Wa-Wa 2.0

Градът-столица, който прилича на много други градове из страни в чиято история се съдържа онзи строй, който аз, като представител на поколение, родено само 3 години преди 89-та, не помня.

Варшава не е красив град. Далеч от Париж, още по-далеч от Стокхолм, твърде далеч от Виена. Далеч дори от Прага и Будапеща. Да, знам, че може да се сравнява само с тези последните, но е важно да го знаете. Варшава няма да ви грабне.

Ще ви грабнат парченца от Варшава. Защото Варшава е град, който не е красив, да, но затова пък има няколко местенца, в които се чувстваш като в рая… Прекрасни!!!

Като гледката от двореца на културата, градината над университетската библиотека, Виланов сутрин и Лаженки следобед, Стария град от есента до пролетта, когато разходката по павираните улици не е като ходене с препятствия, като разходка по Нови свят рано сутрин или късно вечер, може и по обед, да, като Злоте тераси отвън и отвътре, като бара на Мариот, като парковете- до Поле Мокотовски, зад Теско, и другите, които не знам.

За тези и за много други места, ще ви разкажа кога с повече, кога с по-малко подробности, скоро.

А сега отивам да изпия чаша бяло вино в същия този бар, с гледка към цяла нощна Варшава.

Светлинки, светлинки.

С истории, които остават скрити, но пък е така интересно сам да си измисляш

Първи покупки

Дневник. Книга. Картички.

От любимата книжарница. В която мога да стоя с часове, да слушам музика, да чета книги по пода, да си избирам картички, хартия за писма и празни кутии за подаръци.

В известен смисъл се радвам, че в България няма книжарница като Empic.
Ако имаше, всеки месец щях да съм разорена. По-силно е от мен.

А в друг смисъл…щеше да е толкова хубаво…

Време е…

…за поредното приключение

Надявам се да имам достъп до интернет, ако не, на есен ще разказвам

С пожелания за слънчева и усмихната неделя

„Мост между училището и старта в кариерата“

И преди другия сайт да е готов, ето малко полезна информация, за която научих преди няколко дни… Съвсем сбито я копирам тук, а ако имате въпроси- на посочения имейл адрес. Разбрах за нея, чрез една бивша аесекърка във Варна, още една причина да ви препоръчам членство в някоя студентска организация, защото там потока от информация за подобни инициативи е най-голям и най-сигурен

„Сдружение „Център за развитие и подкрепа на бизнеса“ набира младежи за участие в обучение по проект „Мост между училището и старта в кариерата“, който е финансиран от ДАМС по Програма за младежки дейности 2008-2010 г.

Път, радост, промяна

Chambao. Перфектният музикален фон за лятото, а и не само. Обратното броене започна. Време е за списъците- какво да взема, с кого да се видя, с кого да се чуя.Толкова малко остава, да.

И както често се случва, всичко изведнъж стана по-сложно, отколкото трябва. За хубаво, надявам се.

Вчера разбрах, че съм одобрена за финала на конкурса за български мадежки делегат в ООН. Шансът вече е 1:5. Още не мога да повярвам, но ето, че съм крачка по-близо до една мечта.

Само, че старата приказка, че най-тъмен е часът преди изгрев слънце, е все така вярна.

На 10 юли, когато ще се състои финала в Министерството на външните работи, ще съм…в Полша. Остава въпроса има ли смисъл да превърна евростипендията си в двупосочен самолетен билет, да се върна и да се пробвам, или да почакам до догодина…

От една страна чувам „Иди, опитай, имаш шанс! Не мисли за парите, това е възможност, която не можеш да пропуснеш”.
От друга „Не рискувай. Това е България. Най-вероятно всичко е решено предварително. Радвай се, че си стигнала дотук.”

Вярвам на първите, защото вярвам в младите хора на България. В това, че имат съвест и ценности. Затова, че искат и се борят именно затова- нещата да стават по правилния начин.По правилата. Което отново ме връща към реалния шанс, който имам.

Ще видим.

Колкото до моята лична кауза- тя е за образованието.

Проблемите в образованието, както от учители, които не са достатъчно подготвени да преподават (не толкова откъм знания, а откъм умения), така и от негостоприемната среда, без необходимите условия, които да превърнат ходенето на училище в удоволствие и по-малко като задължение, се отразяват и в пораждането на конфликти и детска престъпност.

Приемам пожелания за успех, съвети и предложения
Когато конкурса приключи ще публикувам есето, с което кандидатствах.

Съвсем скоро ще ви поканя и на сайта, за който отдавна съм споменавала, посветен на неформалното образование, чието заглавие запазвам в тайна засега, затова пък подзаглавието е…„Светът е библиотека“. За неговия дизайн и оформление заслугата ще бъде изцяло на Ванката

„Задната къща“, Ане Франк

Да чета дневника на Ане Франк беше като… пробуждане.

За това колко богат душевен свят може да има едно 13-годишно момиче и, от друга страна, колко много си приличат всички тийнейджъри.

Като изключим трагедията, разбира се. (Макар това да е невъзможно.)

А трагедията е, че Ане пише своя дневник, докато се укрива от хитлеристите заедно със своето семейство, в „Задната къща“. Две години…!!!

Едно от нещата, които ми направи най-силно впечатление, е как разсъжденията и по много въпроси, за хора и събития, са далеч по-зрели от годините и. Начинът, по който изучаваше и себе си, и Другите, е уникален.

Другото най-интересно беше как е прекарвала времето си, докато е в Задната къща. С уроци по френски и английски език, с книги и енциклопедии, с биографии на крале и откриватели.

Искаше ми се да наведа глава като си спомня как аз на нейните години прекарвах времето си. В игри.

За първи път чух за романа в ето този прекрасен филм, който преди дни гледах за втори път, и също силно препоръчвам.

Мен ако ме питате, трябва да влезе в задължителната литература за ученици и родители „в трудна възраст“.

П.П. На много места Ане споделя, че едва ли някой ще се интересува от нейния дневник, а на други- че би искала да стане журналистка и после писателка, да издава книги. Да стане всичко друго, но не единствено домакиня. Ето, че мечтите се сбъдват… Само не винаги както си ги представяме.

***

„Хартията е по-търпелива от хората“. (поговорка)

„… нескромните хора постигат много повече от скромните.“

„… човек се опознава добре едва когато поне веднъж си се скарал истински с него.“

Най-тъжното място

След по-малко от седмица заминавам за Полша и си мислех какво искам отново да посетя и как туристическите гидове не трябва да се правят при първо посещение в една страна. Трябва да се правят при второ, когато си отговориш на въпроса „Какво си заслужава да видя отново? Какво най-много ми хареса?”. И както си мислех за любимите паркове, Стария град и пр., си спомних за място, на което не искам да се връщам. Затова пък, ако отидете до Полша, трябва да посетите… Спомних си и за текст, който от година и нещо стои в папка „unpublished” …

***

Ще ви разкажа за място, което ви остава без дъх, но по един различен и много много тъжен начин…

Спомнете си за най-красивото място, на което сте били и как сте гледали в захлас, без дъх, без думи, със сърце, изпълнено с радост…

Сега сложете знак минус…

Представете си място, от което лъха на студ.
Място, където последното нещо, което бихте направили, е да се усмихнете.
Място, чиято атмосфера ви кара да настръхвате.

Снимате, но без желание да присъствате на лентата.
Все едно да се снимаш, докато си на гробище…

Вървите бавно, плахо, мълчаливо. Всеки опит да кажете нещо би отприщил вълна от сълзи.
Независимо на колко години сте.

Представете си Аушвиц или едно от най-тъжните места в света, където можете да попаднете…