„Задната къща“, Ане Франк

Да чета дневника на Ане Франк беше като… пробуждане.

За това колко богат душевен свят може да има едно 13-годишно момиче и, от друга страна, колко много си приличат всички тийнейджъри.

Като изключим трагедията, разбира се. (Макар това да е невъзможно.)

А трагедията е, че Ане пише своя дневник, докато се укрива от хитлеристите заедно със своето семейство, в „Задната къща“. Две години…!!!

Едно от нещата, които ми направи най-силно впечатление, е как разсъжденията и по много въпроси, за хора и събития, са далеч по-зрели от годините и. Начинът, по който изучаваше и себе си, и Другите, е уникален.

Другото най-интересно беше как е прекарвала времето си, докато е в Задната къща. С уроци по френски и английски език, с книги и енциклопедии, с биографии на крале и откриватели.

Искаше ми се да наведа глава като си спомня как аз на нейните години прекарвах времето си. В игри.

За първи път чух за романа в ето този прекрасен филм, който преди дни гледах за втори път, и също силно препоръчвам.

Мен ако ме питате, трябва да влезе в задължителната литература за ученици и родители „в трудна възраст“.

П.П. На много места Ане споделя, че едва ли някой ще се интересува от нейния дневник, а на други- че би искала да стане журналистка и после писателка, да издава книги. Да стане всичко друго, но не единствено домакиня. Ето, че мечтите се сбъдват… Само не винаги както си ги представяме.

***

„Хартията е по-търпелива от хората“. (поговорка)

„… нескромните хора постигат много повече от скромните.“

„… човек се опознава добре едва когато поне веднъж си се скарал истински с него.“

„… на много от страниците бих могла да напиша „отминало“.

„Постоянно се питам дали всички хора, като поживеят продължително време заедно, след време започват да се карат.“

„[...]Богатство, положение в обществото, всичко можеш да загубиш, но това щастие в сърцето ти може само да бъде забулено и докато си жив, винаги и отново ще те прави щастлив. Докато можеш да гледаш без боязън небето, дотогава ще знаеш, че си чист отвътре и че въпреки всичко ще бъдеш щастлив. [...]„

„Не искам обожатели, а приятели, искам около мене хора, които се възхищават не на някоя моя приятна шега, а на проявите и на характера ми.“

„[...]В това е голямата разлика между мама и мене. Нейният съвет за издръжливост е: „Мисли за нещастието по света и бъди благодарна, че не си сполетяна от него.“ Моят съвет е:“Излез навън, на полето, на слънце сред природата, излез и потърси щастието в себе си и в доброто! Мисли за всичко красиво, което съществува и е в теб, и бъди щастлива! [...] А който е щастлив , той прави и околните щастливи; който има смелост и вяра, никога няма да пропадне в беда.„

„Знам, че съм жена, жена с вътрешна сила и много кураж. Ако остана жива, ще постигна повече, отколкото майка ми когато и да било, няма да остана незначителна, ще работя в обществото и за хората.“

„Всички живеем, без да знаем защо и с каква цел, всички живеем с цел да бъдем щастливи, живеем различно и все пак еднакво.“

„Колко красиви и добри биха били хората, ако всяка вечер, преди да заспят, извикваха пред погледа си събитията, станали през деня, и проследяваха точно какво е било добро и какво лошо в собственото им поведение.“

„Чистата съвест прави човека силен!“ (поговорка)

„Защото в дълбините на душата си младостта е по-самотна от старостта.“