми задаваш този въпрос, но да, спомням си
Но сега е било по-смешно, сигурна съм..
хайде дано съм там, когато я връщаш
~
Коментар от DiA — 10 януари 2009 @ 1:28