Да простиш на Другите и на себе си.

Само мисълта “о, да!, днес отново е неделя” ми вдига настроението така, че цял ден да се усмихвам безпричинно на познати и непознати, вървя си с танцова стъпка и си тананикам фалшиво на ум

Днес повода за радост е двоен. Ден за прошка. Да дадеш и да получиш.

Ден, в който може (и трябва!) да поискаш прошка от най-близките ти на сърцето хора за неща, които си направил съзнателно или несъзнателно… Дори и да не се сещаш за нещо конкретно, пак е хубаво да помолиш за прошка. Защото те сигурно помнят.

Ден, в който да дадеш прошка… Да отвориш сърцето си за някого отново. Или поне да го освободиш, за да продължи напред.

Ден, след който можеш да дишаш по-свободно. Да се почувстваш по-чист и по-добър. Да си вземеш поука и да се заредиш с желание от тук нататък да правиш всичко с една идея по-добре…

***

Мисля, че е най-трудно да сведем глави за прошка пред самите нас.
Защото себе си не можем да лъжем с фалшиви оправдания.“Ама аз, без да искам, не го мислех наистина, не исках…” тука не върви.

Още по-трудно е да си простим.

Затова, че не винаги спазваме обещанията си- към Другите и към Нас самите.
Затова, че не винаги сме толкова търпеливи и волеве, колкото ни се иска.
Затова, че не винаги преследваме мечтите си със страстта, с която знаем, че трябва. За да се сбъднат…
Затова, че не винаги сме достатъчно усмихнати и добри.
Затова, че…

People always leave…

OTH.

22:45h.Четвъртък.

Днес изпратих и последният от списъка на хората, които наистина, ама наистина ще ми липсват…

Събират ми се 8 дена „goodbye“ партита, средно по 3-4 часа сън на денонощие, не знам колко на брой сбогувания/ прощални прегръдки/ последни усмивки/ „keep in touch“/ „wish you all the best…in life“ / „I`ll miss you“…

А ще мине година, две, десет и може дори имената да не си спомняме…
Сега обаче е друго. Боли…

Днес не успях да сдържа сълзите за когато съм сама…

Тихо, празно и потискащо е като в болница.
Навън пък е прекалено студено…

Идва ред на Новите. Отново онези разговори все едно си в IRC- име /години / от къде си /как реши да дойдеш тук/ за 1 или 2 семестъра си/ каква ти е специалността/ харесва ли ти тук и т.н. Най-малко по два пъти с всеки…

За неговите, техните, твоите и моите мечти…

Нали знаете как понякога сме склонни да задаваме въпрос само защото тайничко се надяваме да ни го върнат с едно “а ти?”. Стар трик при силно желание да споделиш , да се похвалиш или да се оплачеш с нещо. Уловката е, че е необходим Някой, на когото да зададеш въпроса и този Някой не може да е просто някой, а трябва да е Някой, на когото му пука за теб и Някой, който да умее да чете между редовете. Как да ви убедя сега, че животът е лесен

Колкото и време в очакване на този Някой да отделих през последния час, така и си останах сама в стаята. Представях си как ще влезе и още от вратата ще запитам :

”За какво си мечтаеш точно, ама точно в този момент?”

Ще се учуди, ще помисли минута-две, ще се усмихне и ще каже нещо забавно от типа на „как звучи едно здравей, преди да ме обстреляш с въпроси? „. „Става“, с на свой ред усмивка, ще отговоря. После идва частта, в която се надявам този Някой да е достатъчно наблюдателен, за да попита “а ти?”.

“Аз си мечтая да напиша най-доброто заглавие.”
“Заглавие на какво?”
“На една приказка за мечтите. Неговите, техните, моите, твоите…. “
„И защо трябва да е толкова специално?“
„Защото искам да споделя тази приказка с възможно най-много хора. Знам, че ще им хареса. Докато я гледат ще се усмихват, на места ще се смеят, на други ще мечтаят, ще почувстват желанието да станат по-добри. Дори ако последното продължи само минути след края, пак си струва, защото един ден може се върнат отново към нея и този път да станат по-добри за ден, месец, година, завинаги… Това е като да имаш новина, която искаш да изкрещиш на целия свят. Хубава, при това. Не е като да се случва всеки ден…“

Улавям се как мога да продължа до безкрайност с този измислен диалог между мен и мен, но тъй като последното, което искам е този пост да бъде за мен, спирам дотук.

Това са част 0,1 , 2 , 3 , 4 , 5 , 6 , 7 , 8 , 9 и 10 от последната лекция на болен от рак професор. Проф. Randy Pausch.

Икономически аспекти на войната в Ирак

Първата ми реакция, когато научих заглавието на курсовата си работа по международен икономикс – “Икономически аспекти на войната в Ирак”, беше нещо като “Уааооо страхотна тема!”. 5 минути по-късно, обаче, ентусиазмът ми определено не беше толкова голям… Защо ли? Защото, за да мога да анализирам икономическите аспекти на войната в Ирак, първо трябва да съм наясно с американската външна политика, с истинските причини за конфликта, с последиците и с още хиляди неща. А погледнато честно и обективно, аз не бях… Нямам отговор на въпроса защо не съм следила по-задълбочено конфликта… През 2003г., когато започна войната, бях 10 клас, 2004 и 2005 минаха под знака на готвене за изпити, а после… Единственият източник на информация бяха новините, но те определено не могат да покрият всички аспекти на конфликта. Всъщност това едва ли имазначение, а и не искам да се оправдавам, затова пък мога смело да кажа, че поправих пропуска и сега искам да споделя нещата, които научих. Някои може и да не намерят нищо ново, но се надявам, че ще има и такива, (“заблудени” като мен шегичка ) на които ще им се стори интересно.

Ако предпочитате сами да се запознаете по-основно с външната политика на САЩ, а покрай нея и с войната в Ирак, (или просто да разширите познанията си) ето две книжки, които аз лично прочетох докато се готвих и определено намерих за интересни:
1) “Американска външна политика 1990-2005г. От лидерство към хегемонизъм”, Йордан Величков, унив. Издателство “Св. Климент Охридски” 2005г.
2) “Ноам Чомски, Имперски амбиции”, Интервюта с Дейвид Барсамян, изд. къща Бард, 2006г.
Може да потърсете още лекции на Ноам Чомски в интернет или да погледнете в сайта му: www.chomsky.info. Погледнете лекцията на доц. д-р Сево Явашчев “Икономически аспекти на въоръжените конфликти в Персийския залив след Студената война”. А за тези, които все още не са ги гледали, препоръчвам и 2 филма: “9/11 по Фаренхайт” и “Корпорацията”. Вторият е по-скоро за големите американски компании, но също е доста интересен и може да ви накара да се позамислите за много неща около вас.

А сега, ето „избрани“ части от курсовата ми работа. Не претендирам за изчерпателност, но се надявам да е достатъчно за провикаране на интерес по темата.

Приятно четене : )

I. Войната в Ирак- причини, последици, цена.
II. Война за демокрация или война за петрол?
III. Ролята на САЩ в разрушаването и възстановяването на Ирак и икономически аспекти на войната върху американската икономика. / накратко за военната индустрия, Халибъртон и поевтиняването на долара/
IV. Икономиката на Ирак- проблеми, тенденции и перспективи./накратко за разликите между до- и следвоенното равнище на икономиката, за стратегия за развитие на Ирак 2005-2007г., за МВФ и Световната банка в Ирак./
V. Заключение.
VI. Използвани материали.

Щастието като (НЕ)преходно състояние

Чували ли сте приказката “Днес си щастлив, утре не, но това си е нормално… Живот!” ? А съгласни ли сте? Аз лично не (въпреки, че съм я използвала, признавам- действа особено много като успокоително при тежки случаи…) и ми омръзна да слушам и нея, и незавършени изречения от типа на :”Ще съм щастлив/а когато…” (дойде Утре, отслабна с …кг, си намеря приятел/ка, Той/Тя се върне, разполагам с повече пари, вляза в университет, заживея самостоятелно и т.н.)

Обаче, Щастието не може и не зависи от едно единствено обстоятелство…Или си щастлив, или не. Всеки ден. И това зависи само от нас- от теб и от мен. Щастието е състояние, на което, предполагам (и се надявам), може да се научиш. Въпрос на гледна точка, на ценности, мироглед и т.н.

Да „документирате“ :) как ще влезете в 2007г…

Нещо забавно, което приятел ми изпрати… „Лист за самопознание“. Направете го, запазете го и догодина, на прага между 2007 и 2008, може да се изненадате колко сте се променили, или пък как има неща, които са неподвластни на времето

Goal setting или коледни обещания

Едно от нещата, с които се свърза Новата година, е възможността да започнем начисто, внасяйки онези малки промени в ежедневието си, за които все не намираме време, грешка! – желание.

Мисълта за наближаващата Нова година ни въздейства мотивиращо. Особено предстоящата, защото първи януари се пада в …понеделник!. И това ако не е знак от съдбата, че е време да поемем по пътя към осъществяване на мечтите и целите си, не знам…

Има си термин- новогодишни обещания. (има и друг, за през цялата година- goal setting). Аз, обаче, си мисля, че трябва да са коледни обещания.