Празник

Няма да обяснявам защо това е едно от любимите ми места във Варшава. То и не може да се обясни.

Преди малко се върнах от там. Може би понеже е руска църква нямаха изнесена маса, под която да се минава, но пък имаше хубава служба и доста хора. Гръцка църква не знам къде има (ако има).

Разговарях с двама българи вчера и днес… Никога не съм предполагала, че може да има българи, християни, които да не са чували за традицията днес да се ходи на църква. “Утре, утре”. Утре е друго…

Как ми се иска да съм си вкъщи за празника И за вчерашното боядисване на яйцата, и за днешното ходене на църква и заради утрешното обикаляне вечерта… Обичам го този празник

Варшавския икономически университет II

*Продължението *

(За тези, които не забелязват имената на компаниите отзад : accenture, ATKEARNEY, Azimutus Associates, The Boston Consulting Group, Deloitte, Earnst&Young, IBM, KPMG, McKinsey&Company, PriceWaterHouseCoopers, Roland Berger, ZEB/ …)

Преди да започна с най-интересната според мен част :), искам само да вметна, че когато отивах да потвърждавам участието си по програма Еразмус в офиса на отдел Международно сътрудничество към ИУ-Варна беше и г-н Стефан Калпачев, ръководител на Центъра за кариерно развитие към университета. Никога няма да забравя как се обърна и ми каза колко много трябва да се радвам, че отивам точно в този университет. Не каза нищо за Варшава или за Полша. Тогава не знаех защо. Днес е друго

Еразмус студенти в SGH: Както навсякъде и тук трябва да се покрие минимума от 30 ECTS кредита на семестър. Хубавото е, че изборът между предмети, преподавани на английски е много голям, а в добавка към тях има някои и на немски и френски. Пълен списък с курсовете между които можех да избирам първият семестър ще намерите в края на този пост. С bold са тези, които си бях избрала. Не съм посочила тези от втория семестър, защото нямам време да отделя новите, от тези, които се повтарят. Накрая съм посочила и какво уча този семестър.

Сесии: обикновено зимната е края на януари/ началото на февруари, а лятната средата на юни, но почти всички предмети позволяват явяването на т.нар. zero exams, които може да са по различно време (пр. предния семестър- от средата на декември до средата на януари).

Изпити: В зависимост от предметите. Понякога е достатъчна презентация (само, че не си представяйте презентация, която се подготвя за ден или два), понякога курсова работа, понякога академични есета. Може и да имате право на избор В общия случай е писмен изпит под формата на тест с отворени и затворени въпроси плюс кратко есе накрая. Взема се в предвид присъствието и участието на лекции (подчертавам участие на лекции, не упражнения!). Един от професорите първия семестър ни беше казал, че бонус точки ще имат тези от нас, на които успее да им запомни имената, вследствие на активно участие по време на лекциите.

Избор на предмети: От 1991 SGH e въвел различна от обичайната система за Полша практика , позволяваща на студентите сами да правят избор за предметите, които искат да изучават. Всичко е on-line based. Имаш потребителско име и парола и месец/два преди началото на новия семестър влизаш в своя си профил и избираш какво желаеш да учиш следващия семестър. Може веднага да си приет в курса или местата вече да са изчерпани, което означава, че си в списъка на чакащите. При започване на новия семестър (първите две седмици) може да разговаряш с професора за чийто предмет чакаш и да го убедиш да ти подпише документ за допускане в курса. Документа после се предоставя на ректора и чакаш дали молбата ти ще бъде удовлетворена. В повечето случаи отговорът е положителен. Имаш право да добавяш и предмети, различни от тези, за които си кандидатствал, както и да се откажеш от някои (ако не ти допада професора, начина на преподаване/ оценяване, дисциплината). По време на ориентационната седмица на всеки студент се раздава справочник в който освен полезна информация за университета, преподаването, живота в Полша и т.н. + списък с предметите, между които може да избирате. (course title, instructor(s), number of contact hours, number of credits, semester(s) offered, prerequisite(s), course abstract with objectives, teaching method, grading method, exam format, aids allowed during exam, recommended literature, about instructor ). В списъка, който ще намерите накрая на поста някои предмети се повтарят, защото има 2 или повече преподаватели при които можете да се запишете.

Документи: За граждани на ЕС не се изисква виза, а разрешение за пребиваване, ако стоите на територията на Полша за повече от 3 месеца. Ако пътувате и не ви се събират 3 месеца тук, не ви трябва. Задължително трябва да имате европейска здравна книжка.

Какво ви очаква при пристигането: Ориентационна седмица През деня опознаване на Варшава и на университета, вечерта внедряване в нощния живот. През цялото време – сприятеляване с хора от цял свят. И през първия и през втория семестър, Еразмус студентите са повече от 150.

Начин на преподаване: Обикновено в групи до 10-15 човека. Имам и няколко предмета, в които сме около 30-40. Курсовете са отворени както за чуждестранни, така и за полски студенти. Всичките се провеждат с мулти медиа (дали са направени на power point или нещо друго няма значение). В повечето случаи професорът влиза и раздава материали за разглеждане по време на лекцията и такива, които трябва да се подготвят за следващия път. Някои професори предпочитат да се свързваме със секретарките им и да взимаме материалите от офиса им, седмица предварително. Един професор първият семестър ни беше направил диск с качени статии, книги, програми. Беше го направил в 3 екземпляра, поради липса на време, затова пък ни донесе CD-та, за да си го запишем едни от други. Няма нужда да казвам, че всичко е безплатно, нали? Този семестър имам и е-course : пак се ходи на лекции, но ти се дава парола за достъп до страница в която са поместени всички материали, вече минати или необходими за следващия път. Там се помества и информация ако няма да има лекция или залата ще е променена и т.н. А в България конспект от една страничка се оставя в книжарницата за копиране и събираме по 20 стотинки за изпита. Изразявайки учудването си на глас един французин ми каза, че в техния университет им раздавали карти с определен брой страници, които могат да копират или принтират безплатно. Онемях, да.

Професорите предпочитат интерактивни лекции. Задават въпроси и чакат такива да им бъдат зададени. Страхотно добронамерени са и е много лесно да разговаряш с тях. Някои пускат списък за присъствие, други не. Някои дори първи те поздравяват. Имах един професор първия семестър, който на три пъти дойде с по няколко кутии бонбони за всеки в курса. Без повод, да се подсладим по време на почивката…

Почти няма предмет, където да не се изисква изготвяне на презентация по дадена тема, независимо дали носи точки или не.

Няма учебници. Има препоръчителни книги (не една!), статии, научни трудове и т.н. *Поне в курсовете, които аз съм взимала, а повечето от тях всъщност са за магистърски програми. Предполагам, че през 1 и 2 курс, когато учат общи предмети (без да имат избрана дисциплина) естествено използват и учебници, само си мисля, че едва ли ги задължават от кой професор да са *

По-голямата част от материалите са свободни за сваляне от сайта на университета. Аз пак се учудвам , а един приятел германец ми казва как 6 от лекциите му през новия семестър в неговия университет били записани, затова не се налагало да ходи “на живо”. Поредното “ох”.

Не е имало път да не намеря професор в часовете за консултации.
Всички си дават e-mail-те и искат нашите, защото повечето от материалите и резултатите си ги получаваме в пощата си. Чрез e-mail е и основната ни комуникация (ако си болен, ако имаш затруднения по подготовката на проект и т.н.) За да се включа в един курс трябваше да изпратя CV и мотивационно писмо, след което професорът ми определи среща за подписване на документ с който ме приема в курса и за всеки случай ако се разминим бе посочил и телефона си. Една приятелка също трябваше да намери професор в последния ден от срока за подписване на документите и той беше на втората си работа (в някое министерство), затова и прати линк към карта с точните указания как да го намери.

Университета и компаниите: До голяма част от залите има и име на компания, помогнала за модернизирането и. Има компании, които предлагат съвместни програми с университета и такива, които имат свой курс. Този семестър аз лично участвам в курс, воден от консултанти на Deloitte, изготвен от тях и с техни материали. “Getting knowledge of strategic management”. Знам и за курс , провеждан от McKinsey, но мисля, че има и други. Повечето завършват и със сертификат, а на най-добрите се предлага стаж.

Инициативи: Няма ден , в който в основната сграда да не се провежда нещо. По-рядко събитието е само с рекламна цел, докато обикновено са инициативи, провеждани съвместно с компании, предлагащи на студентите участие в case study или запознавайки ги с различни събития/ състезания/ програми, които организират. Толкова са много, че студентите не се притесняват ако не участват в нещо днес, защото утре ще има друго. А аз още се ядосвам, че не успях да отсъствам 2 седмици от Винса миналата година, защото ме бяха одобрили за Майсторски клас по “Продажби” в София…. Ядосвах/м се, защото не знаеш дали ще имаш втори шанс. Тук съм участвала в 2 case studies: “How much is SGH worth as a money-making business? University as a business- valuations and value creation” и “Development of a sales strategy for a financial institution”. Кандидатства се on-line за допускане в участие. Последният път, когато се организираше “case maraton”, освен case studies, имаше лекции (за съжаление повечето на полски), а завърши с парти за около 250 студента в един от модерните клубове във Варшава- Monobar, организирано със съдействието и спонсорството на PriceWaterHouseCoopers. Раздаваха се и награди от игрите по време на маратона (снимката в началото е от една от игрите- раздаваха листи с икон. казус и след определен брой минути ги събираха; отново на полски :)) Наградите бяха iPod-и, екскурзия, предложение за стаж и др.

Друга честа инициатива са семинари на различни теми, отново водени от компании и отворени за всички студенти. (По принцип под формата на лекция за 1-2 ч.)

Отделно от това често има и “културни събития”. Концерти, рецитали, конкурси…

П.П. Забравих да спомена най-важното… Обучението в по-голямата си част е напълно безплатно за полските студенти. Само ако искат да вземат много повече от определения брой предмети, плащат за дадения курс…Или ако искат да изучават повече от 3 езика, мисля…А ето го и списъка с предмети:

Варшавския икономически университет I

Ето и обещаната информация за Варшавския икономически университет. По принцип за повечето от професорите е по-скоро бизнес училище (има разлика!), което се подкрепя и от директния превод от полски на английски (Warsaw School of Economics- European Business school rankings) , но като цяло моето впечатление е, че е по-познат като икономически университет. В поста ще е SGH, както се обръщаме към него за по-кратко… Anyway (това едва ли има голямо значение ), избрала съм най-важното от информацията за университета с която разполагам, приложила съм малко снимков материал с разяснения :p и съм обърнала най-много внимание на начина на преподаване, организацията на учебния процес и инициативите, които често се провеждат в университета. За да не става прекалено дълъг пост последните три са обособени в отделен пост, защото и заслужават най-много внимание. Надявам се е полезно и интересно

За университета : Szkoła Główna Handlowa w Warszawie (Warsaw School of Economics - SGH) е най-старият и най-престижният икономически университет в Полша. Основан е през 1906 г. През академичната 2006/2007 година в него се обучават около 17 000 студента. Отделно от бакалавърските и магистърските програми на полски и/ или английски език, университета предлага и Executive MBA. Заместването на “старата” с новата болонска система започва 2006/2007, като доколкото разбрах за новия випуск 2008/09 процеса ще е завършен.

Прием: До преди няколко години изпитите са били 4 : география или история, математика, изпит по пръв чужд език (advanced level) и изпит по втори език (intermediate level). От 2005 година се кандидатства с общ изпит, предполагам като нашите матури.

Сътрудничество: SGH има договори с повече от 100 чужди университета, а участва в следните програми:
ERASMUS; CEEPUS; Bilateral exchange programmes; CEMS; Programme du Double Diplome SGH- Sciences Po de Paris; Master de Management Economique Europeen SGH-HEC; Polish-German Academic Forum; Warsaw Executive MBA; Canadian Executive MBA; Polish-Japanese Management Centre; Council on International Education Exchange

Къде се намира: На две спирки с метрото от центъра

Campus: Университета се простира в 6 сгради, обикновено всяка отворена от 7ч до 21ч. Във всяка сграда има гише информация (ако учите в ИУ- Варна, не си представяйте кабинката на портиера, pls ). В 3 от сградите, в които аз имам лекции има и безплатен гардероб. В кампуса има още библиотека, студентски клуб и 3 общежития. Искам да подчертая, че между основната сграда и сграда “A” има топла връзка. “F” е на 2 крачки от основната, а най-новата- сграда “C” е на около 5 минути от основната. (Не ме питайте за буквичките- никой не знае защо са в такъв ред ) Това е важно да се отбележи, защото някой като чуе повече от една сграда и може да си мисли за бягането между основната сграда на Винса и тази на втори корпус. Поемете си дъх, тук всичко е направено и с мисъл за студентите.

Ще опиша само някои от нещата, които се намират в основната сграда (изключвайки аулите): две кафета- едното за професори, другото за студенти, басейн, сауна, фитнес клуб, книжарница, клон на банка, стая с компютри, малки киоски за вестници, напитки, бързи закуски и др. , няколко ксерокс + принтер точки.

Библиотеката: Основната разлика с нашенските (освен томовете литература) е работното време: Понеделник-Петък от 8:30 до 20ч. Събота от 9 до 20ч. Неделя от 10 до 15ч. И както аз повтарях “wow” за това работно време, после научих как в Швеция (примерно, но едва ли е единствена) има денонощни библиотеки или поне до 2am. Поне. Към това си представете и че е топло и уютно…

Спорт: може да се запишеш на някои или да ходиш за удоволствие, когато си поискаш. Имаш право да избираш между: плуване, аеробика, каланетика, тае-бо, пилатес, бокс, баскетбол, волейбол, боди билдинг, модерен балет, кънки на лед, тенис, лека атлетика.

Cafeterias : всички са с достъп до безжичен интернет. Атмосферата е невероятна- по-хубава от повечето в България. Мисля, че не се пуши в никое от тях. Освен различни напитки, в някои има и леки закуски, сандвичи и т.н. Основно място за учене или изготвяне на групов проект. *Като цяло навсякъде в университета има маси, пейки, столове и всеки е отворил я лаптоп, я учебник и си учи. Не се пести от осветление или отопление на сградата.*Докато във Винса е забранено влизането със закуски или напитки, тук навсякъде има машини за кафе. Навсякъде може да седнеш и да хапнеш. Повечето студенти си носят със себе си приготвени сандвичи, защото понякога нямаш време между лекциите да отидеш до стола, примерно. Повечето професори започват първата си лекция с това, че нямат против ако пием (кафе/сок…) или хапваме (стига да не е нещо, което много мирише , остават ядки, плодове и т.н. ). Голяма част от студентите влизат с термо чашите за кафе (онези големите, от американските филми :)) А аз веднъж, докато хапвах Bake rolls в ИУ-Варна ми направиха забележка, че университета не бил закусвалня. Без коментар… А всеки иска да превърне университета в приятно място, в което студентите да прекарват възможно най-много време, нали? Това е начина, да…

Общежитието: аз съм в “Sabinki” (има 3 общежития по принцип). На 5 минути от повечето сгради на университета. Наемът е 290 злоти на месец (около 150лв), в които влизат вода, ток, интернет. Еразмус студентите са по двама в стая, докато полските студенти са или по 3, или по 4. 5 етажна сграда, близо 600 студента. Перално помещение, помещение за тенис на маса и билярд. Отделна фитнес зала за мъже и за жени. Стая за учене. TV стая. Баните и тоалетните са общи. Има по две кухни на етаж. Има и стол, който е много по-уютен от повечето заведения за бързо хранене в България.

Организации: За разлика от нас те си нямат само AIESEC и Студентски съвет Към тях се добавят AEGEE, ESN, Independent Students` Association, Tourist Club of Students of Economics) , Polish Students` Association.

Вестник: всъщност е списание “MAGIEL”. Излиза всеки месец, в доста завиден тираж и напълно безплатно, с доста странички и добро качество.

Можете да погледнете и това филмче

П.П. Нека поста да не се разбира като критика на българските университети, професори и т.н. Най-малко пък на ИУ-Варна, който съм използвала за сравнение само защото нямам опит с друг бг университет. Нека да е “показно” как всъщност нещата може да се правят и без да си страна от Зап. Европа… Не давам пример с “общия път” със социализма, защото знам, че Полша, Чехия и Унгария винаги са били по-напред, но въпреки ако първо не можем тях да стигнем, защо се целим в тези, които са още по, по, най.

Да си студент по програма “Еразъм” (Erasmus) в Полша, II

*В предният пост вече споменах, че кандидатствах на шега; ей така, колкото да се пробвам… И тази шега ми даде много повече, отколкото ми взе. Тази шега ми “коства” всеки ден да се събуждам с усмивка, че съм тук, че цялата тази магия ми се случва, че съм взела правилното решение. Тази шега ме кара всеки ден да благодаря за дадената възможност, за преживяването, което казват, че е само веднъж в живота и никога не се забравя…*

Отдавна искам да напиша нещо по темата, но все си казвах “чакай, не сега, когато свърши”… Защо ли? Защото живота на един Еразмус студент е толкова толкова динамичен, че за 3 месеца от тук до края могат да се случат мнооого хубави неща, всяко от които да заслужава да намери своето си място в разказа. Да, обаче, сега е времето за избор и дори недовършено, написаното днес може да бъде много по-полезно , отколкото ако чакам до юни.

ДА СИ СТУДЕНТ ПО ПРОГРАМАТА ЕРАЗМУС Е ДАР, БЛАГОСЛОВИЯ, ШАНС!!!

Това като начало и за привличане на вниманието

Първо какво ще ти даде програмата на теб самия… Ще ти отвори очите Много много широко, така, че като се върнеш тук може и да ти е тясно. Ще изпаднеш в културен шок и ще видиш как всичко около теб може да изглежда доста по-добре и как нещата може да се правят и по правилния начин. Не, че това бе шега но сега малко по-сериозно :)…

Ще пораснеш. Много. Ще се научиш да се оправяш съвсем сам, където и да е.Да разчиташ само и единствено на себе си. Споменах, че имаше момче, което също трябваше да дойде с мен, но в последния момент се отказа. Това само ме накара още повече да се мобилизирам.

Ще се запознаеш с различни култури и ще посетиш интересни места.

Ще имаш време да се опознаеш по-добре. Извън “зоната си на комфорт”…

Ако трябва лично за себе си да изброя промените: сега се чувствам по сигурна и уверена в себе си, по наясно с това какво искам и как да го постигна, по-отговорна, по-сериозна… По-богата с приятели и спомени.

Сега нека разгледаме образованието… Не съм чула за институция, участваща в програмата с по-лоша база и образование на по-ниско ниво от българското, затова във всички случаи ще спечелиш много. Ще разбереш, че има и друг начин по който знанията могат да бъдат поднасяни. С професори, които не си придават важности, дори да се познават с хора, за които ние четем в пресата. С power point презентации, вместо “сега пишете…”. С раздавани материали- било то на хартия или на CD, напълно безплатно, вместо “оставям конспекта в книжарницата за копиране”. Ще разберете какво е да се учи и коментира само най-новото от света на бизнеса, вместо да се учи по учебници от 60те. Спирам дотук, защото мога да продължавам до безкрайност, а не искам да поемам риска, тъй като не всичко е еднакво за всичките университети. За моя специално очаквайте пост утре (с картинки :))

Ще спомена само едно нещо… Когато попаднах в този университет, сред около 180 чужденци само първият семестър и почти още толкова втория, се питах защо съм позволила на българското висше образование да ми загуби 2 години от живота. Звучи крайно и съжалявам за което, но това е истината. Поне моята. Срам ме беше и си мислех как ли реагират чужденците, които идват в България. Тук, на всичките условия, някои все пак имат още претенции, на цялата база и прочие, а при нас ?!! Приятели са ме питали струва ли си да дойдат в България на обмен… Навеждам глава и казвам не… “ Но за забавление/ почивка е прекрасно място”…

Приятелите: Това е може би най-вълнуващата част. Казвам може би, защото покрай някои конференции навън вече си бях създала приятели от кажи речи целия свят, макар че още никога не са излишни и за мен най-вълнуващата част е университета, но ако ти нямаш- ще разбереш какво е. Ще се научиш да се разбираш с хора, които идват от страни, които дори е толкова малко не се доближават до България, хора със страшно различен мироглед и lifestyle. Ще се научиш да приемаш различността, да си още по-толерантен… Ще се научиш да казваш “наздраве” на мнооого езици. Всеки един от тези хора ще обогатява света ти по неповторим начин. С някои до края може да си на “здравей/ здрасти”, а за други можеш дори да плачеш, когато си тръгват… А ако някое лято решиш да попътуваш по света вратите на не един и двама ще са винаги отворени за теб…

Както казах в моя университет не сме разделени, а сме пръснати кой на каквото си е избрал. Първият семестър бяхме около 180 чужденци, близо 20 от които останаха за по още един семестър, а сега доколкото чух сме някъде около 120. Повечето са германци (близо 50), французи, испанси, италианци (по около 20), има хора от Канада, САЩ, от Азия, от (почти) всички “бели страни” в Европа и почти никой от някоя съседна на нас.

Езикът: Както споменах всичко е на английски. Останах изненадана от нивото на което са повечето от поляците. Като спреш някого на улицата и го попиташ дали говори английски, със сигурност ще ти отговори “малко”, а после ще те зашемети със скорост от 200 думи в минута за разлика от нас, които винаги ще отговорим твърдо “да”, а после ще използваме къде ръце, къде крака да обясним нещо. Повечето поляци до които имам допир ( а в SGH Еразмус студентите не са обособени в отделна групичка, затова често се налага да работим по даден проект с поляци) говорят перфектен английски с перфектно произношение. Ако се интересуваш полския как е- някои неща са доста близко до българския, при желание лесно се научава, но за ежедневието ти трябва доста малко.

Отношението към чужденци: с отворени обятия, особено когато чужденците не говорят на немски

За университета с подробности утре, а сега си лягам, че ме чакат 2 презентации

П.П. Мислех си в началото да кача някои снимки от пътувания, от “тематични” партита, които са ни организирали, конкурси и т.н., но това ще са си моите лични спомени. Ти можеш и ще натрупаш свои. А общото между моите и твоите ще е всичко по-горе написано…

П.П. 2. Има още много докато ги стигнем…

Да си студент по програма “Еразъм” (Erasmus) в Полша, I

*В този пост е описан процесът, а в следващия- преживяванията *

В специалното издание на Капитал “Образование” от март 2008, беше написано, че програма Eразъм е утвърдена като най-разпространената програма за университетски обмен сред българските студенти. Ще ви разкажа именно за нея, но от първо лице

Решението: Кандидатствах на шега и с някои шпионски подбуди като да се запозная с изпита и догодина да знам какво ме очаква. С първата си крачка в ИУ- Варна знаех, че ще прекарам поне един семестър навън, само, че по план това нямаше да е 3 курс. Вече се бях записала за бригада в САЩ, мислех, че успехът ми няма да стигне, а камо ли английският. Не ме разбирайте погрешно, но съм завършила френска гимназия и въпреки, че ме приеха МИО с английски, не бях убедена дали знанията ми ще бъдат достатъчни за следване изцяло на английски.

Изборът на университет: Както казах кандидатствах на шега и подреждането на университети не ми отне много време. Със сигурност не Франция, Испания и Италия, защото там е хубаво да знаеш езиците им, а английският им не е на кой знае колко добро ниво, а на мен целта ми беше да се науча съвсем свободно да се изразявам на английски, да правя презентации на английски, да мисля на английски и т.н. Норвегия също отпадна, защото бе само за един семестър и защото там е мнооого студено. Останаха Полша, Унгария, Чехия и Словения. Проверих от сайтовете на университетите кога започват годината и избрах Варшавския университет, защото започваше края на септември. Втора причина е, че не исках да съм в град, по-малък от Варна примерно, а да живееш в столица винаги е по-вълнуващо. Това беше.

Изпитът: На мен лично ми се стори супер ама супер лесен. Превод, текст с разбиране и още нещо имаше, но не се сещам. Ако сте минали писмения имате право да се явите на устен. Устния представлява разговор с две преподавателки по английски език (в моя случай) и ти задават разни random въпроси, но нищо страшно.

Резултатите: На писмения имах 5,5 , на устния- 5. (Е, за това исках да отида, защото на писмен никой оттук нататък няма да ме изпитва, а за устния се иска практика, такава каквато частните уроци не могат да ти дадат.)

Реакцията: Радост, естествено Бях доволна от себе си, а и ме бяха класирали на първото си желание, заедно с още едно момче, което пък още в гимназията си беше прекарало 1 г. в САЩ (и той бе посочил Варшава като първо желание и тогава осъзнах, че не съм направила грешка ) Други нямаше, защото местата бяха само 2 за по два семестъра… *Шега, шега, ама като се сбъдне…*

Спомням си как отидох да потвърждавам мястото си и съвсем невинно попитах възможно ли е да не са два, а един. Жената ме погледна и отговори:

“За толкова години практика никога не ми се е налагало да намаля два семестъра на един. Винаги е обратното- молят ме да удължа престоя”

Аз, честно казано, не повярвах… Потвърдих, но си имах едно на ум, че ако не ми хареса ще се върна за втория семестър. *А сега като си помисля, че съм тук за 2 семестъра и преди седмица бях в офиса на университета да ги питам дали няма някакъв вариант да продължа да уча тук- по същата или друга програма, чрез прехвърляне или каквото и да е, още не мога да повярвам….*

Документите: Тук пак няма да съм много полезна. Мисля, че трябваше академична справка на английски, снимка и попълнена форма от страницата на университета. Това на първо време, а по-късно се подписва и същинския договор по програмата. Аз, както споменах, бях на бригада в САЩ (както си мислех кое от двете, накрая избрах И двете :)) и майка ми ги подписа чрез пълномощно, затова не се притеснявайте ако и на вас ви се върти такъв вариант …

Ако дотук не съм ви убедила колко лесно е кандидатстването, то следващият пост ще е за това колко прекрасно, уникално, невероятно, страхотно (схванахте идеята, нали? :)) е преживяването да си Еразмус студент...

П.П. В края на лятото се разбра точния размер на стипендиите- 307 евро за Полша. Превеждат се на два пъти- 80% в началото и 20% при завръщането и попълването на някои документи. Нашите стипендии бяха преведени първата седмица на ноември.

Полската фондова борса

“Hi! Are you interested in Stock Exchange? Do start your day by checking closing quotation of NIKKEI and end your day checking closing quotations of DJIA and NASDAQ? If yes than I’ve got a trip for you:)! If not, than come and see how amazing stock exchange can be! “

Преди няколко дни получих съобщение с предложение за посещение на Полската Фондова Борса- GPW, което при директен превод по-късно разбрахме, че означава “market of securities”. Началото звучеше доста страшничко, защото определено не започвам и завършвам деня си така, но пък въображението ми веднага заработи на пълни обороти и започнах да си мисля за стрелкички, сочещи на горе и долу, за цифри в зелено и червено, за много мъже в костюми, оставили саката си настрани от напрежението, за енергия, викове, разговори по телефона и… нямаше как, потвърдих

Малко преди началото представата ми се разби на парченца, след като разбрах, че са много малко борсите по света, приличащи на тази в NY и тук най-много да видя момчетата от охраната плюс някой и друг компютър. Ех, тези американски филми.

Първата спирка бе сградата, от където всичко е започнало Забавното е, че до 89 там е била централата на партията и сърцето на социализма. А после хоп! и фондова борса. Причината за трансформацията е, че по онова време това е била сградата с най-добри комуникационни възможности.

Втора спирка- новата сграда на полската фондова борса. Направена е от много много стъклени конструкции, които да символизират прозрачност на действията, да засилват разликата с каквото-е-било-преди. Има и много метални конструкции, много желязо, които трябва да символизират сигурност и да внушават масивност.

В момента фондовата борса във Варшава се състезава за първото място в ЦИЕ само с тази във Виена. Първата има по-голям брой листнати компании, докато втората разполага с по-голям капитал. Ежедневният turnover в полската стокова борса е 1 300 000 000 PLN (разделено на 3,5 ще го имате в евро).

За разлика от тази снимка, отбелязваща последния ден по “старата” система, днес не се видяхме много брокери, защото всичко е компютъризирано и заявките стават по интернет. Видяхме само голямата черна кутия, където е харда на компютъра При създаването на борсата са поискали съвет от франзузите как да я направят по най-добрия начин.

Тихо и много спокойно местенце. Отворено за посетители в определените часове.

За накрая ще добавя, че инициатор за посещението бе студент от университета, както сам се изрази “crazy” относно фондовата борса, беше се подготвил с информация и дори ни раздаде някои факти като хандоути. Правеше всичко по собствена инициатива и за собствено удоволствие… Благодарности

Последната снимка е машина, където можеш да гледаш филмчета и факти за историята на борсата, а камбанката наистина звъни всеки ден към 4 30

Записки до и през прозореца

За тези, които не знаят- вече съм си вкъщи И е толкова хубаво, топло, слънчево и усмихнато! Всички много ми се радват и аз много се радвам на всички и едни с други си разменяме парченца щастие…

Този път бях решила да си взема всички нужни и ненужни неща, които бях закарала във Варшава, за да се чувствам като “
вкъщи” и (без да искам) успях да напълня 3 куфара. Опцията самолет отпадна и си взех билет за автобуса Варшава- София. Нали съм мъжко момиче , не се плаша от някакви си нищо и никакви 36 часа път (плюс София-Бургас ) и тръгнах зарeдена с настроение и планове как ще си слушам любимата музика, ще чета от интересната книжка (“Freakonomics”), от време на време ще компенсирам системното си недоспиване от последните дни и пътуването ще мине без да го усетя. Мечти. Вчера още от Карнобат бях готова с раниците да слизам. От една страна умората, от друга отегчението, от трета нетърпението… Всичко си оказва влияние. В един момент нито ти се чете, нито ти се слуша, нито ти се говори, нито можеш да заспиш отново…само си гледаш часовника през 5 минути и ти се струва, че стрелките се движат прееекааалеееноооо бавно. Не си мислете, че се оплаквам, просто съвет към тези, на които им предстои дълъг път- не се настройвайте на много розова вълна

***

Сега за впечатленията ДО прозореца.

Пътувах с две различни фирми (с едната до София, а с другата от София до Бургас). Изводите…

Пътуването с първата бе кажи-речи ОК. Само отношението към тези, не говорещи български (как не ги е срам само, нали!) не беше както трябва. Питах се дали е така, ако бях от другата страна- българка, неговореща полски, в полски автобус. Ако се бяха държали по подобен начин, със сигурност нямаше да повторя. Иначе като цяло се стараеха да поддържат приятелска атмосфера, пускаха хубава музика, правиха почивки и не се караха много ако леко я проточим (признавам се за виновна). Доволно.

София- Бургас бе “изненадата”. Хванах си автобуса в 3 на фирма, която не бях чувала досега, само защото наистина ама наистина вече нямах търпение да се прибера. Кошмар и половина. Целият автобус, а може би и целият свят, беше виновен на шофьора, за това, че е шофьор. Не съм виждала по-намусен човек, но това бе нищо. Караше като луд и след няколко внезапни спирания, към края вече наистина на косъм се разминахме с катастрофа. Вместо да си стоиш спокойно на местото, си целият на тръни. В почивката, някъде след Ст. Загора, в определеното от фирмата капанче, 2 минути след като отвори вратите на автобуса, ги заключи… В предвид факта, че заключването не беше предизвестено, си стояхме 20 минути отвън на студа, докато той си хапне кюфтенцата. Хората цъкаха с език, но никой не се осмели да му каже нещо. Може би и по-добре, защото като нищо да те остави насред нищото. Видях как докато заключваше вратата в началото и на половин крачка от автобуса, една жена помоли да я отвори, за да слезе. Върна се със същата тази половин крачка, а коментарът беше “майка ти да …” (многоточието е от мен, той си го каза както е). След почивката чух как хората зад мен коментираха колко добре би било заради такива като него, след края на всяко пътуване да се правят анкети. Мечти.

20: 30. Военната болница. На 5 мин. от вкъщи съм “Излъгах”, че съм си хванала автобус в 5 и ще се прибера в 11, за да изненадам всички. Получи се.

Таксиметровия шофьор ме запита от къде пътувам с толкова много багаж. Отговорих “Варшава”.
“И как е там?”
“По-добре. То навсякъде май е по-добре…” (Съжалявам, но особено и след пътуването, суперлативите ми бяха кът. )
“И в Африка ли?” *Помислих, че се шегува или по-скоро подиграва и че иска да ме накара да се почувствам зле, заради това, което казах.*
“Е, от Африка сигурно не е по-добре.”
“Не съм вече много сигурен…” *Отговори с въздишка и тъга… Коментарът “И в Африка ли?” е бил по-скоро плод на отчаяние и умора.*

На тръгване му пожелах лека вечер и много работа. “Не щем ний работа. Ракийка и салатка”, отговори той, за първи път с усмивка и бодрост. Без коментар.

А аз…аз вече съм си вкъщи

***

… ПРЕЗ прозореца.

Преминаването през Полша малко ми развали представата за нея. Нищо, което да ти “хване” окото. Голямата разлика между столица и провинция важи в пълна сила. Единственото, което е като плюс (и е същото във Варшава) е, че разстоянието между блоковете е запазено достатъчно голямо.

Словакия. Късно преминахме през страната, но ми хареса повече от каквато видях часове по-рано. Атмосферата сякаш бе друга. Къщичките по-уютни, по-хубави.

От Унгария нямам спомен. Май съм я проспала :р

Сърбия. Мръсотия и мизерия. Тъжна картинка.

България… Тук всеки сам за себе си, но поне след Сърбия бе къде къде по… Само боклука бе в почти същите
измерения…

——————————————————————————————————————————————–

Вкъщи ме чакаха много изненадани и закъснели подаръци Един от тях е ето тази рокля, която преди 1-2 часа видях на сцената на конкурса “Пей с мен”, след като една приятелка на майка и звънна да превключим на нова тв. Мама има вкус, да Само дето ме държи на диета и каза, че няма да си тръгна от България преди да съм свалила 5 кг. Не е лесно

Wisdom

Прекарвайки поредния ден из алеите на Łazienki Park и поемайки в незнайни посоки, от тук, от там, стигнах до този замък. Нищо особено (на снимките в wiki изглежда много по-привлекателен, отколкото е в действителност), като изключим надписа на фасадата, който веднага прави впечатление…По една от алеите, които водят към замъка, обаче, от двете и страни има по няколко пейки с надписи на английски, полски и (май) немски. Струва си да бъдат прочетени, затова ги споделям с вас А когато разбера повече инфо от кога и от кого са, и естествено по какъв повод са написани, пак ще пиша. (Последната снимка е от малко след края на алеята с пейките.)

Sin is a means of social control.
The idea of revolution is an adolescent fantasy.
Symbols are more meaningful than things themselves.
Sometimes science advances faster than it should.
Selfishness is the most basic motivation.
There`s nothing except what you sense.

It is embarrassing to be caught and killed for stupid reasons.
Someone else`s body is a place for your mind to go.
Silly holes in people are for breeding or are from shooting.
If you`re considered useless no one will feed you anymore.
Use what is dominant in a culture to change it quickly.
It is in your self-interest to find a way to be very tender.

Nothing upsets the balance of good and evil.
It is heroic to try to stop time.
It`s better to be a good person than a famous person.
Lack of charisma can be fatal.
Leisure time is a gigantic smokescreen.
Myths make reality more intelligible.

Savor kindness because cruelty is always possible later.
In a dream you saw a way to survive and you were full of joy.
Hands on your breast can keep your hearth beating.
You are caught thinking about killing anyone you want.
It`s fun to walk carelessly in a death zone.
You are so complex that you don`t always respond to danger.

Dying should be as easy as falling off a log.
Class structure is as artificial as plastic.
Confusing yourself is a way to stay honest.
Artificial desires are despoiling the earth.
Categorizing fear is calming.
Fathers often use too much force.

It is crucial to have an active fantasy life.

Моите любими места във Варшава, I част :)

Часът е малко след полунощ, напитката- мляко без какао , а музиката –смесица от папката с най-доброто ретро + тази с lounge, Buddha bar и Café del mar, подарък от Дил. (Учудващо добра комбинация , дори и да не вярвате )

Прекарах целия вчерашен ден кръстосвайки улиците на полската столица и ако досега изчаквах с впечатленията, защото исках да си дам повече време да опозная и почувствам града и атмосферата, то вече мога да споделя поне мъничко, без каквито и да е претенции за екскурзоводски и фотографски умения

По пътя от летището до общежитието, залепила глава до прозореца и опитвайки се да си създам представа за града в рамките на не повече от десетте минутки, прекарани в таксито, си мислех, че ако сега някой ме попита за 10 разлики между България и Полша, няма да мога да отговоря. Пейзажа ми се струваше толкова еднакъв с нашия, че честно казано дори се чувствах леко разочарована… Носих идеята за красив и цветен град, много различен от Бургас, Варна или София, а виждах само блокове… И всичко бе така ужасяващо сиво! Наведох глава, гледах стичащите се капки дъжд по стъклото, благодарих, че на косъм се разминахме с една катастрофа, тъй като шофъорът ни караше като луд, и укорително си казах на ум, че (отново) май съм прекалила с мечтите…Въздишка и напред. Каквото, такова.

Час след “срутването” на представата ми за Варшава, когато за първи път се разходих до центъра, макар и много на бързо, и точно 3 дена след това, когато пък за първи път посетих Стария град, полубудна/ полузаспала, започнах малко по малко все повече да харесвам града. Не да свиквам с него, поради липсата на избор и като следствие от примиряване с обстоятелствата и реалността, а наистина да го харесвам.

Дотук любимите ми места са две- Старият град и Łazienki Royal Gardens. Започвам с парка, защото по-голямата част от вчерашния ден прекарах там и беше толкова толкова красиво!… Перфектно място за неделна есенна разходка Няма да преразказвам написаното в wiki и ще спомена само това, което ми е останало като спомен след речта на екскурзоводката ни

Първото, което забелязваш в парка е паметникът на Шопен. За него е имало конкурс в кой град да бъде, а след като избират Варшава, започват изключително глупави спорове, шумно коментирани в публичното пространство относно проекта на паметника. Не си спомням всичките “против”, но ето някои: ако дървото е плачеща върба, то клоните трябва да бъдат по-дълги, пренебрегната е посоката на вятъра и “какво ще се случва с Шопен през зимата” и т.н. Екскурзоводката ни видимо бе много възмутена от цялата тази история… Езерето пред паметника е във формата на сърце, защото музиката на Шопен докосва именно сърцата. От късна пролет до ранна есен, всяка неделя се провеждат безплатни концерти на открито, където пианисти свирят най-известните творби на Шопен. Имах щастието да присъствам на последния за сезона и беше прекрасно.

Втората туристическа забележителност е тази бяла къщичка Доколкото си спомням е била предназначена за гости, но докато се е строял двореца (или са му правили ремонт, не съм много сигурна) краля е живял там. В неделя имаше и много младоженци, правейки си фотосесия за сватбения албум и въпреки, че всички бяха по свое му прекрасни, тази двойка бяха най-големи сладури Следва Palace on the water, който попринцип е главната туристическа атракция в парка. Спомням си, че имаше нещо много забавно свързано с изграждане на банята в двореца, но какво точно… Пред и зад двореца има езеро и именно гледката, откриваща се пред двореца ми харесва много повече, отколкото самия дворец сам по себе си. Последна от разходката ми беше тази сцена, където са изнасяли представления за краля, като целта при изграждането и е била да наподобява античен театър.

Тъй като това е най-големият парк във Варшава има още много за разглеждане (и разказване), но това май е най-важното

Старият град…Ако искаш да срещнеш туристи и чужденци, то това е мястото. Спомням си как ексурзоводката ни наблегна на факта, че след разрушаването му и при последващото го възобновяване, архитектите решават да му предадат много по-средиземноморски стил, отколкото е бил в действителност, а поради липса на средства за възстановяването на двореца хора от цял свят са били приканени да помогнат чрез дарения. За стария град единственото, което мога да кажа е, че е невероятно красиво, а италианците от групата ни в момента, в който тръгнахме към площада, провирайки се през една малка и много китна уличка, казаха “Добре дошли в Италия” Не случайно това е най-голямата туристическа атракция в полската столица и просто задължително трябва да се посети

Това е засега Уикенда ще прекарам в считания за най-красив полски град- Краков и ще се опитам да си водя записки, както и да не съм много заспала , какъвто бе случаят при първата разходка из Варшава. (Затова и ако нещо от написаното не отговаря на истината, не се сърдете )

Чакам ви на гости

P.S. За затъжилите се за мен - три снимчици от неделната разходка

На път за Варшава

След точно 4 дена в родния Бургас плюс един във Варна, исках/ не исках, трябваше пак да си стягам багажа. Този път бях олеснена, защото една част дори не бе раззопакована- поради липса на време и смисъл…

5 дена безсъние и отмятане на една след друга задачи. Срещите с приятели и роднини започваха с “добре дошла” и завършваха с “всичко добро, до Коледа”. В рамките на час или два и ме посрещаха, и ме изпращаха. Да се радваш ли, да тъжъш ли…

Спомням си как като бях малка преди всяка ексурзия или лагер, или каквото и да е, стига да е ново, различно и чакано с нетърпение, стомаха ми се свиваше на топка от вълнение и прекарвах вечерта в безуспешни опити да заспя. Този път нямах време дори за това…

Винаги съм била супер ентусиазирана по повод заминаването ми във Варшава, но като настъпи момента и изведнъж, за минута или повече, си помислих, че е грешка… Малко преди самолета да излети се обадих на майка и и казах, че ако не ми хареса, се връщам. “Добре.” Мисълта за избор ме успокои, вярно, но не за дълго. Нещо май съм се размекнала , защото доста си поплаках в самолета и един мъж от предната седалка дори се обърна към мен с бонбон. Седях си мирно и кротко, гушнала мечо, и си плачех… Много са отговорите на въпроса “защо?”- защото не успях да се видя с всички, с които исках, а с тези, които успях- за прекалено кратко и набързо; защото ми предстоеше рожден ден, а какъв празник, когато приятелите ти не са до теб; защото от друга страна предстоят рожденните дни на 2/3 от същите тези приятели и няма да мога да ги напрегръщам и нацелувам; защото семейството ми вече няма да е на час и половина път…Защото в България (разбирай Бургас и Варна )си имам всичко, което ми е нужно, а отивам някъде където нямам нищо и не знам дали си струва. Съвсем ама съвсем сама.

След по-малко от 2 часа вече бях във Варшава и нямаше връщане назад. Дежурната усмивка плюс “всичко ще бъде наред” и към общежитието. И докато времето в София бе слънчево и топло, то тук бе мрачно, студено и дъждовно. Поне ще ми върви по вода А дано!

P.S. 18. IX., приключението започва…