Блиц интервю

Името ми означава „любима“,“прекрасна“.

Възрастта ми няма значение.

Уча близо до морето.

Мога всичко и нищо.

Зная много и малко.

Говоря винаги повече отколкото трябва.

Пиша, когато имам нужда.

Вярвам в силата на позитивното мислене.

Искам да обиколя света.

Разочаровам се трудно и за кратко.

Прощавам лесно и бързо.

Наивна съм, защото приемам,че всички хора са добри.

Истината боли, но е за предпочитане.

Жестът трябва да е направен от сърце.

Грешката учи.

Емоциите ни поддържат живи.

Съжалявам за моментите, когато съм се страхувала и не съм рискувала.

Харесвам истинските хора.

Не издържам простотията.

Любима книга „Човекът,който се смее“, В.Юго.

Любим филм „Преди залеза“.

Любим факт- хората обикновено съжаляват повече за нещата, които не са опитали, отколкото за направените грешки.

Музиката ме кара да се усмихвам, но и да се натъжавам; да танцувам, или да мечтая.

Усмихвам се при вида на влюбена двойка.

Благородно завиждам …на същите

Забравих десерта…

Любовта е…. Дано сами знаете отговора, такъв какъвто е в онези дебели книги, написани за едно друго време.

Не знам защо направих този блог.

Сила ми даде изречението в блог на приятел „Принуден(а) да бъда себе си“…хубава мисъл.

Ако искам мога да продължа да изброявам, но…

Не искам, защото после няма да е интересно.

Следва продължение, за което ще ми е необходима вашата помощ…