Girl talk

Вчера сутринта се събудих с ейййй такава усмивка Нищо, че не бях спала много. Нищо, че не ми се ходеше на лекции. Беше ми хубаво Разбрах защо, минути след като изскочих изпод топлите завивки. Навън бе бяло. Не бяло, бяло, бяло, но все пак опит за такова. Да се залепиш за прозореца и да гледаш, да гледаш… Да, ама не. Time-based management. Отидох. Със закъснение. (хем това е курса, за който си бях обещала никога да не закъснявам…не върви някак ). Седнах до Joanna. Попита ме дали имам време за кафе след лекцията, защото в сърцето и било каша…Лоша работа, когато си имаш приятел от около 3 години, но намесете @ конференция в разказа, и всичко става доста по-ясно :p Съгласих се, макар, че с моят невероятен опит, най-много да и дам някой грешен съвет…За да вляза по-бързо в историята, си писахме бележки. Така, както не бях правила от години сигурно. Спомних си как в прогимназията и в гимназията не минаваше ден, рядко и час, без да си разменим някои и друга бележчица, “тайно” уж. Избрахме пицарията на ъгъла. Първата, в която стъпих във Варшава. “Ах, че ухае…Аз май съм гладна. Нека забравим за кафето, а за сметка на него да си хапнем. ” Звучи добре. “Ок, но ти избираш. Нещо традиционно полско”. Супа zurek и специални филийки хляб. Само съжалявах, че не съм си взела фотоапарата. Всичко изглеждаше така прекрасно! + толкова вкусно, както и се оказа. Навън продължаваше да вали сняг. Вътре слушахме Франк Синатра и водихме “girl talk”. Иска ти се да останеш тук с часове…
Припомних си една мисъл-подарък, която сякаш бях позабравила. “Да опиташ нещо ново те кара да летиш. Не се страхувай да полетиш!”. Усмихнах се. Говорихме, говорихме, говорихме и накрая завършихме с нарисувана карта как да стигна до еди-кой си магазин в центъра плюс кратък урок по полски с думи и изрази, които биха ми били полезни (при все, че не всеки и навсякъде говори английски).
На тръгване не можехме да спрем да повтаряме колко прекрасно и коледно е вече всичко. А аз не помня откога не си бях прекарвала така добре, все едно бях с Dance на пица (за мен) и салата (за нея) в Godzila
А днес, днес вече е първи и обратното броене до полета за България започна. Официално е месецът на чудесата и доброто настроение Коледа идва…

Когато бяхме малки…

Познато ви е чувството, нали? Случайно да чуете някоя позабравена песничка или пък да ви “застигне” любим аромат, да се намерите на място, на което сякаш вече сте били и…изведнъж, за секунди, да се пренесете в един отдавна минал момент, в един спомен. Миг, в който сте били толкова, толкова щастливи, че неволно сте запаметили и най-малката подробност от него. Всъщност, може и да не е само миг, а цял един период от живота ви.

Преди мъничко, в почивката между темите за утрешния ми изпит, излязох на терасата, за да подишам малко свеж въздух… С отварянето на прозореца сякаш вече не бях на 20, а на 10г. Спомних си за летните вечери на село. Тишина, спокойствие, покой. Хладно, но не студено, а по-скоро приятно…От онова “студено”, когато леко потръпваш целия/цялата, но същевременно и по-силно чувстваш, че си там, в мига, че те има…

Смешно е… Не обичах ваканциите на село. Плачех и умолявах да ме оставят в града. Живеех с очакването на деня, когато пак ще си отида вкъщи. Не знам защо… Приятелите ми също бяха някъде далеч, кабелната тв не ми липсваше, а интернет-а все още беше в графата “непознати думи”. Сега, обаче, ми е забавно като си помисля как времето е преобразило спомените ми и как вече не само оценявам прекараните там дни, но дори ми липсват.
Вечерите около огъня, песента на щурчетата, споделянето на преживяното през деня, игрите с любимото куче…. Повторяемостта. Да, сега искам всеки ден да бъде различен, но като си спомня за онова време, когато всичко беше толкова просто, идеята за еднообразието придобива много по-очарователен вид.
3 месеца минаваха като сън. Събуждаш се и заспиваш без да знаеш дали денят е понеделник или петък, месецът- юни или юли, но и не ти е нужно. Нямаш задължения, отговорности, задачи. Живееш днес. Вчера бързо отминава, а Утре е много далече… Преоткриваш места и предмети, хора и чувства. Всеки ден научаваш по нещо ново. Всеки ден мечтаеш за нещо. Всеки ден играеш. Всеки ден се смееш.
Хубаво е да си дете. Е, вярно, че днешните деца не скачат на въже, не играят на стражари и апаши, не гледат “Часът на Уолт Дисни представя…”, но се надявам и те след време да се сещат с носталгична нотка за тези дни на безгрижие и радост.
Винаги ми е било тъжно, когато чуя някой да казва, че не си харесва детството…Това е все едно да са те ограбили, волно или неволно. Радвам се, че моето ми е оставило приятни спомени /да де, “оставя”, защото все още си се определям като детенце и ако от мен зависи, още дълго ще е така /.

Надявам се, че съм предизвикала вълна от прекрасни спомени, които да ви заредят с енергия за новата седмица, а аз…аз отивам да уча за разни неща, които най-вероятно ще ми се наложи след време да прилагам, и които малко или много ще скъсят разстоянието между “още съм малка” и “вече съм голяма”

Поемете риска да бъдете щастливи! Днес! :)

Пак съм щастлива.Много.
Заради всичко и всеки.
Заради слънчевото утро, лекия ветрец и затоплящато се време (Ох, как обичам да е топло! )
Заради разходките в Морската градина, сред весели дечица, усмихнати мъже и жени, влюбени момичета и момчета…
Заради разни добри хора- познати и непознати, които ме карат да се усмихвам…
Заради това, че не позволявам на живота да минава покрай мен, а използвам всяка възможност да се забавлявам и успявам да живея тук и сега, в мига, и не се притеснявам, че имам 1000 неща, които трябва да свърша, защото усещам енергията вътре в себе си и да, знам, че ще се справя…
Заради това, че ме има, заради това, че вас ви има, заради това, че животът е прекрасен и всеки ден е дар…
Заради кутийката на бюрото ми, с която започва денят ми, пълна с цветни листчета, върху които има написани разни даващи настроение и сили мисли…Днескашната е “Поеми риска!” и аз ще го направя…Ще поема риска да бъда щастлива. Без да се притеснявам за неизпълнените задачи и за изтичащите крайни срокове. Без да съжалявам за Вчера, онзи ден, или някога преди. Без да си мисля какво ли ще е утре…Защото знам, че ще бъде още по-хубаво…
“Щастието е за да го раздаваш”, затова ви подарявам милион усмивки
Знайте, че сте прекрасни и че имате всичко, което ви е необходимо, за да бъдете щастливи.
Хубав ден ви желая. Не го пропилявайте…Наследете му се!