“Майките”, Теодора Димова

Току що отлистих и последната страница. Не се зарадвах. Болката не си беше отишла…

Astilar сподели, че трудно се пише за такъв роман, но и трудно се мълчи. Вярно.

Ще цитирам един от коментарите на гърба на книгата, защото по-добре не мога да го кажа:

“Едва ли Теодора Димова би могла да пожелае на читателите си приятно четене: нейният роман е вик и горестен упрек от името на всичко онова, което се опитваме да загърбим и забравим. В този смисъл насладата от четенето звучи неуместно- “Майките” е написан не за четене, а за изстрадване.”, Едвин Сугарев, “Литературен вестник”

3×3

Случайно видях, че една фея ме е предивикала да отговорям на едни въпросчета и няма как, приемам щафетата Можех и да се направя, че не съм я видяла, но свърши вече. Някои от въпросчетата леко ме затрудниха и въпреки, че за всичко си има извинение, за съжаление не за всичко има и оправдание… От както съм в университета чета в пъти по-малко от преди и много ме е яд на себе си, но пък поне печеля точки с купуването им Мина не мина покрай някоя книжарница и все си взимам някоя “за когато и дойде времето”. Важното е, че сега започнах усилено да наваксвам, защото усещането на затварянето на последната страница ми липсва (по-долу ще видите списъка с книгите, които събират прах наполовина прочетени, оставени за един следващ момент, който все не настъпва… ) Лошо Миме, лошо

Последните 3 книги, които си купих:
Всъщност са 4- купих си ги по две в американската книжарница тук, преди да замина за България, а от Бургас си взех 2 български за тук:

Freakonomics, Stephen Dubner and Steven Levitt
The World Is Flat: A Brief History of the Twenty-First Century, Thomas L. Friedman
“И други истории”, Георги Господинов
“Майките”, Теодора Димова

Последните 3 книги, които купих за някого:

Това го сменям на последните, които ми подариха, защото само една от най-добрите ми приятелки наистина чете мноооого и понякога вкусовете ни доста се различават, затова предпочитам да си купувам на себе си и на мен да ми подаряват… *Пак са повече от 3, но бяха наведнъж за Коледа “

“Тъй рече Заратустра”, Ницше
“Алексис зорбас”, Никос Казандзакис (защото я нямах моя си)
“Мъжете и жените по Коледа”, Алън и Барбара Пийз
“Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет”, Р. Пърсинг
Социална интелигентност, Карл Албрехт

Последните 3 книги, които прочетох…
Клик върху категория книги

“В процес на четене” са:
“Престъпление и наказание”, Достовески и “Доводите на разума”, Дж. Остин- и двете са оставени в България.
Тук чета “Дзен и…”, доста след средата съм, но засега на база всичките и хвалби съм страшно разочарована и даже рядко посягам към нея, но много искам да я довърша, за да мога после да изказвам мнение, “Freakonomics” стои в дамската ми чанта и я чета в метрото, а когато съм в настроение чета “Chanel. A Woman of Her Own”, A. Madsen.

3 книги, които бих искала да прочета отново: (Пак са повече :))

“Човекът, който се смее”, В. Юго
“Алексис Зорбас”, Н. Казандзакис
“Малкият принц”, Антоан Дьо Сент-Екзюпери
“Чичо Томовата колиба”, Хариет Бичър Стоу; “Сърце”, Едмондо Де Амичис; “Хайди”, Йохана Спири…

Книгите, които бих искала да прочета в най-скоро време са започнатите вече, а след това ще видим…

Предизвиквам dance, Ванката и Све

Мечо Пух :)

Най-накрая и аз успях да прочета историята за мечето с Никакъв Мозък / A Bear of No Brain at All , макар, че на мен повече ми харесва A Bear of Very Little Brain / Да, да, той същият- Мечо Пух. Освен, че се чете кажи речи на един дъх, е и толкова забавно, че не ти се иска да я оставяш Много весело ни беше. На мен, на Пух и компания :p Бях си купила книжката лятото, но я бях оставила в библиотеката, докато и дойде времето. И настроенито. Не можеш да четеш коя да е книга, кога и къде да е А за да е още по-приятен споменът, като я разтворих и една бележчица падна. Бележчица, която дори не мога напълно да разчета, но коята така ме зарадва, защото e от едно момиче, което бе пълно с толкова толкова много енергия по всяко време на денонощието и с което бе като магия да работиш, защото приличаше на фея, която правеше денят на познати и непознати възможно най-прекрасен. Ако мислите, че аз съм постоянно усмихната и говоря много, умножете това по плюс безкрайност и ще имате бегла представа за Алона. За това и беше продукт мениджър. Хубаво е, когато ей така от нищото изниква нещо и те кара да си спомниш за отминалите времена и да се усмихнеш

Ето и задължителната доза любими цитати :p

“Some have brains, and some haven`t”

“Well, he was humming this hum to himself, and walking gaily, wondering what everybody else was doing, and what it felt like, being somebody else, when suddenly he came to a sandy bank, and in the bank was a large hole.”

“Nobody can be uncheered with a balloon.”

“Some can and some can`t. That`s how it is.”

“Hallo, Rabit,” he said, “is that you?”
“Let`s pretend it isn`t,” said Rabbit, “and see what happens.”

“A little Consideration, a little Thought for Others, makes all the difference.”

“Sometimes it`s a Boat, and sometimes it`s more of an Accident. It all depends.”
“Depends on what?”
“On whether I`m on the top of it or underneath it.”

Ако не сте я чели или искате да си я припомните, ето линк към български превод.
Накрая имате също и плакат на това удивително мече, който допринася денят ми да бъде по-усмихнат
А като си говорим за мечета, ето как снощи намерих моето :

Ако се питате какво пише на бележката: “I can`t stand u anymore. Teddy Bear! ” Тцтцтц :p Сигурно, защото не го гушкам толкова често, колкото в началото Ще се поправя. Иначе инициаторът на “тази жестокост” :p каза в своя защита да не се оплаквам, защото са му предали колко много съм се смяла и как вместо първо да го “освободя”, съм му направила снимки. Виновна. Btw вижда се и част от недовършената “декорация” на гардероба ми (в предишният пост вече споменах, че не съм добра в рисунките) и коледният ми подарък от Дил

BookCrossing- първа намерена книга :)

И това ако не е съдба, не знам !

Преди около седмица получих e-mail с покана за регистрация в сайта www.bookcrossing.com . Преди около 3 дена си откраднах малко време да видя за какво става въпрос и да си създам профил. Страхотна идея, помислих си Веднага реших като се върна в България да избера някоя любима книжка и да я “освободя”, защото все пак и Коледа идва По-късно си спомних, че отдавна, но не съм сигурна къде точно, бях чела статия за една маршрутка в София, където под една от седалките винаги има оставена книжка…Както и да е Приятелката, която ми изпрати линка, се запалила от следната статия от капитал. Прочетете ли я, пишете се в клуба

Сега да разкажа за днескашната случка…Докато чакахме да влезем в една от залите за поредната лекция, седяхме пред вратата. Преди да влезем видях как една книжка си стои сама на стола и дори попитах момичето, което бе най-близо, дали не е нейна и не я е забравила. Не. Влязохме, но нещо сякаш ме привличаше да отида и видя отблизо книжката. Излязох. Взех я и….”здравей!, аз съм свободна книжка, която може да прочетеш, а за да научиш повече за освобождаването на книги отиди на bookcrossing.pl.” Под напечатаната бележка ръчно бе добавено - “Не изхвърляйте старите книги”. Държах книжката и не можех да повярвам! Нищо, че беше на полски и нищо не разбирах Нямаше код, затова реших да я регистрирам, прибавих плик с бележка и утре ще я “освободя” някъде из университета…

Ех, че е прекрасно

Любов по време на холера

Преди няколко дни за първи път бях на кино тук и гледах “Любов по време на холера”…Не съм чела книгата и не знам дали в сравнение с нея филма е направен добре и се приддържа към написаното от Габриел Гарсия Маркес, но определено ми хареса. След филма веднага сложих книжката в списъка “to read”

P.S. Имаше една мисъл от началото, която като ми се запечата и няколко дене не ми излиза от главата :”Трябва да се научим да бъдем щастливи без любов.” Асоциации, коментари, за/ против, всеки сам за себе си… Аз нямам отговор…

Нежна е нощта, Ф. Скот Фицджералд

Отдавна и се каних на тази книга- поредната от раздел “класика” Хареса ми, но май очаквах малко повече или нещо по-различно, не знам… Не успях “да се влюбя” в нея и когато обърна и последната страница да поискам да я прочета пак. Все пак я препоръчвам Ето какво най-много ми хареса:

“…Понякога човек трябва да бъде безпощаден; всички заслужаващи уважение хора са безпощадни към себе си. “

“…Тя говореше като човек, уморен да казва неща, в които не вярва.” (…)

“…Когато се отдалечаваш от една мъка, струва ти се, че трябва да минеш обратно всички болезнени стъпки, които са те довели до нея.”

“…Понякога е по-трудно да се лишиш от една мъка, отколкото от едно удоволствие.” (навеждам глава в знак на съгласие, но въпреки всичко: така-не-трябва-да-се-прави ! )

“…Ако знаех какво съм сторила, за да заслужа това, бих го понесла търпеливо.” (дам…)

“…Запомни как ме обичаш-беше прошепнала тя. Не искам от теб да ме обичаш винаги така, но искам да си спомняш. Някъде вътре в мен винаги ще се крие жената, която съм тази вечер.”

“…Човек никога не знае колко място заема в живота на другите.” (повече от вярно…)

“…Човек никога не може да каже какво точно е изпитвал. Ти можеш ли?”

“…Никое същество не може да обгърне друго изцяло.” (нужно ли е? )

“…Самотно и тъжно беше да знаеш, че сърцето ти е празно за другия и неговото за теб.”

“…- Можа ли да се поразсееш?
- Доколкото може да се разсее човек, който бяга от себе си.”

“…Искал бе преди всичко да бъде смел и добър, но още повече бе искал да бъде обичан.” ( а ти какво искаш? )

“…- Жена ти не те обича. Тя обича мен. […] С мен ще бъде по-щастлива.
- Ще бъдете нови един за друг…” (заслужава ли си риска? )

“Алексис Зорбас”, Никос Казандзакис

Това е една от книгите, които могат да преобърнат живота и мирогледа на човек.
Излишно е да разказвам за книгата, затова само ще използвам няколко изречения от предговора към творбата:

“Зорбас- това е олицетворението на човека на действието, на жизнеността. […] Зорбас е самата динамика във всичките и аспекти, животът с всичките му противоречия, фокусирани в една личност. И въпреки това от него лъха дълбока човечност, искрена и топла любов към себеподобния. Имаме чувството, че сме го срещнали, че утре пак ще го видим, защото той е един от нас, хората, които грешим и се разкайваме, любим и мразим, щедри сме и сме скъперници, смели и страхливи. Хора обикновени, от плът и кръв…”

А ето и една миниатюрна част от нещата, които страхотно много ми харесаха

“Горчива е бавната раздяла с хората, които обичаш, по-добре да отрежеш изведнъж като с нож и да останеш отново сам в естествения климат на човека- самотата.”

“Единственият начин да спасиш себе си се състои в това, да се бориш да спасиш другите.”

“Отново отекна вътре в мен,…, ужасното предупреждение, че този живот е единствен за всеки човек… Един разум, който се вслушва в това…предизвестие, се изпълва с решимост да победи дребнавостите и слабостите си, да победи леността и празните големи надежди и да се вкопчи изцяло о всяка отлитаща завинаги секунда.”

“[…] Сякаш Христос беше някакво лекарство, което човек взема само когато заболее тежко; докато е жив и здрав и яде и пие и люби, не му трябва.”

“Алексис- рече ми той,- ще ти доверя нещо; малък си още и няма да го разбереш; ще го разбереш, когато пораснеш. Слушай, чедо мое: Господ не могат го побра седемте ката на небето и седемте ката на земята; ала го побира сърцето на човека. И затова внимавай, Алексис, жив да си, внимавай да не нараниш никога сърцето на човека!”

И едно от нещата (има много такива), с които не съм сигурна съгласна ли съм или не… :

“Половинчатите работи- половинчатите приказки, половинчатите грехове, половинчатите добрини докараха света до днешния му хал. Стигни бре, човече, до края, карай и се не бой! Повече го е гнус Господ от половинчатия дявол, отколкото от архидявола!” (Дали?)

Ако аз не съм, дано някога, някъде, някой ви я препоръча така горещо, че да няма начин да устоите и да я прочетете
Ако има списък със задължителните книги, които човек трябва да прочете до края на живота си, то определено тази ще бъде сред първите. И с право.

10x на човека, който ми я препоръча и на Ванката, който ми я даде

Като гореща вода за шоколад

“Като гореща вода за шоколад”, Лаура Ескивел- книжка, коледен подарък от сестра ми.
Ето моят коледен подарък за вас, цитат от нея:

“…Както можете да се досетите, в човешкия организъм се съдържат всички елементи, необходими за направата на кибрит. Нека ви кажа нещо, което не съм доверявал никому. Баба ми имаше една много интересна теория. Тя казваше, че всеки от нас е роден с кутийка кибрит в себе си, но ние не можем да запалваме клечките сами;точно както при този опит ние се нуждаем от кислород и от помощта на свещ. Кислородът например ще дойде от дъха на любимия човек, а за свещ може да послужи някакъв вид храна, музика, милувка, дума или звук, които да предизвикат възпламеняването на една от кибритените ни клечки. За миг сме огрени от силно чувство. Приятна топлина се разлива в нас, но тя бавно изчезва с времето, докато не се появи ново възпламеняване и не я съживи. Всеки човек, за да може да живее, трябва да открие кои са неговите възпламенители, тъй като горенето, което се получава при запалването на някоя от кибритените клечки, подхранва с енергия душата. Казано иначе, горенето е храната на душата. И ако някой не открие навреме своите възпламенители, кутийката кибрит овлажнява и никога вече няма да успее да запали нито една от клечките…[...]

Има много начини да се подсуши една влажна кибритена клечка, ала е необходима вяра, че съществува лек. [...]“

“Изкуството да обичаш”, Ерих Фром

Прочетох я неотдавна. Исках да си купя нещо за четене, влязох в първата книжарница и разглеждайки не една и две, я видях. Малка книжка; от онези, които се прочитат на един дъх. Хареса ми заглавието, цяло предизвикателство – “Изкуството да обичаш”. Да се пише за любовта е трудно…Какво ли е да се опитваш да я анализираш и представиш като умение, като нещо, на което с повече тренировки и упражнения можеш да се научиш?! Взех си я, но определено подходих към нея доста скептично. До първата страница. После ме грабна. Останах приятно изненадана и от факта, че беше написана на достъпен език, без да изобилства от излишна терминология, присъща на подобен род книги. Ще спра до тук. Препоръчвам я на всеки, който иска да погледне любовта (и себе си в любовта) от друг ъгъл…Ето и някои от любимите ми части.

“…Инфантилната любов следва принципа: “Обичам, защото ме обичат”. Зрялата любов следва принципа: “Обичат ме, защото обичам”. Докато незрялата любов казва : ” Обичам те, защото се нуждая от теб”, то зрялата заявява- “Нуждая се от теб, защото те обичам” …”

“…Не че хората омаловажават любовта. Те копнеят за нея; гледат безброй филми за щастливи и нещастни любовни истории, слушат стотици блудкави любовни песни- и въпреки това малцина смятат, че има нещо, което трябва да се научи за любовта. [...] Повечето хора виждат проблема за любовта преди всичко като това да бъдат обичани, а не да обичат, да са способни на любов. Оттук, въпросът за тях е как да получат любов, как да станат привлекателни. Те преследват целта си по няколко начина. Единият, присъщ особено за мъжете- е да преуспеят, да бъдат толкова могъщи и богати, колкото позволява общественото им положение. Вторият, присъщ главно на жените, е да се направят привлекателни, чрез грижи за тялото, облеклото и прочие. Други начини на привличане на околните, използвани както от жените, така и от мъжете, са добрите обноски, занимателният разговор, услужливостта, скромността, отстъпчивостта.[…] Втора предпоставка за нагласата, че няма какво да се научи за любовта, е допускането, че проблемът относно любовта е проблем на обекта, а не проблем на способността. Смята се, че да обичаш е лесно, но че е трудно да намериш подходящият обект, когото да обичаш, или който да те обича…”

“…Модерният човек вярва, че губи нещо- време- когато не прави нещата бързо; ала той не знае какво да прави с времето, което печели- освен да го пропилява…”

Мога да продължавам да пиша (почти на всяка страница имам подчертана хубава (=мъдра) мисъл, а често и доста повече), но се надявам това да е достатъчно за пораждане на интереса ви…Така, че : приятно четене. / ще ви хареса, гарантирам /

“Дори мечтата стига”, Емили Дикинсън

Скоро си купих книжка със стихове на Емили Дикинсън, “Дори мечтата стига”. Отдавна не бях попадала на хубави и заслужаващи си стихове и определено останах приятно изненадана Един от интересните факти за поетесата е, че почти не е излизала от дома си и контактите и с околните са били доста ограничени. За сметка на това пък пише повече от добре и стилът и често е определян като неповторим. Ето няколко от стихотворенията, които ме грабнаха : )

Изречената дума
е, казват, мъртва.
А според мен
тя почва
да живее
от този ден.
1872г.

………………………………………….

Най-първо иска Удоволствие Сърцето,
а после- Болката да бъде поносима,
за да се приглуши страданието после,
то моли и Успокоително да има.

По-късно иска да заспи
с надеждата, че мъката ще спре,
накрая- ако туй е волята на Инквизитора-
то иска само привилегията да умре.

1862г.

……………………………………………..

Ако успея да спася едно сърце Ранено,
аз ненапразно съм живяла,
един живот даря ли с Облекчение,
над топлите му рани хлад разляла,
или ако помогна да се прибере в гнездото
едничка птица Премаляла,
аз Ненапразно съм живяла.

1864г.

……………………………………………

и много, много други : )