Старо, но златно :)

*От онези клипчета, които трябва да се гледат профилактично през определен период от време Enjoy! *

Let it go!

Прекрасен пост за промените от блога на Дими.

Трудно ми е да си представя живот без привързване, било то към предмети или хора.

Трудно и някак… противоестествено.

Същевременно, обаче, сякаш е и по-правилно, по-чисто.

Свобода.

За теб. За Другия.

Както написах и в коментара си към статията, спомних си за една практика при монасите- да градят пясъчни фигури, почти пясъчинка по пясъчинка, ден и нощ, в продължение на три месеца. А когато фигурата е готова, махат с ръка развалят я и започват да строят нова.

Златното правило

„Отнасяй се с хората така, както искаш те да се отнасят с теб.“,

или

„Не прави на ближния това, което не искаш той да направи на теб.“

Лесно е, нали?

Win-win.

П.П. И двете изречения казват едно и също нещо. Не знам кое е по-силно и по-въздействащо. Кое би накарало повече хора да го превърнат в техен си, личен принцип. Аз предпочитам първата, по-положителна „версия“.

*Inspired by TED.*

Дума на деня

Sophrosyne (σωφροσύνη) : грижа и интелигентност в ръководенето на съдбата; мекота, хармония, мъдрост.

*Една от многото непознати думички, четейки тази книжка.*

Защото всички знаем и всички можем…

Защото всички знаем и всички можем.

…със закъснение

„В литературата детето е символ на някой, който интуитивно умее безпогрешно да разпознава истинските неща и правилните хора. Затова ти пожелавам да запазиш част от детското в себе си. Честит първи юни!“

Това пожелание ме чакаше в пощенската кутия и въпреки, че стигнах до него малко след деня на детето, реших да го споделя с вас, независимо от закъснението.

Защото е прекрасно! Благодаря!

(Не)правилни мечти

Вече час и нещо гледам клипчета в Ted.com (перфектно начало за неделното утро ) и си мисля как това, че не живеем в свят, такъв, какъвто ни се иска, е проблем най-вече на не-правилни мечти…

Ще попитате как може мечтите да са грешни, при положение, че са лични, че всеки от нас е различен, че имаме свобода на избор, че въображението не познава граници, и пр.

Може. Когато са свързани само с теб.

Мечтите трябва да са обвързани с кауза, по-голяма от теб.

Само така имат смисъл.
Само така всичко има смисъл.

Не е лошо ако, примерно, мечтата ти е да станеш много много богат. Съвсем не.
По-важното е да имаш отговор „защо“? Дали за да си купиш последен модел ферари или за да можеш да сбъдваш повече мечти на хората, около теб?

Ти избираш.

П.П. Това е и видеото, което ме наведе към тези мисли…Като стигнете 16:05 и пред вас излезе един сладур, с е толкова простичко желание, ще разберете какви щастливци сме всички… А и не само от него. И именно защото сме щастливци, и това, за което те мечтаят, ние го имаме като даденост, трябва да мечтаем за неща със смисъл, който не може да се измери в цифри.