“Ще ти подаря аромата на бадемов цвят, за да си пожелаеш пролет…
Не че някога ще си ми близък,
не че няма да си ида,
не че ще ти липсвам много,
не че ще обичаш друга,
не че някога ще го узная,
не че някога ще ми простиш…”
П.П. не знам кой е автора и дали е цялото, но винаги много ми е харесвало…
Така…реших, че съм се затъжила за малка доза стихове и хоп, в нова българска поезия 
Ето какво най-много ми хареса /ех, да имах повече свободно време…/:
Миа Николова, Силвия Чолева, Яна Монева, Десислава Потоцка, с някои техни стхотворения: (още…)
Обичах ви и сам не зная- може
да тлее в мен все още любовта;
но нека вече тя не ви тревожи;
да ви спечеля с нищо аз не ща.
Обичах ви безмълвно, безнадеждно,
от ревност мъчен, мъчен от тъга;
обичах ви тъй искрено, тъй нежно-
дано да ви обича друг така.
1829г.
Ал. С. Пушкин
Скоро си купих книжка със стихове на Емили Дикинсън, “Дори мечтата стига”. Отдавна не бях попадала на хубави и заслужаващи си стихове и определено останах приятно изненадана Един от интересните факти за поетесата е, че почти не е излизала от дома си и контактите и с околните са били доста ограничени. За сметка на това пък пише повече от добре и стилът и често е определян като неповторим. Ето няколко от стихотворенията, които ме грабнаха : )
Изречената дума
е, казват, мъртва.
А според мен
тя почва
да живее
от този ден.
1872г.
………………………………………….
Най-първо иска Удоволствие Сърцето,
а после- Болката да бъде поносима,
за да се приглуши страданието после,
то моли и Успокоително да има.
По-късно иска да заспи
с надеждата, че мъката ще спре,
накрая- ако туй е волята на Инквизитора-
то иска само привилегията да умре.
1862г.
……………………………………………..
Ако успея да спася едно сърце Ранено,
аз ненапразно съм живяла,
един живот даря ли с Облекчение,
над топлите му рани хлад разляла,
или ако помогна да се прибере в гнездото
едничка птица Премаляла,
аз Ненапразно съм живяла.
1864г.
……………………………………………
и много, много други : )
Казват.Много е далече.
Казвам.Дишаме един и същи въздух.
Казват.Той те е забравил.
Казвам.Думите му пазят своя смисъл.
Казват.Може би целува друга.
Казвам.Иска устните ми да си спомни.
Казват.Все стоиш сама.И мислиш.
Казвам.Устните му искам да си спомня.
Казват.Стиховете ти са вече тъжни.
Казвам.Сянката на щастието е тъгата.
Казват.Ти самата станала си сянка.
Казвам.Тялото ще литне след душата ми.
Казват.А животът вече не е дълъг.
Казвам.Но нали поне Смъртта е вечна.
Казват.Смешна си.Любов такава няма.
Казвам.Бедни сте.Но вън вратата хлопна.
Казват.Сигурно е вятърът-отново.
Нямам устни,за да отговоря.
К. Ковачева
