Разпилени парченца…

“Нощ в Лисабон”, Ерих Мария Ремарк

Posted in Books by apieceofme on 14 юни 2010

Една история на любов, която не познава граници и забрани, не задава въпроси, не търси оправдания, не се изгубва в определения… Тиха и мълчалива и така най-истинска. Защото думите са дим.

***
„В любовта винаги питаме прекалено и когато се заемем истински да узнаем отговорите, тя скоро свършва.”

„Щастието е въпрос на степенуване.”

„Никога не се е вярвало тъй много в чудеса, както в наше време, когато вече ги няма.”

„Нищо не помогна. Познати са ви отношенията, създадени от нужда, от самота, от страх, потребността от малко топлина, от нечий глас, от едно тяло, пробуждането в жалка стая в една чужда страна, сякаш си изпаднал накрай света; а после жалката благодарност, че усещаш до себе си друго дихание- но какво представлява то пред напора на фантазията, която смуче кръвта и сутринта те кара да се събудиш с блудкавия вкус в устата, че си злоупотребил със себе си.”

„… взаимната отстъпчивост е основата за уютен съвместен живот.”

„Навярно по-късно се чувства истински.”

„… предаваш ли се, не трябва да се чудиш, че стрелят по теб.”

„Странно е как често избираме всякакви криви пътеки, за да не покажем чувствата си.”

„Страхът е различен пред познатото и непознатото.”

„… луксът винаги вдъхва доверие.”

„… за щастието не може да се разказва много.”

„Най-красивият град на света е този, в който сме щастливи.”

„Обичай ме! Обичай ме и не питай! Нищо. Никога.”

„Щастие… Как се свива то в спомена! Като евтин плат при пране. Само нещастието натежава.”

„Чудно нещо- какво ли не виждаме точно когато мислим, че сме слепи от вълнение.”

„Бях щастлив, ако можем да наречем щастие огледалото, което отразява чисто и съвършено едно любимо лице.”

„Живеем в епохата на парадоксите. Водим войни, за да запазим мира.”

„Самотата търси другар и не пита кой е. Не знаеш ли това, значи никога не си бил самотен, а сам.”

„Защо е тази врява около неща, които в най-добрия случай са само взети за известно време назаем; и защо са тези брътвежи за това дали ги притежаваме повече или по-малко, след като измамната дума „притежавам” означава само: да прегърнем нищото?

About these ads

3 коментара

Subscribe to comments with RSS.

  1. plami said, on 14 юни 2010 at 17:22

    ех, моя любим Ремарк… тази книга си спомням, че я четох преди колко… около 10 години вече :)) във влака от Варна към София и след това колко я мислих и премислях. прекрасна е!

  2. [...] „Трима другари” и „Нощ в Лисабон”, „Черният обелиск” ме убеди, че с право мога да [...]

  3. Теодора said, on 14 декември 2012 at 10:44

    Снощи я допрочетох. Уникална книга!


Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 151 other followers

%d bloggers like this: