Снежна приказка

Снимка от събота, рано рано сутринта, когато в едно странджанско село в един и същи ден се отбелязваше и Голяма Задушница, и Кукеров ден, (българска работа, знаете), но кукерите гледах само отдалеч и си спомнях колко се страхувах от тях, когато бях малка (И как бягах ли, бягах )

А после ходихме на гости из разни истински селски къщи (или както се казва в този край „асъл селски къщи“ ) и си мислех колко различна атмосфера пресъздават. Има много нови, модерни и скъпи вили и къщи, цели палати дори, но от тях често лъха студенина и липсва живот. А в тези, старите, с ниските тавани, печката с дърва, чергите и мебелите, които са на повече години, отколкото съм аз, в тях има нещо, което не мога да обясня, но винаги ми е харесвало.

GIS Taiwan 2009

Това е Сара, а зад нея е украсената ни врата в общежитието във Варшава с пожелания за пролетен вятър, който да довее разни хубави неща, които така и не запомних

Сара е една сладурана, която всички много много обичаха. Тя ме научи да пътувам с цветни моливи, с които да рисувам по пощенските картички флага на страната, в която съм, да пазя билетите си от музеи, галерии или просто от метрото :p , така както и да изрязвам събраните туристичски брошури и с тях да вдъхвам живот на белите страници в онези тетрадки

Вчера Сара ми писа с информация относно една студентска конференция, в чието организиране участва- GIS Taiwan 2009. За да участвате трябва да изпратите есе на една от трите посочени теми (на икономическа тематика) до 15 март. Разходите по настаняване (храна и спане & културни мероприятия) са покрити, като се предоставя и субсидия в размер на $400 за самолетен билет. На желаещите да кандидатстват- късмет!

Белия зъб, Джек Лондон

Има много книги „за възрастни“, които съм си обещала, че трябва да прочета. Но има и много „детски“ , от които също не искам да се откажа само защото (уж) им е минало времето. Като „Мери Попинз“, „Малки жени“, „Алиса в страната на чудесата“, „Без дом“, „Оливър Туист“ и др. Като „Белия зъб“ от Джек Лондон. Последната, обаче, вече е в графа „прочетени“ Нещо, за което трябва да благодаря на Литературата Днес (:

Книга, която въпреки отсъствието на почти всякаква пряка реч, се чете на един дъх…

Не знам дали сте гледали детското „Белия зъб“, но на мен ми беше сред любимите Затова пък май спомените ми не са съвсем точни, защото книгата сякаш разказва малко по-различна история. На звяр, непознаващ ласки, доброта и любов. Разказва за пътя на гнева, страха, озлоблението до покорството, верността, привързаността, обичта. *В моите спомени Белия зъб спасява хора, изпаднали в беда, а вечер се изкачва на някой хълм, сам, винаги сам, и вие жално към Луната. В книгата това го няма *

Авторът десетки пъти споменава за връзката, която живите същества имат с предците си. Как знанието се предава от поколение на поколение и просто знаеш без да знаеш защо и как, без да разсъждаваш върху това, което инстинкта ти подсказва. Споменава и как средата променя. За добро или за по-лошо. Адаптация. Как беше приказката- в природата не оцелява по-бързия или по-силния. Оцелява този, който най-бързо умее да се приспособява.

Untagged

Понякога, за късчета време, толкова малки, че дори не ги забелязваш как идват и отлитат и после се питаш истина ли е било, тогава, само понякога, ми се иска да се върна назад и да се изтрия от отворени широко врати, подарени шансове, наивни мечти. Не искам да поправям момента, не искам да изрязвам спомена. Не. Ние сме това, което сме, заради това, през което сме преминали… Защото ако тогава, толкова отдавна, че вече ми е трудно дори да се позная, ако тогава не бях с отворени обятия, сърце, прощаващо всичко и даващо всичко, ако тогава бях малко по-силна, малко по-смела, днес щеше да е друго. А аз не искам днес да е друго. Защото днес съм щастлива. И лягам с усмивка, и се събуждам с усмивка. Всеки ден.

Просто, понякога, само понякога, поне името искам да го няма…
Защото, и момичето от тогава, го няма.

Седмица на Любовта :)

Ето, че влязохме в седмицата на 14-ти

Горещо ви препоръчвам един прекрасен филм (с изключение на няколко минути от 01:17 до не-знам-кога, сами ще разберете )) – Paris, je t`aime- и ето тази лекция, особено в началото, където представя любовта като сбор от три елемента- интимност, страст и готовност за обвързване.Ако желаете може да надникните и тук. Не ми е останало време да изгледам клипчетата, но сигурно си заслужават.

Приддържам се към думите си от миналата година, че не трябва да отричаме празника, да го заклеймяваме като твърде комерсиалeн или твърде-не-наш. Любовта заслужава да има свой ден. Така както има дни на усмивката, на прегръдката, на прошката… (И не мислите, че съм това мнение, защото всяка година го празнувам, събуждам се с букет червени рози и се разхождам с балони във формата на сърца Не. Дори напротив- никога не съм го празнувала, но това не пречи да го обичам и вътрешно да се усмихвам при вида на всяка влюбена двойка, които поне на този ден винаги са със сплетени в едно ръце )

А сега ви поздравявам с цели три песни на Tracy Chapman, на чиято вълна съм от скоро и просто не мога да спра да я слушам

Усмихната нова седмица

Something Borrowed ( Или за двете страни на изневярата )

Първия чиклит роман към който посягам, подарък от приятелка.
„Малко е повърхностен, но пък се чете на един дъх.“ Вярно.

Заглавието на книгата- “Something Borrowed” ( от Emily Giffin)- не остава съмнение за какво иде реч, а именно- изневяра. На Рейчъл с годеника на Дарси. Като уловката тук е, че сватбата е на два месеца разстояние при началото на „аферара” (1), а Дарси и Рейчъл са приятелки от както се помнят (2). Към 1 и 2 добавете и по някое друго смекчаващо или не вината обстоятелство, малко истории от миналото и ето ви бестселър. На първо четене звучи като типична евтина американска история (за латиноамериканска е нужно повече), но на второ… Истината е, че на второ прилича много на история, която се е случвала не веднъж и два пъти, съвсем ама свъсем наистина. Било то и с малки нюанси.

Признавам, че през цялото време не знаех коя страна да взема, но пък края със сигурност ми допадна. Понякога границите на добро и лошо са толкова размити, че колкото и дебели книги с непреходни съвети и мъдрости да си прочел, не стигат, за да отсечеш кой е прав и кой е крив.