Разхвърлени мисли (по иначе сериозни въпроси)

Днес в курса към Deloitte (Getting Knowledge for Strategic Management) гледахме интервю с Розабет Мос Кантър (вж. още последния брой на сп. Мениджър от IV. 2008- “Окуражавайте хората, за да успеят”). Повода за интервюто е статията и в HBR от януари т.г. – “Transforming Giants”.

Няма да споменавам повече (скоро тук) , но искам да споделя няколко разхвърлени мисли по темата за социално отговорния бизнес и да ви помоля да споделите вашето мнение (и опит)

Първия семестър имах предмет “Ethics in the Economy- Business Ethics”. В първата лекция професорът ни подготви за факта, че според много мениджъри и бизнес експерти не може да има такава дисциплина. Разказа за негов колега от известен американски университет, който го е запитал как е възможно да преподава по нищо ?…

Всеки знае каква е основната цел на бизнеса- максимизиране на печалбата. / по презумпция/. А за да си социално отговорен бизнес се изискват средства, от една страна, и включване на понятие като “ценности” в характеристиката на дадена компания, от друга. По повод последното един професор обича да се шегува, че “business ethics, military intelligence and English cuisine” не могат да вървят заедно

Ако ще щракали на една от страничките вдясно, трябва и да сте прочели “приемам, че всички хора са добри”. Още е така и именно затова не мога да си обясня как цялата тази стратегия (мода) за социално отговорен бизнес не може да ме спечели. Положителните резултати върху средата няма да обсъждам. Имам против само името на понятието (CSR). Звучи прекалено добре, за да е истина. И затова днес е натоварено с толкова негативизъм. Затова и в интервюто не се спомена нито веднъж. Говореше се за хубави проекти, които някои компании са предприели (пр. IBM и World Community Grid) и за това как големите компании днес все повече държат на различни ценности, които служителите им трябва да изповядват и които да правят компанията като едно семейство.

Може и да не съм права, но на мен всичко ми звучеше като старата песен на нов глас, само, че преоблечена с нови думички и термини.

Зададох няколко въпроса, от които един беше “не са ли големите инвестиции за соц. oтговорни кампании просто средство за възстановяване на баланса”. Отговори ми се с примери как в Полша повечето от компаниите с най-много инвестирани средства за CSR са тези, чиито продукти и услуги са или с недобро качество, или са цигари, алкохол и т.н. След примера къде на шега, къде не, чух “Дали в днешно време средствата за CSR не трябва да са индикатор за обратното…колкото повече средства една компания влага, толкова повече нещо и куца?”

Не искам да ме разбирате погрешно. Не заставам зад нито една позиция. С две ръце съм за компании, които влагат средства за “един по-добър свят”. Просто смятам, че “Маркетинг с кауза” е по-удачен вариант на CSR. Като го прочетеш и знаеш, че компанията е социално отговорна, но е и като признание, че би имала полза от предприетите инициативи и вложените средства.

Колкото до въвеждането на ценности в големите корпорации- и то е с причина, далече от чисто добри намерения. В днешно време йерархичната форма на управление отслабва, особено при компании със стотици хиляди служители. А ценностите са най-лесния начин за управление на последните. Най-лесния начин за привличането, мотивирането и задържането им.

А вие вярвате ли в социално отговорния бизнес?

Европейски социални модели

“Catching-up” модела е най-добрият, защото високо квалифицираните кадри от тези страни емигрират в други, по-развити, а икономиките им въпреки това успяват (сами) да постигат забележителни успехи.”

Ето това е пример как да обърнеш едно отрицателно твърдение (хората емигрират, защото условията са незадоволителни!) в положително. Не е мое, спокойно :), но от един час си го повтарям и сама си се усмихвам, затова реших да споделя…

Тази седмица бе седмицата на презентациите. Последната завърши преди час- “Strategic game”, в която бяхме разделени на 4 групи, всяка представяща и защитаваща един от европейските социални модели с цел да се избере най-добрия, който да се разпростре из цяла Европа. Вече 5 с “Catching-up” модела на новите членки (от 2004 и 2007г.) Цитираното изречение е от една германка, която бе в групата на защитаващите именно този нов модел…

Който иска повече инфо- тук и погледнете Globalisation and the Reform of European Social Models, Andre Sapir (текст на лесен , дори увлекателен английски )

Иначе аз бях group leader на защитаващите англо-саксонския модел и в крайна сметка бяхме победители Ако някой се пита не трябва ли “нордическия” да е най-добрия, отговорът е, че по повечето параметри е на първо място, но е създаден за страни с много по-малък брой население и много по-нисък процент присъствие на имигранти, затова едва ли би успял да се разгърне по-мащабно…

Ентусиазъм

Не е истина колко интересна беше последната лекция!!! За задача имахме да презентираме идеите си за нов бизнес, а имайки впредвид, че предметът ни е “The Network Economy” (в нея е бъдещето ) трябваше да е и on-line based…

Днес имахме време само за 4 от идеите, въпреки, че самите презентации трябваше да са от по 10минути (представянето на цялостния бизнес план е за следващия път по график).Всички коментираха толкова оживено “за” и “против”, претегляйки възможностите за развитие и потенциалните рискове в избрания сегмент, допълвайки първоначалната идея…

Чувствах се като в истински бизнес клас И първата ми идея беше да се прибера и да напиша нещо относно тези идеи, които със сигурност е въпрос на време някой друг да развие, но нали трябва да мислим “икономически” първо ще споделя едната с приятел, който може да се заинтересува, а втората ще запазя…

Като цяло идеите бяха наистина много добри, защото всички имаха впредвид изречението, без което не можеш да изкараш този курс :

The only way a company could achieve a competitive advantage nowadays is through creating something that COULD NOT BE COPY!!!

Още нещо, което също трябваше да ни води в процеса на създаване на идеите бе тенденцията за създаване на продукти и услуги, които надскачат “задоволеността” на клиента и се стремят към постигане на “perfection”. Най-лесно това естествено се постига чрез силно персоналиазиране на продуктите, така че клиента да има право сам да състави перфектното за него пътуване, перфектната кола и т.н. / Prosumption…/ Да осигуриш платформата и консултирането, но последна дума да има клиента

Та за такива неща си говорим и за много други, но от този ентусиазъм огладнях, затова ви оставям тук, повече скоро

П.П. Колкото да не е без хич :), без детайли - първата и втората идея бяха в сферата на строителството и аранжирането и малко се препокриваха, третата бе тази, която беше изцяло интернет насочена и бе като надграждане на някои съществуващи услуги, но с мнооого подобрения и отново персониализиране на продукта, а четвъртата (която бе главната причина за ентусиазма :)) беше е сферата на печатните издания…

International trade policy

Не знам дали някой се интересува от външнотърговска политика, но случайно попаднах на този сайт и поне на мен доста ми помогна. Kато се има впредвид, че съм човек, който предпочита всичко да се обяснява с думички :), вместо с графики и формули, смятам, че поднесеният по този начин материал в сайта е значително по-достъпен за разбиране. /да де, пак си има разните графики и диаграми, без които не може, но е някак максимално улеснено за разбиране, т.е. не получаваш главоболие на вторият ред /

Enjoy

P.S. Така и не мога да си обясня, защо за нещо, което е супер елементарно да се обясни само с думички и едва ли има човек, който да не го разбере, трябва да се използват графики, които само могат да те объркат…

Икономически аспекти на войната в Ирак

Първата ми реакция, когато научих заглавието на курсовата си работа по международен икономикс – “Икономически аспекти на войната в Ирак”, беше нещо като “Уааооо страхотна тема!”. 5 минути по-късно, обаче, ентусиазмът ми определено не беше толкова голям… Защо ли? Защото, за да мога да анализирам икономическите аспекти на войната в Ирак, първо трябва да съм наясно с американската външна политика, с истинските причини за конфликта, с последиците и с още хиляди неща. А погледнато честно и обективно, аз не бях… Нямам отговор на въпроса защо не съм следила по-задълбочено конфликта… През 2003г., когато започна войната, бях 10 клас, 2004 и 2005 минаха под знака на готвене за изпити, а после… Единственият източник на информация бяха новините, но те определено не могат да покрият всички аспекти на конфликта. Всъщност това едва ли имазначение, а и не искам да се оправдавам, затова пък мога смело да кажа, че поправих пропуска и сега искам да споделя нещата, които научих. Някои може и да не намерят нищо ново, но се надявам, че ще има и такива, (“заблудени” като мен шегичка ) на които ще им се стори интересно.

Ако предпочитате сами да се запознаете по-основно с външната политика на САЩ, а покрай нея и с войната в Ирак, (или просто да разширите познанията си) ето две книжки, които аз лично прочетох докато се готвих и определено намерих за интересни:
1) “Американска външна политика 1990-2005г. От лидерство към хегемонизъм”, Йордан Величков, унив. Издателство “Св. Климент Охридски” 2005г.
2) “Ноам Чомски, Имперски амбиции”, Интервюта с Дейвид Барсамян, изд. къща Бард, 2006г.
Може да потърсете още лекции на Ноам Чомски в интернет или да погледнете в сайта му: www.chomsky.info. Погледнете лекцията на доц. д-р Сево Явашчев “Икономически аспекти на въоръжените конфликти в Персийския залив след Студената война”. А за тези, които все още не са ги гледали, препоръчвам и 2 филма: “9/11 по Фаренхайт” и “Корпорацията”. Вторият е по-скоро за големите американски компании, но също е доста интересен и може да ви накара да се позамислите за много неща около вас.

А сега, ето “избрани” части от курсовата ми работа. Не претендирам за изчерпателност, но се надявам да е достатъчно за провикаране на интерес по темата.

Приятно четене : )

I. Войната в Ирак- причини, последици, цена.
II. Война за демокрация или война за петрол?
III. Ролята на САЩ в разрушаването и възстановяването на Ирак и икономически аспекти на войната върху американската икономика. / накратко за военната индустрия, Халибъртон и поевтиняването на долара/
IV. Икономиката на Ирак- проблеми, тенденции и перспективи./накратко за разликите между до- и следвоенното равнище на икономиката, за стратегия за развитие на Ирак 2005-2007г., за МВФ и Световната банка в Ирак./
V. Заключение.
VI. Използвани материали.