Разпилени парченца…

… миг.

Posted in day by day by apieceofme on 26 януари 2012

“…Запомни как ме обичаш- беше прошепнала тя. Не искам от теб да ме обичаш винаги така, но искам да си спомняш. Някъде вътре в мен винаги ще се крие жената, която съм тази вечер.” (от тук)

когато в съня си
ме придърпва
с една ръка
към себе си
и нежно целува
крайчеца на рамото ми
нямам нужда
да задавам въпроси
да говоря
да гледам в бъдещето…

знам, че
тук-и-сега
ми е подарен
миг съвършенство
и от мен се иска само
да го видя
да го усетя
да го вкуся.

и когато
магията
свърши-
да помня.

че я е имало

че го е имало

че ни е имало.

и си е струвало.

***
когато в съня си
ме придърпва
с една ръка
към себе си
и нежно целува
крайчеца на рамото ми
се притискам силно
към него
и си мисля-
ето миг
в който съм
истински
щастлива.

3 коментара

Subscribe to comments with RSS.

  1. Petya Georgieva said, on 1 февруари 2012 at 10:19

    Невероятно!

  2. Иво Тодоров said, on 12 февруари 2012 at 23:13

    (заб.: редактирани са някои печатни грешки)

    Когато те харесвам,
    искам да те харесвам
    цялата.

    Нощем,
    докато заспивам във скута ти,
    сутрин,
    когато целуваш клепачите ми.

    Ти знаеш, че те харесвам.
    И те харесвам
    цялата.

    Седнала до мен
    на затрупаната със сняг пейка,
    прегърнала сърцето ми,
    когато заедно слушаме мрака.

    Харесвам те
    цялата.

    Сочните устни,
    аромата на кожата,
    синевата в очите ти
    и вкуса на череши по устните.

    Харесвах те цялата.
    И никога не спрях
    да те харесвам.

    Дори когато онази вечер
    взе любовта ми,
    проста я на кухненската маса
    и я направи на салата.
    Гарнира и с не-любов
    и няколко капки оцет.

    Никога не престанах
    да те харесвам.

    Въпреки че последната Коледа
    беше самотна.
    И въпреки неизпратените смс-и,
    които ти написах наум.

    Харесвам те.
    Обичам те.

    Питам се само
    дали и ти ме харесваш,
    ако вече не ме обичаш…

    И цял живот ли ще бъде така?

  3. Иво Тодоров said, on 12 февруари 2012 at 23:14

    Когато те харесвам, те харесвам цялата…
    Харесвам те – смокиня неузряла,
    харесам музиката на очите ти,
    и бузите – със цвят на маргаритки.

    Когато те харесвам, те харесвам цялата.
    Харесвам извивките на твоето тяло –
    устните ти с вкус на мандарини
    и бедрата – източна коприна.

    Когато те харесвам, те харесвам цялата –
    луната във зениците изгряла,
    слънчевите зайчета на обеците,
    прегърнала на сън с една ръка мечтите си.

    Когато те харесвам, те харесвам цялата.
    Харесвам те, загърната във шала,
    опиянен съм от дъха ти пеперуден
    и тези два големи изумруда.

    Когато те харесвам, те харесвам цялата.
    На двора всичко пак е побеляло…
    Как искам да заспя във скута ти невинно
    и да продължава този сън… години.

    Когато те харесвам, те харесвам цялата.
    Бъди до мен. Не е решение раздялата.


Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 70 other followers