Разходка до Берлин…

Казвам разходка, защото се случи така бързо и (почти) без предварителен план… Като на сън. Понякога уговорка за кафе отнема повече време. Решихме, че ни се ходи до Берлин във вторник вечерта ( 15. IV.), в сряда купихме билетите, в четвъртък приготвихме багажа, а в петък, 7:30 сутринта, вече пътувахме към Берлин. Общо за уикенда бяхме около 20-30 Еразмус студента, но в различни групички. Разстоянието Варшава-Берлин е близо 7 часа с влак, а такива има на ден по няколко пъти. Понеже бяхме група (9 човека) ползвахме намаление и билетите ни отиване-връщане бяха около 40 евро. Nice

Пристигнахме. Стууууууд. А аз си бях оставила всички топли дрешки в България. (т.е. и във Варшава ми е студено, но тук положението е сериозно). Припомних си как повече не трябва да се доверявам на прогнози за времето- уж щеше да е около 15 градуса, а бе най-малко с десет по-надолу. За пореден път си обещах да пътувам само в късна пролет и ранна есен. Лятото също може, но зависи къде. Студа и мисълта как да стопля измръзналите си ръце и крака отнемаха цялото удоволствие на пътуването. А сигурен начин да разбереш, че не си направил най-добрия избор (поне що се отнася до време) е да осъзнаеш как на ум си пожелаваш да си вкъщи и да не си тръгвал…

Гарата. Най-, най-, най- ама най-невероятната гара, на която съм пристигала. В групата ни имаше няколко германци и ни казаха, че преди 2-3 години много се е разисквало дали е оправдано построяването и, но мен ако питате- на 100%. Първото впечатление е най-важно, нали ? Btw, за първи път видях и се качих на влак на 2 етажа. Германците не разбраха много желанието ми да се кача на втория етаж, било то само за една спирка, но нямаше как да остана долу Оттам към хостела. Изглежда по-добре от кратинките в сайта. Най-хубавото му е, че е на супер лесно място. Дори и по принцип хич да не се оправяте с посоки, карти, ориентация и т.н., няма как да не го намерите.

Хапване в Burger King (припомних си причината за петте кг отгоре )и първа разходка. Минахме покрай една интересна църква, а после влязохме в магазин за всякакви футболни принадлежности- маратонки, екипи, чанти, топли, ръкавици…. Нашите приятели се снимаха с Roman Weidenfeller, който случайно беше там и който, естествено, не бях чувала. Независимо, че финала е утре, можеш да почувстваш различната атмосфера още днес. Много много фенове. Всички са обединени от любовта си към футбола, магия, която още не ме е докоснала. Но вече знам защо наричат Германия страна на бирата и футбола

KaDeWe. Единственото място, където хора от Изт. Германия са можели да пазаруват западни стоки. Но на теория, защото всъщност повечето не можели да си го позволят. Много луксозен и голям мол. По-късно ни казаха, че е вторият най-голям след Harrods в Лондон.

В късния следобед посетихме туристическия център, където хората бяха изключително любезни и въобще не се изплашиха от изречението “В Берлин сме от днес и досега нищо не сме видели (беше около 18ч.), ще останем и утре, а в неделя следобед си тръгваме. Но искам да видим възможно най-много от най-важното”.

Послушахме първия съвет и тръгнахме към сградата на парламента. По принцип е отворена до полунощ, но последната група влиза в 10 часа. Всеки казва, че си струва и че е много красиво, но обикновено има много дълга опашка. Оказахме се късметлии, защото чакахме само около 40минути. Обаче беше невероятно! Отиваш в един стъклен купол, като изкачването е под формата на спирала… И като стигнеш най-горе се чувстваш все едно си “on top of the world “. А навън е мрак и се виждат само светлините на града и едно виенско колело. Поне 10-15 минути лежах по средата с поглед нагоре (за съжаление не можеш да видиш небето и звездите) и въпреки студа не ми се тръгваше. Някаква особена атмосфера имаше на това място. Спокойствие. Радост. Високо, високо, високо

Вечеря в същото място, където бе и обяда (не ми се карайте, pls) и начало на търсене на хубав немски пъб. Само, че е петък вечер, още повече- петък вечер преди финалите, и познайте какъв е шанса да намерите свободни места за около 20 човека. Почти нулев, да. В крайна сметка открихме едно приятно местенце, което по мое мнение не бе типично немско, но ставаше. Малко преди да си тръгнем оттам бях заспала на стола От студ и преумора. После търсихме клуб, но този път съвсем неуспешно. *Честно казано се радвах, че се върнахме в хостела, защото единственото място, където исках да бъда в този момент бе под завивките.*

Събота, 19. IV. Големия ден На две крачки от хотела е отправната точка за “original Berlin walk”, препоръчана от lonely planet. 10 евро на студент ( на нас ни взеха по 9 ) и малко повече от 4 часа (почти) непрестанно вървене. Гид ни беше една сладурана от Америка, завършила история и специализирала нещо свързано с евреите и влюбена в Берлин по нейните думи (“Толкова много история е събрана на това място!”). Видяхме много, чухме и научихме още повече. Ако имате ограничено време, а попаднете в Берлин- включете се в някоя от обиколките. Историята за падането на Берлинската стена бе различна от това, което знаех. Имаше включена част за политик, който никой не знае дали е бил много глупав, или обратното- много умен Повече няма да кажа. Иначе странно, но си я представях по друг начин и с друго усещане. Внушението на празната стая с незапълнени лавици за книги също бе интересно и оставаше място за лична интерпретация. Развесели ни историята как Айнщайн влудявал таксиметровите шофьори, защото все не се оправял със сметките…. А по едно време се намирахме на мястото, където Хитлер е умрял.

*Единствено лошото време разваляше удоволствието от разходката. Беше толкова ледено студено, а ние вървяхме толкова много… Почти не съм правила снимки, или ако има- в 90% мен ме няма. Толкова беше студено, че не ми се губеше време с “моля те направи ми снимка тук”…*

След края на разходката случайно попаднахме на улица, през която преминаваше протест срещу медийното отразяване на случващото се в Тибет. Ние се снимахме с тях, после те пък почнаха да се снимат с нас и накрая се шегувахме, че може и да сме в някой китайски вестник :D. Минути по-късно видях най-красивата кола, която съм виждала през живота си- нищо, че хич не разбирам от коли и шофьорската ми книжка си стои на рафта като музеен експонат вече втора година.

Към 4 бяхме в Pergamon museum, но бяхме толкова изморени и премръзнали, че не му се насладихме истински. Казват, че това е музеят, който задължително трябва да се посети при пътуване до Берлин. Можех с часове да гледам синята порта…

Мача…Хем футбола не ми е страст, но минути преди да отидем до стената ме обзе една еуфория…. Забравих и за умората, и за студа. Все пак става въпрос за финали в Германия, за Байер-Мюнхен и Дортмунд (не питайте защо съм с техен шал, без да знаех, че има такъв футболен клуб )Така до първите 15 минути, а после поглеждах към екрана само, за да разбера колко време остава до “90:00”. Да, ама късмета бе срещу мен. Отпуснаха 3 минути продължение, през което Дортмунд вкараха гол и после имаше ново от 30 минути. Гледах към небето, доколкото схванатия ми врат позволяваше и питах “защо?” След като в крайна сметка свърши, изчаквайки отново все същите хора (пътуването мина под знака на изчакването), търсейки незнайно място и вървейки в незнайна посока, се спряхме при банкомат, за да теглим парички Представете си колко ми е било студено, че мозъкът ми буквално отказа да работи и си блокирах картата чрез грешен пин. Не, не съм пила бира или нещо друго. Беше толкова студено, че очите ми бяха пълни със сълзи. Спомних си как в Норвегия веднъж вървях и плачех от студ. Разбирайте тогава минус 20 градуса и вятър. След този случай и пропих горещ шоколад Прибрахме се, горещ душ и единствената топла мисъл- утре съм си вкъщи…

Преди да заспа си мислех как нещо и липсва на тази екскурзия. Прекалено много хора сме. А група до 3, максимум 5 човека, сякаш е оптимума за хубаво прекарване.

Неделя. С раниците на гърба и към музея с египетското съкровище Тази екскурзия за първи път пътувах с раница на гърба, вместо с малкия куфар за ръчен багаж. По-пътешественичшки е, но ми трябва тренинг. Видяхме бюста на Нефертити и много други уникални неща. И като си помислиш от кое време са и сякаш си попаднал в друго измерение. Имаше един служител в музея- толкова усмихнат и мил, влюбен в работата си. Помагаше на всички, даваше съвети, опитваше се да допринесе да вземем максималното от музея и историята. Малко са такива като него.

След музея искахме да отидем до тв кулата, заради панорамата, която открива (втората най-висока точка в Европа след тв кулата в Москва, доколкото си спомням), но имаше прекалено дълга опашка и се отказахме поради липса на време. Между другото, при хубаво време от едната страна на кулата може да се види кръст като отражение на слънчевите лъчи.

Ето ни пак на отправната точка- гарата. Бяхме подранили и седях на една пейка с Джеф, 24г., от Канада. Разказа как стоят нещата в неговата страна и в САЩ след завършване на гимназията- “предоставя ти се избор- или се изнасяш, или започваш да плащаш наем на родителите си. Ако имаш богати родители може и да ти предложат да работиш или да отидеш в колеж. “. Това по принцип е за момчетата, докато момичетата в повечето случаи имат възможност за колеж. Не е като да не съм чувала, че там е друго, но пак направих паралела с нашата култура “остани си маме при мен” и…не, няма да коментирам повече.

Вече сме във влака. Последна снимка на гарата от купето. Края бавно приближава, а аз си говоря с едно момиче от Германия как стои въпроса с финансирането на обучението ти от компания. Тя и много други германци са на този принцип, работейки за IBM, Daimler, Bosch… Кандидатстваш и ако те изберат, 3 месеца работиш, 3 учиш. Компаниите имат договори с университети и в повечето случаи имаш по 8 часа лекции на ден, за да успееш да вземеш материала. Нямаш право да отсъстваш, освен при болест, като уведомяваш фирмата. Докато учиш получаваш нормална заплата, ако университета е извън родния ти град- и наем за жилище. Ако компанията е международна, трябва да учиш и в чужда държава, без право на отказ, където освен наем и заплата, получаваш и дневни.

По-късно, с наближаването на Варшава, на момчетата, които пътуваха с нас явно им стана скучно и се запътиха към вагон-ресторанта. Оттам е ясен завършека. Много смях за нас и много главоболие за тях на другия ден. Един от испанците спираше всеки с “никога не отивайте в Португалия. Португалия е малко селце в Испания. Никога не отивайте в Словения, Словения е равно на Португалия” и така 100 пъти Смях до сълзи, общо взето, особено когато поукраси историята с “аз съм от Португалия, вижте колко лоши хора” Но това като го чуеш от замаяна глава със сладък акцент и много вяра в думите, направо си на земята. В нашето купе имаше двойка поляци, мъжът едва си сдържаше сълзите от смях. Кондукторите, обаче, въобще не бяха щастливи…

Последна снимка и към 12 си бях в стаята, а някъде там ме чакаше писъмце от съквартирантката, която същия ден замина на едноседмично пътуване до балтийските страни, Хелзинки и Стокхолм

П.П. Пародоксално, но пътуването ми до Прага продължава да бъде най-доброто, докато в сравнение със Стокхолм и Берлин тя най-малко ми хареса…

Прага като (закъсняла) коледна приказка

Пътуването започна с хапване в мола, който предвидливо е построен точно на 2 крачки от централната жп гара. Няма и как иначе- “гладна мечка хоро не играе”

Малко след 9 вече бяхме в спалното купе и си мислех как това е най-хубавият влак, в който кракът ми е стъпвал. По разписание трябваше да пристигнем в Прага към 6 сутринта и се чувствах все едно съм взела влака Бургас-София. Билет отиване-връщане в спален вагон е 320 злоти , което е около 80 евро. Не познавам Еразмус студент, който по едно или друго време да не прескочи до чешката столица. “Толкова на близко и такъв прекрасен град. Трябва да го посетите.” Е, щом трябва, трябва…

Първоначално бяхме само трима- аз, един испанец и една германка. Два дена преди пътуването към компанията се присъединиха още двама германци. Така и не разбрахме защо техните билети бяха хем по-евтини, хем включваха закуска с кафе или чай и вместо с 6, купето им се състоеше от 3 легла… Късметлии навярно. След много смях и приказки, за щастие успяхме и да поспим малко, за да сме бодри на сутринта. Молитвите ни за хубаво време явно бяха чути, защото въобще не беше толкова студено, колкото очаквахме за месец декември.

Първи ден- 7. XII, петък...

Стъпиш ли на гарата, ако не беше езика, наистина можеш да си помислиш, че си на софийската. Тъмно и страшно. Плаче за ремонт, както се казва. Изненадах се, защото за сметка на гарата, летището е невероятно- първото на което кацнах с първия си полет , за да сменя самолета с този до Осло. Поехме към центъра и хостела ни, да се поосвежим малко и да стартираме с настроение обикалянето, което предстоеше. След няколко грешни посоки, накрая поехме по вярната. Май е време за започна да се включвам по-активно в разговорите от типа на “ние сме тук, трябва да стигнем там, следователно завиваме на…” Но е толкова приятно да стоиш отстрани и само да наблюдаваш обстановката, да се опиташ да усетиш атмосферата на града…

Първото, което ти прави впечатление в града по това време на годината е коледната украса и коледните пазари. Няма как да не се почувстваш като герой от приказка. Сърцето ти се изпълва с радост и се усмихваш, усмихваш, усмихваш… Christmas magic След първите мигове на въодушевление се питах защо и ние си нямаме такива коледни пазари с греено вино, горещ шоколад, сладки, хот-дог, коледни песнички и играчки…

За живота в България и навън…

Тишо e написал много хубав пост днес. Щях да коментирам направо там, но отдавна искам да споделя и моето мнение по темата, затова ще пиша тук… Съгласна съм и с двете тези.

Жалко, че като отиваш в чужбина всеки те предупреждава за първоначалния културния шок, но забравят да споменат, че по-големият и по-тежкият те чакат като се завърнеш… Защото народът е казал, че с хубавото бързо се свиква…

Скоро стигнах до “извода”, че хората на запад живеят по-добре, но ние пък сме по-щастливи...
Не задължавам никого с това мнение, просто плод на наблюдения и разговори…

Имат си всякакви екстри в ежедневието, за които ние все още само мечтаем. Научени са на ред и дисциплина и имат “финансово образование”. По пътищата в страните им няма дупки, а обслужването им отдавна е надскочило фазата, в която клиента се опитва да не ядоса сервитьорката и се извинява, че за трети път я вика за сметката.

На мен също ми харесва този ред. Харесва ми хората да са усмихнати и любезни. Харесва ми градския транспорт да е по разписание, а на спирките да има не само номерата на автобусите (ако ги има), а кой за къде е и кога идва. Харесва ми и да зареждам студентската си карта от университета и да не ми се налага да купувам билетчета, а да я използвам за метрото, автобусите, тролеите, влака. Харесва ми и когато сервитьора дойде с усмивка и се представи учтиво с пожелание за хубава вечер. Харесва ми и когато хората не отдават значение каква марка е телефонът им. Харесва ми и когато спират на червено, било то пешеходци и на улиЧка, която се минава с две крачки и то винаги точно на пешеходната пътека. “Въпросът е принципен. Ако ти си зад волана ще очакваш човека НА пешеходната пътека, а не някъде ДО нея”. ( В България въобще няма да го очакваш. Писала съм как в Норвегия аз давах предимство на колите, а те на свой ред ме изчакваха… Беше ме страх да свикна с пресичането, защото като се върна в България може да бъда отнесена и ако изчаквам, да не говорим ако пресичам). Харесва ме да не ме е страх, когато се прибирам вечер, да не се оглеждам за козерки, които може да паднат, да не ми се налага да внимавам къде стоя на спирката в случай, че някой пиян шофъор не успее да вземе завоя…

Тук спирам да изброявам, защото ще стане прекалено дълго (и тъжно). Ако сте живели малко навън или поне сте ходили на екскурзия, знаете всички онези малки неща при вида на които ние “ахваме”, а за хората от “белите” страни са си даденост, за която не се и замислят.

Има само две неща, които не ми харесват… Прекаленото вглъбяване в идеята за ред и дисциплина (подчертавам прекаленото) и стиснатостта, отказа от споделяне…

Обкръжението ми тук е предимно от французи и германци. (Споменах, че от Изт. Европа и от Балканите няма почти никого), а стаята си деля с испанка. Вярно е, че всички са студенти, но затова пък често в разговор сравняваме как е при тях и как е при нас… Има моменти в които се чудя те ли са тези, които идват от страна с по-нисък стандарт от този в Полша, или аз…

Преди две седмици бях в България и прекарах няколко дни във Варна. Обядвах в KFC и на масата до мен две много възрастни жени разговаряха на висок глас за живота, за парите и т.н. Сигурно, защото иначе не се чуваха, не знам. Едната, обаче, каза нещо, което не мога да забравя :“Аз ако нямам пари за ресторант, няма да изляза въобще, вместо да си правя сметката “това” или “онова”, а десерт вкъщи. Ще си стоя цял месец у дома, но ако изляза ще го направя както трябва- първо ракийката, салатката, яденето, десерта… “

Е, това е, което на тях им липсва. “Финансовото образование” им е дало, но им е и взело много. Търсят “количеството”, вместо “качеството”.

Едно от първите неща, които си купих тук бе малка декоративна купичка, която напълних с бонбони “за гости”. И всички така се учудват като им предложа да си вземат! Бонбона!

Предлагам на съквартирантката си от любимите ми шоколадови бонбони, а тя ме поглежда и отговаря “Аааа, не, щом са ти любими, няма да си взема”. А в очите и се чете “Абе ти луда ли си да ме черпиш с любимите си бонбони?”. Остава извода дали тя ако има нещо любимо ще имам удоволствието да го опитам

Отиват 4 пъти седмично на дискотека, с пластмасови бутилки пълни с бира или водка, стоят до последно, за да хванат първото метро и се радват как не са похарчили цент.

Не знам за вас, но за себе си и за приятелите ми мога да твърдя, че сме по-скоро като жената от редовете по-горе. Ще отида веднъж, но ще се чувствам добре.

Примери много имам, но пак ще се огранича дотук. Това, което трябва да отбележа е, че все пак не можем да слагаме всички под един знаменател, защото например италианците са освен много усмихнати и с настроение, и много раздадени като нас

За съжаление, ако трябва да избера между Изтока и Запада, ще е второто. Защото аз си си имам балканската кръв и умението да намирам баланса между реда, дисциплинираността, усмивките и същевременно да продължа да се радвам на живота; умението да не изпадам в крайности, да не е “или/ или”, а да е “и/ и ”

П.П. …но в първия момент, в който съм сигурна, че денят ми в България няма да започне с лежащо на тротоара 15 годишно момче, ударено от пиян шофъор (още не мога да го забравя , а такива като него май стават все повече…), а новините няма да са за вкарани в ареста хора, които се предполага да правят обратното. Когато като ми сервират нещо, което с просто око се вижда, че не е от днес няма да ми кажат “мога да ви донеса друго, но не мога да го махна от сметката”. Когато няма да се страхувам по кой тротоар вървя. Когато…

Полската фондова борса

“Hi! Are you interested in Stock Exchange? Do start your day by checking closing quotation of NIKKEI and end your day checking closing quotations of DJIA and NASDAQ? If yes than I’ve got a trip for you:)! If not, than come and see how amazing stock exchange can be! “

Преди няколко дни получих съобщение с предложение за посещение на Полската Фондова Борса- GPW, което при директен превод по-късно разбрахме, че означава “market of securities”. Началото звучеше доста страшничко, защото определено не започвам и завършвам деня си така, но пък въображението ми веднага заработи на пълни обороти и започнах да си мисля за стрелкички, сочещи на горе и долу, за цифри в зелено и червено, за много мъже в костюми, оставили саката си настрани от напрежението, за енергия, викове, разговори по телефона и… нямаше как, потвърдих

Малко преди началото представата ми се разби на парченца, след като разбрах, че са много малко борсите по света, приличащи на тази в NY и тук най-много да видя момчетата от охраната плюс някой и друг компютър. Ех, тези американски филми.

Първата спирка бе сградата, от където всичко е започнало Забавното е, че до 89 там е била централата на партията и сърцето на социализма. А после хоп! и фондова борса. Причината за трансформацията е, че по онова време това е била сградата с най-добри комуникационни възможности.

Втора спирка- новата сграда на полската фондова борса. Направена е от много много стъклени конструкции, които да символизират прозрачност на действията, да засилват разликата с каквото-е-било-преди. Има и много метални конструкции, много желязо, които трябва да символизират сигурност и да внушават масивност.

В момента фондовата борса във Варшава се състезава за първото място в ЦИЕ само с тази във Виена. Първата има по-голям брой листнати компании, докато втората разполага с по-голям капитал. Ежедневният turnover в полската стокова борса е 1 300 000 000 PLN (разделено на 3,5 ще го имате в евро).

За разлика от тази снимка, отбелязваща последния ден по “старата” система, днес не се видяхме много брокери, защото всичко е компютъризирано и заявките стават по интернет. Видяхме само голямата черна кутия, където е харда на компютъра При създаването на борсата са поискали съвет от франзузите как да я направят по най-добрия начин.

Тихо и много спокойно местенце. Отворено за посетители в определените часове.

За накрая ще добавя, че инициатор за посещението бе студент от университета, както сам се изрази “crazy” относно фондовата борса, беше се подготвил с информация и дори ни раздаде някои факти като хандоути. Правеше всичко по собствена инициатива и за собствено удоволствие… Благодарности

Последната снимка е машина, където можеш да гледаш филмчета и факти за историята на борсата, а камбанката наистина звъни всеки ден към 4 30

Записки до и през прозореца

За тези, които не знаят- вече съм си вкъщи И е толкова хубаво, топло, слънчево и усмихнато! Всички много ми се радват и аз много се радвам на всички и едни с други си разменяме парченца щастие…

Този път бях решила да си взема всички нужни и ненужни неща, които бях закарала във Варшава, за да се чувствам като “
вкъщи” и (без да искам) успях да напълня 3 куфара. Опцията самолет отпадна и си взех билет за автобуса Варшава- София. Нали съм мъжко момиче , не се плаша от някакви си нищо и никакви 36 часа път (плюс София-Бургас ) и тръгнах зарeдена с настроение и планове как ще си слушам любимата музика, ще чета от интересната книжка (“Freakonomics”), от време на време ще компенсирам системното си недоспиване от последните дни и пътуването ще мине без да го усетя. Мечти. Вчера още от Карнобат бях готова с раниците да слизам. От една страна умората, от друга отегчението, от трета нетърпението… Всичко си оказва влияние. В един момент нито ти се чете, нито ти се слуша, нито ти се говори, нито можеш да заспиш отново…само си гледаш часовника през 5 минути и ти се струва, че стрелките се движат прееекааалеееноооо бавно. Не си мислете, че се оплаквам, просто съвет към тези, на които им предстои дълъг път- не се настройвайте на много розова вълна

***

Сега за впечатленията ДО прозореца.

Пътувах с две различни фирми (с едната до София, а с другата от София до Бургас). Изводите…

Пътуването с първата бе кажи-речи ОК. Само отношението към тези, не говорещи български (как не ги е срам само, нали!) не беше както трябва. Питах се дали е така, ако бях от другата страна- българка, неговореща полски, в полски автобус. Ако се бяха държали по подобен начин, със сигурност нямаше да повторя. Иначе като цяло се стараеха да поддържат приятелска атмосфера, пускаха хубава музика, правиха почивки и не се караха много ако леко я проточим (признавам се за виновна). Доволно.

София- Бургас бе “изненадата”. Хванах си автобуса в 3 на фирма, която не бях чувала досега, само защото наистина ама наистина вече нямах търпение да се прибера. Кошмар и половина. Целият автобус, а може би и целият свят, беше виновен на шофьора, за това, че е шофьор. Не съм виждала по-намусен човек, но това бе нищо. Караше като луд и след няколко внезапни спирания, към края вече наистина на косъм се разминахме с катастрофа. Вместо да си стоиш спокойно на местото, си целият на тръни. В почивката, някъде след Ст. Загора, в определеното от фирмата капанче, 2 минути след като отвори вратите на автобуса, ги заключи… В предвид факта, че заключването не беше предизвестено, си стояхме 20 минути отвън на студа, докато той си хапне кюфтенцата. Хората цъкаха с език, но никой не се осмели да му каже нещо. Може би и по-добре, защото като нищо да те остави насред нищото. Видях как докато заключваше вратата в началото и на половин крачка от автобуса, една жена помоли да я отвори, за да слезе. Върна се със същата тази половин крачка, а коментарът беше “майка ти да …” (многоточието е от мен, той си го каза както е). След почивката чух как хората зад мен коментираха колко добре би било заради такива като него, след края на всяко пътуване да се правят анкети. Мечти.

20: 30. Военната болница. На 5 мин. от вкъщи съм “Излъгах”, че съм си хванала автобус в 5 и ще се прибера в 11, за да изненадам всички. Получи се.

Таксиметровия шофьор ме запита от къде пътувам с толкова много багаж. Отговорих “Варшава”.
“И как е там?”
“По-добре. То навсякъде май е по-добре…” (Съжалявам, но особено и след пътуването, суперлативите ми бяха кът. )
“И в Африка ли?” *Помислих, че се шегува или по-скоро подиграва и че иска да ме накара да се почувствам зле, заради това, което казах.*
“Е, от Африка сигурно не е по-добре.”
“Не съм вече много сигурен…” *Отговори с въздишка и тъга… Коментарът “И в Африка ли?” е бил по-скоро плод на отчаяние и умора.*

На тръгване му пожелах лека вечер и много работа. “Не щем ний работа. Ракийка и салатка”, отговори той, за първи път с усмивка и бодрост. Без коментар.

А аз…аз вече съм си вкъщи

***

… ПРЕЗ прозореца.

Преминаването през Полша малко ми развали представата за нея. Нищо, което да ти “хване” окото. Голямата разлика между столица и провинция важи в пълна сила. Единственото, което е като плюс (и е същото във Варшава) е, че разстоянието между блоковете е запазено достатъчно голямо.

Словакия. Късно преминахме през страната, но ми хареса повече от каквато видях часове по-рано. Атмосферата сякаш бе друга. Къщичките по-уютни, по-хубави.

От Унгария нямам спомен. Май съм я проспала :р

Сърбия. Мръсотия и мизерия. Тъжна картинка.

България… Тук всеки сам за себе си, но поне след Сърбия бе къде къде по… Само боклука бе в почти същите
измерения…

——————————————————————————————————————————————–

Вкъщи ме чакаха много изненадани и закъснели подаръци Един от тях е ето тази рокля, която преди 1-2 часа видях на сцената на конкурса “Пей с мен”, след като една приятелка на майка и звънна да превключим на нова тв. Мама има вкус, да Само дето ме държи на диета и каза, че няма да си тръгна от България преди да съм свалила 5 кг. Не е лесно

Stockholm- a city to fall in love with , II part (+ Västerås)

/първа част тук /

Да се събудиш в Стокхолм… О, колко е прекрасно! *Като разбира се изключим факта, че “събуждане в Стокхолм” = “събуждане в затворническа килия” Бърза закуска и отново в Стария град. Струва ти се, че можеш да се разхождаш из тези улички до безкрайност…

Днес всичко е по-хубаво от вчера: по-слънчево, по-топло, повече и все усмихнати лица… Имахме си мисия- да открием местата с най-добра гледка към града. Снимки, снимки и още снимки. Не можеш да се спреш, защото всичко е толкова прекрасно, а след това като погледнеш в апарата, все нещо липсва. Пробваш пак и пак, но истината е, че снимката никога няма да може да поеме толкова красота. И живот.

Продължихме из криволичещите улички и си мечтаехме как след време, като сме “успели бизнес дами” , няма да пътуваме с нискобюджетни полети, да спим в хостел и да хапваме в McDonald`s. Какви сме сладури, а? Btw изпратих и първата си картичка. Все повече започвам да се чувствам като пътешественичка

По пътя ми се искаше да заснема всяка витрина, да се потопя в атмосферата на всяко кафе, да опитам от всички сладкиши… Уви, нямахме време, дори за един горещ шоколад А как ми се искаше да се слея с магията, с уханията, с вкусовете, с музиката… Да отпивам бавно от горещия шоколад и да гледам през прозореца тълпите туристи преминаващи напред-назад…Да ми бъде толкова хубаво, че да не ми се тръгва.

Следваща спирка- пазарът в центъра. Сега ако сте бургазлия, моля, не си представяйте Краснодар *въпреки, че са му направили ремонт, да*. И да не си гладен, пак ще огладнееш след всички вкусотии, които те заобикалят. На това му се казва избор Трябваше ни повече от половин час, за да решим къде да хапнем за обяд. По-точно какво. Резултатът- сандвичи със сьомга. Тук между другото е на почит. Въобще Стокхолм и рибни деликатеси вървят заедно. Купих парченца шоколад, с които да почерпя като се върна в Бургас. Странно е как нещо може да изглежда толкова толкова красиво и вкусно, а накрая да се окаже…Хората казват, че жеста е важен

Докато вървяхме към Vasa Museum, ми се случи нещо странно… Все повтарях как не съм знаела, че Стокхолм е разположен на няколко острова, а изведнъж осъзнах как през февруари бях на гости на една приятелка, а тя въодушевена ми показваше картички и снимки от град, в който се беше влюбила. Стокхолм, да. Накрая на разговора ми беше пожелала да го посетя някой ден и когато това се случи задължително да отида до споменатия музей. Спомням си как неуверено благодарих за пожеланието, а на ум благородно и завиждах и си казвах “да бе, да, аз в Стокхолм! То да не става ей така …”. Ето обаче, че става. Сякаш ми е било писано да го посетя още тази година. Странно усещане. Приятно. По-късно се сетих и за августкия брой на Мениджър и статията “Градът между мостовете”. Когато я прочетох пак бях най-изненадана от факта за островите. Сега обаче едва ли някога ще забравя тази “подробност” Btw последните две снимки са интересни, защото благодарение на новите технологии и каквото е било съхранено на кораба, учините са успели да реконструират структурата на лицата на някои хора от екипажа. Беше обяснено подробно как това действително е възможно, но честно казано ми липсваха сили, за да прочета всичко от край до край.

Музеят… Една от най-големите туристически забележителности в Стокхолм. От списъка на задължителните места за посещение. За съжаление бях твърде изморена, за да му се насладя както трябва. Но пък ми хареса. А и не всеки ден можеш да видиш истински кораб от 1628 година, нали?

Ето, че дойде време за последно кафе “to go”, минерална вода в симпатична бутилка и към гарата. По пътя в центъра видяхме група жени, цепещи дърва. Стори ни се странно и попитахме какво точно правят. Отговориха “демонстрират силите си”. Интересно. Малко по-напред свиреше онази група, която всяко лято за по няколко дена идва(ше) в Бургас. Във вашия град също, предполагам. Сещате се- странни инструменти, пера, танци, предложение да закупите някои от албумите им… Както и да е. За малко ме накараха да се почувствам като вкъщи и да си спомня за едно лято, когато всеки ден с една приятелка карахме колела в Морската, а на връщане се спирахме да ги послушаме. За предният ми имен ден дори ми подариха техен албум. Заради спомените

Разконцентрирах се малко :p, но ето ни в автобуса за Вастерас. Мен ако ме питате, за нищо на света не ми се тръгваше пт Стокхолм, но няма как. Такива бяха плановете, а да остана сама…не, благодаря Изпратих още една картички и купих още няколко, с които да уплътня времето в автобуса. Винаги съм се чудела на кого са притрябвали онези малки тефтерчета за адреси, а сега толкова бих се зарадвала на едно! Нова задача в списъка на неща, които трябва да направя, когато се върна.

Пристигнахме. Олееееее, колко много много много колела! Стотици! На едно място! Уаоооо! Жалко, че нямам батерия за повече снимки…

Настанихме се в апартамента на Астрид, а след 30 минути вече бяхме на спирката, за да хванем автобус към центъра. Тук е още по-студено. И е мрачно. Не ми харесва. Първа спирка- едно от общежитията. Не беше лошо, но очаквах нещо къде къде по. Все пак е Швеция. Въпреки всичко, в сравнение с българските ще изглежда като хотел с 3 звезди. На шега попитах дали познават някого от България, и те на шега ми отговориха “провери в съседната стая”. Нямах нужда от втора покана. Когато се върнах отново в кухнята на масата имаше бананов кекс, шоколадов кекс, фондъо, още едно френско ястие и какво ли още не. С изключение на фондъо-то, както се вижда и от снимката, всичко беше божествено.
Втора спирка- друго общежитие. Е, това вече си е категория лукс направо! На драго сърце бих живяла в подобно общежитие До там между другото се придвижихме с колела. Астрид ни беше намерила по едно за всяка и до утре това щеше да ни е основното превозно средство. Забавно чувство…Мислиш си “ехо, вижте ме, карам си колело в Швеция” Тарара-ра-ра. На купона ми беше малко скучно, на другите също, защото не познавахме никого, но пък скоро дойде време за дискотеката. До нея, естествено, пак на колела :р 100 крони вход и всеки път, когато взимаш/оставяш нещо в гардероба, по 5. Как да не обичаш тази страна?

Изненадата на вечерта- в 2 всяка дискотека затваря. Пфу. Обратно на колелата и към апартамента на Астрид. Беше едно дългооооо и мноооого изморително каране. Или просто аз хич, ама хич, не съм във форма. Май е време да започна да спортувам… Попитах Астрид дали е безопасно сами момичета да карат колела по това време, а тя сякаш дори не разбра въпросът. Та това е Швеция, разбира се! За първи път спа в спален чувал. Е това пътуване, наистина ме кара да се чувствам много повече като пътешественичка Сън до 2 следобед, закуско-обяд, на колелата и към града. Отидохме до едно езеро- прекрасна гледка и спираща дъха атмосфера. Спокойствие, което прониква вътре в теб. Астрид ни каза, че езерото стига до Стокхолм. Купихме си билети за утре сутрин и отидохме до една катедрала, в която хор от момичета и момчета репетираха коледен концерт и бе толкова приятно да седиш и да ги слушаш отстрани. Прибрахме се. Писане и оцветяване на картички. Дори нямам спомен колко време е минало от момента, в който легнах, до този, в който съм заспала. Предполагам по-малко от минута. Събуждане в 6 и към гарата. Искаше ми се да си купя кафе и закуска, да седна до прозореца и да пиша, но уви!, за първото нямахме време, за второто не се оказах достатъчно бърза, а за третото ми се изпари желанието. Затова си поспах

От влака към автобуса за летището и от там в самолета. Това беше… Много/ малко, край. Гледайки отрупаните със сняг дървета си мислех, че независимо, че есента ми е любим сезон и въобще не обичам студа на зимата, тя си остава божествено красива. Бяла. А бялото винаги е специално…

40 минути закъснение на полета и “Чао Швеция, привет Полша”

Мисля си, за човекът, който ни беше казал, че Стокхолм е най-красивата европейска столица. Не излъга. И единствената причина, да го слагам преди Париж е, че Париж носи тази романтична нотка и това клише за “град на любовта”, така, че ако не си влюбен, мисля си, че никога няма да успееш да му се насладиш изцяло… Париж поставя условие. Обичай и бъди обичан. А Стокхолм те приема с широко отворени обятия и единственото, от което се нуждаеш е очи, умеещи да се наслаждават на красотата. И 2GB карта памет по възможност

П.П. Има градове, в които съм прекарвала дни и съм разглеждала кажи речи всичко от списъка с “must see”. Има и такива, в които съм била часове или ден, ден и половина и съм се влюбвала. Виена, Осло, Стокхолм… Искам пак!

Stockholm- a city to fall in love with , I part

*Макар и позакъсняло…ето как прекарах почти 4 дена в Швеция *

Полета ни беше за 6 сутринта, а на летището трябваше да бъдем към 4. До последно си повтарях “Няма да спа. Няма. Не.”, но в крайна сметка си откраднах цял час от 2 до 3, за всеки случай, ако в Стокхолм не ни остане време за сън Към 5 вече бяхме минали през всички check-in и разни гишета и чакахме нетърпеливо бординга. Мислех си, че времето ще мине супер бавно, но вследствие на факта, че някои от другите Еразмус студенти, с които се засякохме на летището, дойдоха направо от парти и все още бяха под влияние на алкохола, доста се позабавлявахме. Предполагам останалите хора във фоайето са се чудели от къде имаме тази енергия толкова рано сутринта.

Докато чакахме на опашката за качване в самолета се заговорихме с един швед. Сякаш ей така, между другото, спомена “Нали знаете, че Стокхолм е най-красивата европейска столица?”, което предизвика невярваща усмивка и “Къде тогава остава Париж примерно?”, а човекът спокойно, все едно бе очаквал такъв коментар, добави “Париж си има своята романтика, разбира се, но Стокхолм…Стокхолм е специален”. Помислих си “Да, да…Сигурно е красиво, но чак пък толкова…А и всеки би казал, че неговата столица е най-красива.”. Поправих се. “Е, добре де, не всеки. Аз не мога да кажа, че София е най-красивата европейска столица. Дали въобще някой може? И да го каже, дали го вярва?!”. Вече сме в самолета. Всичко е розово. Първи полет с WizzAir. Липсва ми кафето по време на полет. Толкова е приятно да гледаш към облаците и да отпиваш от чашата кафе, мечтаейки, очаквайки… За 50 евро отиване-връщане с включени такси, толкова.

Пристигнахме и о! всичко е бяло. За първи път виждам сняг тази година. Бях забравила колко е прелестно. Зззз. Студ. Качваме се на автобус, който за около час ще ни закара до Стокхолм. Нямам търпение вече. В автобуса разглеждаме дневника на Сара, сладурана от Тайван. Изглежда толкова…пътешественишки И така интересен! Като го разлистваш и някаква сила те кара да се усмихваш. Веднага си записвам- “трябва да направя нещо с моя, защото изглежда скучен.” Човек се учи докато е жив *вече има резултат:)*

Пристигнахме в Стокхолм. Няма сняг. Много е студено, но, което е по-важното, много е красиво. Много. Оставихме си багажа и бързо бързо към Стария град. Хостела, в който ще бъдем, е бивш затвор. До 1975г. ако не ме лъже паметта е бил най-големият затвор в Швеция. Чувството да спиш в затворническа килия е…доста забавно, да речем. Постарали са се да не променят затворническата атмосфера. В стаята има малко прозорче. Вратата е като оригинална затворническа, само че вместо ключ, ползваш карта :p Има и огледало във формата на гилотина. Ако искаш може да си купиш раирана в бяло и черно пижама. В двора се вижда манекен, направен като надзирател. Абе, забавен хостел

Стокхолм…Ако има изречение, което бе повтаряно по неизвестен брой пъти от всеки един от нас, то това е “Уаоо, тук всичко е толкова красиво. Хората, улиците, магазините. Всичко!.” Чудиш се кое по-напред да снимаш. Разхождаме се из Стария град и отвсякъде сме заобиколени от малки магазинчета, кафета и ресторантчета,които сякаш ти прошепват “ела, тук ще ти хареса,това място е създадено за теб”. Съвършено подредените витрините с коледни играчки те зареждат с коледно настроение и те карат да забравиш за студа. Минаваме покрай малък “бутик за шоколад” и тук-трябва-да-вляза–>магазинче за хора, които обичат да пишат. Тетрадки, листи за писма, цветна хартия за ръчно направени картички, примерно, и толкова много други красиви неща. Загубваш се сред избора. Влюбваш се във всичко. А в съзнанието ти изникват идея след идея. Не успях да удържа на изкушението и си направих малък подарък- японска хартия. Не ми се тръгваше от магазина, но нямаше как. Витрина с Пипи. Задължителна снимка за pippi Следваща спирка- магазинче за сувенири. Избираме си картички. Досега винаги съм си купувала картички като спомен от мястото, което съм посетила, но не и за да изпращам. Този път си взех и пощ. марки. За всеки случай.

След разходката из уличките на Стария град посетихме Националния музей. Интересно, приятно и…топло. Хареса ми дизайнерската изложба на Anders Jakobsen, както и изложбата “Collections of Painting and Sculpture from the middle ages until the early twentieth century.” След музея се насочихме към центъра, по пътя случайно попаднахме на “френски хот дог” и доста се посмяхме отново :), а малко по-късно видяхме ледена пързалка. Музика, светлини и толкова много усмихнати лица Атмосферата те омайва и не ти остава друг избор освен да си вземеш кънки и да се попързаляш. Няма значение, че се страхуваш на леда, че си премръзнал и прегладнял Прекарахме около час на пързалката и (като да не повярвате) не паднах нито веднъж. Имаше една двойка, като изкарани от американски филм. Хванати за ръце, той- уверен, тя- плаха. След няколко опита просто се спряха в средата на пързалката, сред заобикалящите ги момичета и момчета, прегърнаха се, погледнаха се така както само влюбените могат, целунаха се и си тръгнаха. Сигурно не прекараха и 10 минути на леда, но нямаха нужда от повече. Идва ти запееш “Love is in the air”

Хапнахме и обратно към хостела. Между другото само, метрото е огрооомно. И както аз бях като шокирана от размерите, Кристин и Астрид повтаряха, че в сравнение с парижкото, е нищо особено…?! Освен Сара, която вече споменах, компанията ми се състои от още две французойки. Всъщност едната е студентка в Швеция и ни се води като екскурзовод Трите, с изключение на мен (вярвате или не) искаха да отидат на дискотека. А аз, не знам от къде намерих сили, се чувствах толкова изтощена, че искам/ не искам, реших да си остана в “килията”. В последствие никой никъде не ходи, заради умората… Надявам се, че ще имам втори шанс да опитам от нощния живот в Стокхолм. Събрахме се в една от стаите, хапвахме, говорихме, смяхме се и …пишехме пощенски картички. Моите първи картички

Легнах си с усмивка и единственото, за което съжалявах е, че утре вечер трябва да напуснем Стокхолм. А ми се искаше да остана възможно най-дълго тук. Този град като, че ли те омагьосва…

Снимки от Стокхолм тук

Wisdom

Прекарвайки поредния ден из алеите на Łazienki Park и поемайки в незнайни посоки, от тук, от там, стигнах до този замък. Нищо особено (на снимките в wiki изглежда много по-привлекателен, отколкото е в действителност), като изключим надписа на фасадата, който веднага прави впечатление…По една от алеите, които водят към замъка, обаче, от двете и страни има по няколко пейки с надписи на английски, полски и (май) немски. Струва си да бъдат прочетени, затова ги споделям с вас А когато разбера повече инфо от кога и от кого са, и естествено по какъв повод са написани, пак ще пиша. (Последната снимка е от малко след края на алеята с пейките.)

Sin is a means of social control.
The idea of revolution is an adolescent fantasy.
Symbols are more meaningful than things themselves.
Sometimes science advances faster than it should.
Selfishness is the most basic motivation.
There`s nothing except what you sense.

It is embarrassing to be caught and killed for stupid reasons.
Someone else`s body is a place for your mind to go.
Silly holes in people are for breeding or are from shooting.
If you`re considered useless no one will feed you anymore.
Use what is dominant in a culture to change it quickly.
It is in your self-interest to find a way to be very tender.

Nothing upsets the balance of good and evil.
It is heroic to try to stop time.
It`s better to be a good person than a famous person.
Lack of charisma can be fatal.
Leisure time is a gigantic smokescreen.
Myths make reality more intelligible.

Savor kindness because cruelty is always possible later.
In a dream you saw a way to survive and you were full of joy.
Hands on your breast can keep your hearth beating.
You are caught thinking about killing anyone you want.
It`s fun to walk carelessly in a death zone.
You are so complex that you don`t always respond to danger.

Dying should be as easy as falling off a log.
Class structure is as artificial as plastic.
Confusing yourself is a way to stay honest.
Artificial desires are despoiling the earth.
Categorizing fear is calming.
Fathers often use too much force.

It is crucial to have an active fantasy life.

Моите любими места във Варшава, I част :)

Часът е малко след полунощ, напитката- мляко без какао , а музиката –смесица от папката с най-доброто ретро + тази с lounge, Buddha bar и Café del mar, подарък от Дил. (Учудващо добра комбинация , дори и да не вярвате )

Прекарах целия вчерашен ден кръстосвайки улиците на полската столица и ако досега изчаквах с впечатленията, защото исках да си дам повече време да опозная и почувствам града и атмосферата, то вече мога да споделя поне мъничко, без каквито и да е претенции за екскурзоводски и фотографски умения

По пътя от летището до общежитието, залепила глава до прозореца и опитвайки се да си създам представа за града в рамките на не повече от десетте минутки, прекарани в таксито, си мислех, че ако сега някой ме попита за 10 разлики между България и Полша, няма да мога да отговоря. Пейзажа ми се струваше толкова еднакъв с нашия, че честно казано дори се чувствах леко разочарована… Носих идеята за красив и цветен град, много различен от Бургас, Варна или София, а виждах само блокове… И всичко бе така ужасяващо сиво! Наведох глава, гледах стичащите се капки дъжд по стъклото, благодарих, че на косъм се разминахме с една катастрофа, тъй като шофъорът ни караше като луд, и укорително си казах на ум, че (отново) май съм прекалила с мечтите…Въздишка и напред. Каквото, такова.

Час след “срутването” на представата ми за Варшава, когато за първи път се разходих до центъра, макар и много на бързо, и точно 3 дена след това, когато пък за първи път посетих Стария град, полубудна/ полузаспала, започнах малко по малко все повече да харесвам града. Не да свиквам с него, поради липсата на избор и като следствие от примиряване с обстоятелствата и реалността, а наистина да го харесвам.

Дотук любимите ми места са две- Старият град и Łazienki Royal Gardens. Започвам с парка, защото по-голямата част от вчерашния ден прекарах там и беше толкова толкова красиво!… Перфектно място за неделна есенна разходка Няма да преразказвам написаното в wiki и ще спомена само това, което ми е останало като спомен след речта на екскурзоводката ни

Първото, което забелязваш в парка е паметникът на Шопен. За него е имало конкурс в кой град да бъде, а след като избират Варшава, започват изключително глупави спорове, шумно коментирани в публичното пространство относно проекта на паметника. Не си спомням всичките “против”, но ето някои: ако дървото е плачеща върба, то клоните трябва да бъдат по-дълги, пренебрегната е посоката на вятъра и “какво ще се случва с Шопен през зимата” и т.н. Екскурзоводката ни видимо бе много възмутена от цялата тази история… Езерето пред паметника е във формата на сърце, защото музиката на Шопен докосва именно сърцата. От късна пролет до ранна есен, всяка неделя се провеждат безплатни концерти на открито, където пианисти свирят най-известните творби на Шопен. Имах щастието да присъствам на последния за сезона и беше прекрасно.

Втората туристическа забележителност е тази бяла къщичка Доколкото си спомням е била предназначена за гости, но докато се е строял двореца (или са му правили ремонт, не съм много сигурна) краля е живял там. В неделя имаше и много младоженци, правейки си фотосесия за сватбения албум и въпреки, че всички бяха по свое му прекрасни, тази двойка бяха най-големи сладури Следва Palace on the water, който попринцип е главната туристическа атракция в парка. Спомням си, че имаше нещо много забавно свързано с изграждане на банята в двореца, но какво точно… Пред и зад двореца има езеро и именно гледката, откриваща се пред двореца ми харесва много повече, отколкото самия дворец сам по себе си. Последна от разходката ми беше тази сцена, където са изнасяли представления за краля, като целта при изграждането и е била да наподобява античен театър.

Тъй като това е най-големият парк във Варшава има още много за разглеждане (и разказване), но това май е най-важното

Старият град…Ако искаш да срещнеш туристи и чужденци, то това е мястото. Спомням си как ексурзоводката ни наблегна на факта, че след разрушаването му и при последващото го възобновяване, архитектите решават да му предадат много по-средиземноморски стил, отколкото е бил в действителност, а поради липса на средства за възстановяването на двореца хора от цял свят са били приканени да помогнат чрез дарения. За стария град единственото, което мога да кажа е, че е невероятно красиво, а италианците от групата ни в момента, в който тръгнахме към площада, провирайки се през една малка и много китна уличка, казаха “Добре дошли в Италия” Не случайно това е най-голямата туристическа атракция в полската столица и просто задължително трябва да се посети

Това е засега Уикенда ще прекарам в считания за най-красив полски град- Краков и ще се опитам да си водя записки, както и да не съм много заспала , какъвто бе случаят при първата разходка из Варшава. (Затова и ако нещо от напис