EVS от първа ръка

За тези, които смятат някога някъде да ходят на подобна програма

Обяснявам как всичко е супер, като ме питат как си изкарваме, но истината е маааалко по-различна…

Хубавото е, че ние бяхме подготвени за нея. Още на pre-departure обучението ни бяха казали, че един милион неща могат да се объркат и просто трябва да си преценим кое ни е по-важно: проекта или комфорта.

Сещате се за кое сме ние, нали?

С посрещането всичко бе ок, настаниха ни в апартамент в самия център на града, който ако се поддържа щеше да ни се види като 5 звезди, защото е супер, ама преди нас са живели… разни хора…след които никой не се беше сетил да провери как е апартамента и така в 12 30 вечерта се търсиха спални комплекти, а 2 дена се къпахме на ръчна система )), с тенджери, защото душа беше счупен Тук летата от преди 10 години на село, ми помогнаха

Но както казах, трябва да се гледа от веселата страна на нещата. Днес вече всичко е ок.

По принцип трябваше да започнем да работим по проекта от днес, но чакаме да се съберем всички и продължаваме с „ваканцията“.

Като казах ваканция, добре че съм живяла тук и знам кое как къде иначе щяхме да сме kind of lost първите дни. Защото общо взето сами трябва да си се оправяме за всичко и навсякъде.

Но пък така имаме истории за разказване.

И ако всичко беше лесно, щеше да е случно, нали?

Поздрави

P.S. Трябва да отбележа, че системата с менторите и отговорниците работи супер успешно. Пишат ни, звънят ни, ние им пишем и звъним, и комуникацията поне е ок, когато имаме нужда от нещо 1000 пъти ни се извиниха за бъркотията в апартамента и че не са успели да реагират по-рано. А ние решихме да не мрънкаме и да се забавляваме ))