Или вярвате в поговорката „Вълкът козината си мени, но нрава не!“.
Вярвате ли, че човек, който, примерно, цял живот е бил супер инат и total jerk, може да се промени към по-добро?
Питам, защото аз лично съм убедена, че хората МОГАТ да се променят, стига да:
–> желаят промяна
–> осъзнават нуждата от промяна (сами или ако някой друг им каже „хей ти, имаш проблем!“)
–> разбират ползите от това да се променят и рисковете/загубите от това да си останат на същото ниво.
…Но опитът ми досега показва, че повечето хора не мислят, че това е възможно.
(А майка ми просто отговаря „поживей още малко и после пак ще си говорим“ 
)
Самото твърдение „хората не се променят“ , обаче, на мен лично ми звучи направо страшно… Твърде ограничаващо, твърде песимистично, твърде неприятно, дори.
Какво мислите вие? Да или Не? Могат ли хората да стават по-добри с времето или какъвто се родиш, такъв оставаш?
Могат!!!
И това не е просто мнение, а наблюдение.
Да наблюдаваш как някой се променя пред очите ти е невероятно изживяване.
И определено трябва да са налице факторите, които спомена.
„Могат ли хората да стават по-добри с времето или какъвто се родиш, такъв оставаш?“
По този въпрос, моите наблюдения са, че хората с времето и порастването се променят – стават сиви, осъждат, обвиняват, страхуват се… а целта е отново да станеш такъв, какъвто си се родил.. чист и непринуден.
Comment от Емил Минев — 9 април 2009 @ 13:07
Пропуснах да цитирам Ганди..
„Бъди промяната, която искаш да видиш в света!“
Comment от Емил Минев — 9 април 2009 @ 13:08
о, никой не се ражда такъв или онакъв – ставаме такива или онакива според живота ни. и да, знам, че промяната е възможна. даже го казвам от личен опит : )
Comment от nikru — 9 април 2009 @ 15:56
По-добри – рядко, по-лоши – това вече е стандартното явление. Като оставим (полу-)майтапа настрана – след като навършат 18-20 години сериозните хора рядко се променят, защото са изградили вече някакъв характер, имат си горе-долу ясна мисия в живота и хич не им се слушат глупости:) Виждал съм да се променят хора и след тази възраст, но промените обикновено са незначителни, много рядко ще видиш някой да се промени кардинално. Колкото по-възрастен ставаш, толкова по-трудни стават всякакви промени. Пък и защо да го правиш, ако се чувстваш добре в собствената си кожа?
Има и друго много интересно явление – мъже с представата как жена им трябва да се държи/говори/мисли се опитват да ги променят (полу-)насила. Даже и аз съм се поддавал на тази заблуда преди години, нулев резултат. В момента гледам 1 приятел как се мъчи да прави същото и ми е много забавно, защото знам какъв е крайния резултат:) Интересното е, че приятелката му и тя насилва себе си, а на лицето и е изписано, че всички тези неща са крайно атипични за нея. В обратната посока не съм го мяркал досега, но съм убеден, че го има, както съм и убеден, че е още по-безнадеждно, защото повечето мъже сме много упорити говеда:) Е, има и разни лигльовци, които да готови на всякакви унижения, само и само да угодят на жена си (jesus, а колко такива познавам всъщност като се замисля), но тия същества са извън категорията „хора“ за мен. Всяка промяна дошла по насилствен път не води до нищо хубаво.
Comment от TheGrave — 9 април 2009 @ 17:19
Може да се променят хората.
Малко се осмеляват да го направят. Според мен това е защото да се промениш наистина е трудно. Една от първите стъпки е да признаеш, че така не си ОК. А на това „Аз съм ОК“ се крепи света на повечето хора. Да се промениш е като да унищожиш нещо в себе си. В сравнеие е когато правим избор. Когато избираш винаги се отказваш от нещо.
Младите нямат избор те се променят по default, защото се учат да живеят. Виж като натрупаш годинки е вече трудно. Удобно ти е със стария ти начин на мислене и просто нямаш желание да преминаваш през дискомфорта и усилията на собствената си промяна.
Много казват, че се променят, но не е така. Истинската промяна изисква да бръкнеш на дълбоко и това води обикновено до известни трусове.
Comment от nin — 9 април 2009 @ 17:52
да, TheGrave е много прав, че възрастта е от голямо значение. и по принцип се води, че след 18-20 промените не могат да бъдат драстични.
Comment от nikru — 9 април 2009 @ 19:15
Честно казано, промяната е възможна, но често изисква прекалено много усилия, за да бъде запазена и да не стане жертва на инерцията. И в един момент човек си задава въпроса: а всъщност струва ли си толкова усилия?
Трикът е точно в този момент да имаш причина да си отговориш „да“, иначе всичко постигнато до момента като промяна отива на кино.
Comment от Acnapyx — 9 април 2009 @ 19:17
Естествено че могат. Важното е обаче те самите да го искат, защото с помощ отвън не става.
Друг е въпросът колко от тях полагат усилия и имат смелост да се променят. Много просто предпочитат да се пуснат по течението, защото винаги е по-лесно.
Comment от pippi — 9 април 2009 @ 19:58
Твърде много ми се спи, за да прочета коментарите преди моя. Но твоето писание ме заинтригува. Хората се променят. Виж, дали към добро, или към лошо, е продукт изцяло на тяхната воля.
Иначе невъзможни неща няма! Само гледай как след време и аз ще спра да се преструвам, че не ми пука, и наистина ще започне да не ми пука
Comment от Иван — 9 април 2009 @ 23:58
Всъщност всички се променят цял живот. Въпросът тук по-скоро е „как”.
„Драстично” – това е рязка, видима промяна. Другата крайност е „незабележимо” (често за самите тях). И, разбира се, преходни степени между двете.
Много често по-сериозна промяна става постепенно, драстичната не рядко се оказва „менте”, временна.
Но има и друго в този Ваш твърде философски въпрос: „промяната” се констатира в преценката на другите. А като имаме предвид, че и те се променят в същото време…
Comment от Графът — 16 април 2009 @ 13:23
…„промяната” се констатира в преценката на другите. А като имаме предвид, че и те се променят в същото време…
Абсолютно! *Факт, който още повече усложнява осъзнаването/ признаването на промяната…*
Comment от apieceofme — 16 април 2009 @ 15:36